Украинският президент Володимир Зеленски се доказа като майстор на политическата сцена, талантлив оратор, способен да разпалва емоции и да печели световна подкрепа. Неотдавнашното му военно нахлуване в Русия обаче бележи излизане от сферата на дипломацията и навлизане в територията на стратегическата грешка.
Този безразсъден ход, приличащ повече на отчаян трик, достоен за второкласен актьор, отколкото за опитен държавник, отклонява критични ресурси от основното бойно поле, като в същото време предлага незначителна стратегическа полза.
Въпреки че нахлуването привлече вниманието на вестниците и нанесе известни психологически щети на Русия, подобни повърхностни победи не допринасят за промяна на фундаменталната динамика на конфликта. Въпреки неуспехите си, Русия продължава да бъде страховита военна сила с огромен арсенал и ядрено възпиране.
Украйна, макар и да демонстрира смелост и устойчивост, е изправена пред обезсърчаващото предизвикателство да преодолее това огромно несъответствие.
По-критично погледнато, това отклоняване на сили от основния театър на военните действия е огромна стратегическа грешка. Всеки войник, танк и артилерийска установка, разположени в руското нахлуване, представлява загуба за украинските усилия за освобождаване на окупираните територии. Ако тези ресурси бъдат съсредоточени на фронтовата линия, те биха могли да донесат осезаеми ползи, отслабвайки руската отбрана и създавайки възможности за решителен пробив.
Вместо това Украйна се оказа въвлечена в скъпоструващо и в крайна сметка безполезно начинание.
Докато светът наблюдава развълнувано, истинската битка за бъдещето на Украйна продължава да се развива другаде.
Решението на Зеленски да заложи на публичен трик с високи залози е трагична грешка, която може да има далечни последици.
Време е за трезв размисъл. Украинският народ заслужава лидерство, насочено към практически, постижими цели, а не към грандомански жестове.
Въпреки че смелостта и непокорството са достойни за възхищение, те трябва да бъдат смекчени със стратегическа мъдрост. Пътят към победата не се крие в символични прояви на непокорство, а в методично и неотклонно преследване на териториалното освобождение.
Това не означава, че трябва да се омаловажи храбростта на украинските сили, които несъмнено са се сблъскали със значителни предизвикателства при това нахлуване, но храброст без стратегическа насока е рецепта за катастрофа. Въпросът, който трябва да се зададе, е дали рисковете надхвърлят потенциалните ползи. В момента доказателствата сочат категорично отрицателен отговор.
Освен това е важно да се разгледат потенциалните последици от подобни действия. Едно продължително нахлуване в Русия може да доведе до ескалация на конфликта, да привлече други държави и потенциално да доведе до катастрофална глобална конфронтация.
Това е опасна игра на пиле (идийом, стратегия целяща единият от играчите да се уплаши и отстъпи. „Пилето“ се явява страхливецът, бел, КритичноБГ), като залогът за цялото човечество е невъобразимо висок.
Украйна се намира в критичен момент. Пътят напред е изпълнен с предизвикателства, но е ясно, че фокусът трябва да остане върху освобождаването на окупираните територии. Да се разпиляват ценни ресурси за символичен акт е лукс, който страната не може да си позволи. Време е да се върнем към основната мисия и да избягваме отклоняването на вниманието, което заплашва да подкопае крайната цел.
Светът ни наблюдава, а залогът не може да бъде по-голям. Украйна трябва да прояви не само смелост, но и мъдрост и стратегическа проницателност.
Нахлуването в Русия е стъпка в погрешна посока.
Андрю Латъм е професор по международни отношения в колежа „Макалестър“ в Сейнт Пол, Минесота, старши сътрудник в Института за мир и дипломация и нещатен сътрудник в организацията „Приоритети в отбраната“ във Вашингтон.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски