Кардамски: ЦРУ или МИ-6 стои зад Израел във войната срещу Хизбула. Колко военни фронта си отвори Нетаняху?
Войната между Израел и Хизбула започна, но с убийството на лидера на шиитската групировка Хасан Насрала не означава, че тя ще свърши. Или поне надали ще е скоро. Това че до обяд на 28 септември от Хизбула отрича смъртта му, за разлика от израелските военни, не е от съществено значение. Възможно е лидерът им да е бил в критично състояние или да е загинал и да са знаели, но да са планирали ходовете си след обявяването на новината с Иран. Най-малко са решавали, кой ще го наследи.
По-важни са другите въпроси – как Израел успя да убие Хасан Насрала с такава бързина от началото на военната си операция, при все, че още не са обявили официално война и с кои сили си сътрудничи скрито Тел Авив.
Отговорът на първия въпрос мисля, че се крие още в терористичния акт от страна на МОСАД, макар да не си признават, че са те в основата на взривените пейджъри и радиостанции на Хизбула. Възниква въпросът, как така се стигна до детонацията им, след като е повече от ясно, че една военна групировка преди да раздаде ключова техника за комуникация е редно да я провери?
Освен детониращото устройство във всеки пейджър и нужното количество взрив, можем ли да изключим, че не е имало и вградено друго устройство, което да проследява и предава сигнал за локацията на притежателя му, с кого комуникира, какво казва и пр.? Т.е. с хилядите пейджъри МОСАД да са подслушвали Хизбула? Не можем да изключим тази хипотеза. По-скоро можем да приемем, че е по-вероятна.
Идва следващият въпрос – защо? Защо се случи? Може ли да мислим в посока, че или сигурността на Хизбула е била пробита, или че са я занемарили в сериозни мащаби. Всъщност едното не изключва другото. Можем! Дори да е имало проверка, която да е констатирала, че комуникационните устройства са превърнати в бомби и са предавали сигнал до рага им в лицето на Израел, информацията не е достигнала до ръководството на Хизбула. По същество това отново е пробив в системата им за сигурност.
Нека да припомним, че преди да бъде убит лидерът на групировката Хасан Насрала редица други висши военни под него също бяха ликвидирани с ракетни удари. Такава висока успеваемост от страна на Израел и МОСАД не може да се дължи просто на добро разузнаване и шпионаж. Те може безспорно да спомогнат като потвърдят предварително събрана сериозна по обем оперативна информация доставена, чрез техническо проследяване. При такова количество ликвидирани военни и за такива кратки срокове това може да е станало единствено посредством пейджърите.
Когато вече в Израел са сглобили нужния им пъзел за това, къде се намират щаб квартирите, помещенията, часовете на срещите и прочее оперативна информация на Хизбула са взривили пейджърите. Това допълнително им помогна, защото в някакъв смисъл „извадиха от строя“ хиляди сътрудници и членове на групировката. И тогава започнаха ракетните атаки, след като са били сериозно подсигурени с информация.
Вторият въпрос, кой стои логистично зад една подобна операция е не по-малко важен, а дори е по-съществен. По-достоверният отговор можем да го получим на принципа на елиминирането на вероятностите. Най-напред да кажем, че със сигурност има поне три разузнавателни служби, които имат потенциал и могат да са били в сътрудничество с израелската МОСАД по изпълнението на операцията. И това са руската американската и английската. Но вероятността Русия да провокира ескалация на конфликт в Близкия изток, който да излезе от контрол е минимална на фона на това, че самата тя е въвлечена във война, а и няма ползи от реализирането на подобна провокация. Остават ЦРУ и МИ-6.
Взривяващ се пейджър
Още, когато бяха взривени пейджърите, от САЩ побързаха да обяснят, че са били информирани в последния момент за операцията, т.е. около час преди да бъдат взривени. Това не означава, че не са знаели. Американското издание Axios писа, че на 16 септември, т.е. ден преди детонацията, Амос Хохщайн, който е главен съветник на американския президент Джо Байдън е бил в Израел, където се е срещнал с министъра на отбраната на страната Йоав Галант. По време на разговорите са присъствали и високопоставени служители. Темата на многочасовите обсъждания е била само възможността от пробив на операцията от страна на Хизбула, т.е., че може да разберат за нея, но не и, че Израел се кани да детонира пейджърите. Пак казвам, това означава само на този етап, че САЩ са били наясно, че се готви подобна операция. По-важният въпрос е, има ли Америка полза да вреди на предизборните кампании на Камала Харис и на Доналд Тръмп с една рязка ескалация в Близкия изток, която вече изобщо не е изключена? Отговорът е – не. Ако това помагаше поне на единия кандидат, можеше да се предположи, че е американска операция. Но негативите в една война нажежена до червено, която ще въвлече в САЩ носят само и единствено негативи! Тръмп, който не крие симпатиите си към Израел ще се сблъска с негативи от страна на много американци и ще му се наложи да втвърди тона към Тел Авив.
Нека припомня, че Великобритания изключително настойчиво притискаше американския президент Джо Байдън да даде „зелена светлина“ на Владимир Зеленски да обстрелва територията на Русия в дълбочина с нейни и американски оръжия. Даже бяха съгласни да са само произведени от Лондон, само и само да приеме. Само че руският президент Владимир Путин предупреди, че подобен ход ще предизвика отговор и то не е изключено да е ядрен. Тъй като редица западни издания подложиха на съмнение думите му, вероятно по поръчка на Лондон, и заявиха, че блъфира се наложи държавният глава на РФ да промени ядрената доктрина на страната, като включи в нея и неядрени държави за потенциални удари, но партниращи си с ядрени сили, които застрашат сигурността на страната му. Това отрезви Вашингтон. И Зеленски си тръгна без разрешение!
Наскоро публикувахте анализ на проф. Андрей Фурсов, в който той обяснява нервността на англичаните. По думите му то е заради новото световно райониране на търговски макрозони от които изпада Великобритания.
/Продължава след видеото/
Както и преди съм подчертал многократно, САЩ ясно показаха на стара Англия, че вече не им е нужна. Америка тръгва към реиндустриализация, дори и Тръмп да не спечели вота, защото в противен случай ще пропадне в тежка и икономическа и финансова кризи. А за целта тя ще заложи на протекционизъм и изолационизъм. Много е вероятно да прегърне Канада в обща търговска макрозона, но не е задължително.
За да може Великобритания да създаде своя макрозона ѝ трябват още държави. Тя планира за целтаа Украйна, но Русия провали плановете ѝ. Създаването на макрозона е бавен процес. Затова Англия иска да забави процеса при останалите, около който вече има разбиране в страните от БРИКС, а не изключвам и на някакво ниво между Русия и САЩ. Ето защо Великобритания е обявила подмолна война на САЩ и иска да я въвлече в реален военен конфликт. Това може да ни наведе на мисълта, че именно МИ-6 са били в тих синхрон с МОСАД по операцията с взривяването на пейджърите с надеждата в района да избухне война. Това е и от полза на премиера Бенямин Нетаняху, който ще продължи докато има конфликти да спасява политическата си кариера.
Ръководителите на ЦРУ Уилям Бърнс и на МИ-6 Ричард Мур
Е, към този момент на Великобритания не ѝ се удава да въвлече САЩ във война. Преди време предположих, че малката „револяция“, която се случи в Обединеното кралство между коренното английско население плюс ярки внедрени десни радикали, имащи за цел да поддържат и повишават градуса на недоволството срещу мигрантите е дело на ЦРУ. Това се случи дни след убийството на Исмаил Хания в Иран, за което отново нямам съмнение, че стои МИ-6 в сътрудничество с МОСАД. Ако и сега английските служби са замесени в убийството на лидера на Хизбула очаквам удар по Лондон от ЦРУ, как ще изглежда и в какво ще се състои е трудно да се прогнозира. Може да е поредна порция протести, може да са провалени крупни търговски сделки и пр.
И не на последно място, поведението на Иран в някаква степен потвърждава горната теза. След убийството на Хания Техеран люто се закани на Тел Авив, но САЩ се спазариха с персите. От една страна паднаха голяма част от санкциите им, а от друга да не забраавяме, че Железният им купол не е готов, което ги излага на риск от израелска ракетна атака. Неслучайно секретарят на руския съвет за сигурност Сергей Шойгу беше в Техеран, за да договарят ПВО системи дни след убийството на Хания.
По това време Иран успя да убеди прокситата си в Ирак, Йемен и Ливан да уталожат в някакъв смисъл страстите. Поне до изборите в САЩ, каквато вероятно е била уговорката с Вашингтон. Но сега не е ясно, дали ще успее. Защото след подобен удар по Хизбула и Иран и неговите проксита ще изглеждат в очите на арабския свят слаби и безволеви. Изгодата от търговските сделки няма да е убедителна да угаси гнева на арабите.
Яхия Синуар, лидер на Хамас
Много е вероятно Иран да не се изправи пряко срещу Израел, на фона на поетата уговорка към Вашингтон, но ще даде „зелена светлина“ на Хизбула, която нямам съмнение, че вече е определила заместника на Насрала, който много вероятно ще е значително по-радикален от него. Същото беше и с Яхия Синуар, спрямо Исмаил Хания. Ще даде правото и на иракските милиции, хусите и пр. да атакуват Тел Авив.
И още един аспект на фона на бурните събития. Струва ми се, че Иран, в съгласие с Вашингтон, играе същата игра, като Русия спрямо Европа – изтощава го икономически. Днес стана ясно, че БВП на Израел се е сринал с 20%, туризмът е ликвидиран на 75%, хиляди фирми обявяват фалит, строителството и селското стопанство са пред колапс. За тази година бюджетът на Израел е в размер на около 580 милиарда щатски долара (съотношение към шекели).
Помощта, която САЩ дадоха на 26 септември от над 8 милиарда долара на Тел Авив е капка в морето. Освен това Израел влиза в структурни икономически проблеми. Изсипването на една планина с пари в икономика, зад която няма работещи във фирмите е безсмислено. Не изключвам Израел много скоро да стигне до остра икономическа криза. И тогава Нетаняху ще се изправи във война на три фронта – Газа, Ливан и вътре в собствената си държава.
Това е хипотеза, която времето ще покаже дали и доколко е вярна.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски