Газа е не само тема на деня по цял свят вече месеци, но и тревога за бъдещето на цял регион като Близкия изток. Много играчи, много и разнопосочни интереси, много задкулисие и опасения за разрастване на конфликта, което несъмнено не е по вкуса на заинтересованите. Затова и събитията се следят с подчертан интерес и сметки, които в повечето случаи се оказаха без кръчмар.
САЩ несъмнено са един от водещите играта на терен, но все по-често се налагат мнения, че не успяват да се справят със ситуацията. И тези дни редица сериозни западни коментатори не се поколебаха да направят извода, че и поредната визита на Блинкен в Близкия изток за постигане на поне примирие в Газа е завършила с неуспех.
Което не пречи да се посочи, че израелският премиер Нетаняху продължава да получава подкрепата на администрацията на Байдън на фона на натиска на президентските избори. Демократите се нуждаят от подкрепата на израелското лоби и избирателите преди самите избори. Затова и Блинкен е с поредно усилие за намиране на изход за споразумение и на 15-16 август е в Доха, Катар, за представяне на нов пакет в преговорите. Този път без Хамас.
На среща с представители на Катар, Египет, делегация на Мосад и ЦРУ Блинкен е представил условията на Израел т.е. Нетаняху и е направил опит да накара Хамас да ги приеме.
После на 19 август, вече в Тел Авив, държавният секретар е направил изявление, в което съобщава, че Израел е приел предложения за размяна на затворници и за прекратяване на огъня. Призовал е Хамас да одобри тези предложения. Не е конкретизирал кои са приетите от Нетаняху предложения, но всъщност се оказва, че всички условия на Тел Авив са били включени. Наблюдателите са категорични, че условията на Нетаняху означават продължаване на окупацията на Газа.
Всъщност какъв е планът на Нетаняху за Газа, подкрепян от САЩ? Защо не се съобщава открито, че се предвижда разделяне на региона на две, прекъсване на връзките на Газа с външния свят и не е ясно дали ще има гаранции за постоянно прекратяване на огъня. Това на фона на вече 40 хил. жертви на войната в Газа, което безспорно засили по цял свят критиките и натиска върху Вашингтон за спиране на безусловната подкрепа за Тел Авив.
Казват, че даже в Демократическата партия, която е в активна кампания за изборите на 5 ноември, се засилва недоволството от продължаващата военна подкрепа за Израел. Редица демократи не крият становища, че Нетаняху съзнателно „търси безизходица, за да остане на власт и затова ескалира атаките, вместо да преговаря за прекратяване на огъня”. Определено плановете за Газа на демократите начело с Байдън, казват на Запад, са имали за цел по-скоро да се успокои вътрешната и международната аудитория. През м.май е представен план, предложен от Белия дом от името на Израел, за постоянно прекратяване на огъня, изтегляне на израелските войски от Газа, възстановяване и размяна на затворници. Хамас обявява, че приветства предложението. Нетаняху е пестелив на думи и фактически не го подкрепя. Но цел на Вашингтон на този етап е да се представи Израел като стремящ се към мир, докато Хамас са тези, които продължават войната.
През юни обаче Нетаняху внезапно обявява, че в предложенията на САЩ има пропуски. И прави радикални промени в поставяните условия за прекратяване на огъня в Газа.
Новите условия включват разделяне на Газа с коридора Нецарим, който да остане под израелски контрол и откъсване на Газа от Египет чрез коридор Филаделфия. Също под израелски контрол. Изисква се и право на Израел да атакува Газа по всяко време, ако има опасения за нарушаване на споразумението.
Хамас не приема тези промени.
Придържа се към предложенията от м. май. Защото се опасява, че новите условия на Нетаняху означават „безкрайни атаки по населението в Газа”. Факт е, че Нетаняху никога не се е изказвал категорично в подкрепа на постоянно прекратяване на огъня. С условия за нарушаване на териториалната цялост на Газа се прекъсват и връзките между северната и южна част на Газа, което ще направи невъзможно връщането на напусналите северната част граждани по домовете им. Предвижда се да няма движение между двете части.
Така на практика палестинските територии стават три- Западен бряг и две фактически отделни части в Газа. Както се казва, „разделяй и владей”.
Предвижданият коридор Филаделфия включва и граничния пункт Рафах на границата с Египет, единствена врата на Газа към външния свят, а се изисква това да остане под контрола на Израел.Това окончателно ще задуши Газа, казват в „Ал Джазира”. Защото Израел ще контролира всичко, което влиза в Газа – хуманитарна помощ, материали, както и ще затрудни възстановяването на Газа. На думи в Доха Блинкен е посочил, че се противопоставя на дългосрочното присъствие на Израел в Газа, но не е дал никакви гаранции за близък край на това военно присъствие.
Същественото в ситуацията на този етап в Газа е, че Нетаняху е между „приемам” и „не приемам”, „няма да платя нищо за заложниците” и „никога няма да се откажем от коридорите в Газа”. Даже казва, че „ако трябва да избирам между заложниците и границата между Газа и Египет, ще избера коридора Филаделфия”. Смело искане, което Кайро отхвърля.
Египетските официални лица подчертават, че „отхвърлят ангажимента за постоянно присъствие на израелски сили или елементи в граничната зона, както и ангажимента на Кайро да предоставя гаранции, че зоната не се ползва за целите на съпротивата”. Нетаняху не се е отказал от идеята да се ликвидира Хамас, но другите участници в преговорния процес в Доха за пореден път изразяват становище, че „умишлено саботира споразумението и дава приоритет на собствените си политически изчисления”. Един вид изявленията на Нетаняху имали за цел да взривяват преговорите. Затова се правели изказвания, които са противоположни на договореното с посредниците.
Особено, ако Хамас не участва. „Уолстрийт джърнъл” пише, че от Тел Авив били убедени, че „и без сделка телата на заложниците ще се върнат, защото няма начин да ги върнем, използвайки военна сила”. Каквото и да означава това. Роднините на заложниците обаче имат своите искания и опасения, че ако няма споразумение за самите заложници, те ще бъдат убити в плен. Нещо, което Нетаняху няма как да пренебрегва дълго време. Яир Лапид, лидер на опозицията в Израел, също изказва мнение, че „опитите на Нетаняху да саботира преговорите трябва да се спрат незабавно. Сделката трябва да се постигне сега, преди всички заложници да умрат”.
Има информации, че Нетаняху все пак е успял да убеди Блинкен при последното му посещение в Тел Авив, че Израел трябва да остане в Газа с лансираните коридори. Но Вашингтон излиза със съобщение, че е „необходимо предложението за прекратяване на огъня да премине през финалната линия”.
Изборите парят под краката и миротворчески венец е необходим за победата на Камала Харис.
Отстъпки в предложенията за Хамас в Доха са били за „палестинската власт управлява граничния пункт Рафах под израелски надзор”. На Хамас се налагат такива условия, при които Израел ще запази присъствие в Газа, макар и в намален състав. От Хамас твърдят, че искането им е „да се прекрати офанзивата в Газа”. Другото би било държавен преврат. Събитията се определят като „мълчаливо съгласие и приемане от страна на САЩ на новите условия и престъпните планове на Нетаняху срещу Газа”. Остава ли надежда за спиране на огъня в Газа в близко бъдеще? Трудно е да се отговори. Още не се е чула и тежката дума на страни като Китай и Русия.
Заплахите на Ердоган от Анкара,че „някоя нощ можем да нахлуем в Израел” се приемат под черта, защото, казват, алъш-веришът между двете страни си продължава. Мирисът на газ върши добра работа в това отношение. Явно следва продължение.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски