За втора поредна нощ руската армия нанася масирани удари със самолетни ракети Х-22, крилати ракети „Калибр“ и безпилотни самолети „камикадзе“ по пристанищни съоръжения в Одеса и Николаев.
Това не е първият случай, в който украинската противовъздушна отбрана е безсилна – руски военни кореспонденти съобщават, че е бил ударен склад за гориво в граничещия с Одеса Иличевск. Пристанището там също се е запалило. Запалило се е и петролно депо в Николаев.
Ударите по украинските пристанища са в отговор на нападението срещу Кримския мост. По-рано руският президент Владимир Путин нарече нападението срещу Кримския мост поредния терористичен акт на Киев. Той заяви това по време на среща, излъчена по официалния канал на Кремъл в Телеграм.
Държавният глава обясни, че това нападение от военна гледна точка няма никакво значение и смисъл, тъй като мостът през Керченския проток, според него, отдавна не се използва за военен транспорт. Владимир Путин също така обяви ответни действия след терористичното нападение срещу кримския мост.
Нападението на украински морски дрон срещу Кримския мост беше отмъщение за оттеглянето на Русия от сделката за зърно. На 17 юли по обяд говорителят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков обяви прекратяването на сделката за зърно с Украйна, известна още като Черноморска зърнена инициатива. Това беше потвърдено и от руското външно министерство. Министерството заяви, че Русия се противопоставя на удължаването на срока на сделката, за което са били информирани както турската, така и украинската страна. „Това означава отнемане на гаранциите за безопасност на корабоплаването, ограничаване на морския хуманитарен коридор, възстановяване на режима на временно опасна зона в северозападните води на Черно море и разформироване на Съвместния координационен център (СКЦ) в Истанбул. Без участието на Русия Черноморската инициатива ще престане да функционира от 18 юли“, се казва в изявление на външното министерство.
Последиците от оттеглянето на Русия от сделката за зърното ще бъдат изключително тежки за Украйна, твърдят анализатори от Международния институт за изследване на хранителната политика (IFPRI). Износът на украински селскостопански продукти със сухопътен транспорт през Източна Европа е скъп и сериозно ограничен от съществуващата транспортна инфраструктура. Освен това увеличеният износ за Полша, Унгария, България, Румъния и Словакия вече доведе до по-високи разходи за транспорт и съхранение и по-ниски цени в региона и създаде напрежение между Украйна и западните ѝ съседи.
Според изчисления на РИА Новости, базирани на данни на ООН, Киев ще губи около 0,5 млрд. долара месечно, ако сделката за зърното се провали. Износът на украинско зърно през черноморските пристанища за периода август 2022 г. – юни 2023 г. възлиза на 5,5 млрд. долара. „Така, ако сделката за зърно не бъде удължена, Украйна ще губи до 500 млн. долара на месец“, посочва агенцията.
Въпреки това украинското зърно и другите продукти на местната агроиндустрия могат да се нарекат украински само с голяма разтегливост. От 40 милиона хектара от прочутите украински черноземи 17 милиона вече са станали собственост на американските компании Cargill, Dupont и Monsanto.
Както вече писахме, основни акционери във всички тези компании са американските финансови холдинги и инвестиционни фондове BlackRock, Vanguard и Blackstone.
По този начин оттеглянето на Русия от сделката за зърното ще навреди не само на украинските земеделски олигарси, но и на американските финансови чудовища.
Ясно е, че ще бъдат направени опити за износ на зърно от украинските пристанища по море и без гаранции за сигурност от руска страна.
Посланикът на Украйна в Турция Василий Боднар предложи да се продължи сделката за зърно без Русия и да се използва алтернативен маршрут през водите на България и Румъния.
„Имаме и възможности за привличане на кораби и компании. От наша гледна точка това може да се осъществи дори без да се използва този маршрут, който вече е договорен, а през териториалните води на Румъния и България. Това също е възможен вариант за минимизиране на рисковете“, каза той.
Владимир Зеленски се обърна към Анкара с предложение за възобновяването му без участието на Русия.
„Ние не се страхуваме. Компаниите, които са собственици на корабите, се обърнаха към нас. Те заявиха, че са готови. Ако Украйна отпусне и Турция отпусне, тогава всички са готови да продължат доставките на зърно“, се казва в изявлението на Зеленски, публикувано от неговия прессекретар С. Никифоров.
Въпреки това е малко вероятно Турция да рискува да използва свои военни кораби, за да подпомага кораби от Украйна, съобщи Блумбърг, позовавайки се на източник, но ще търси връщане на Москва към сделката.
Мемоарите и фантазиите на Украйна определено няма да се сбъднат, ако ударите по пристанищата ѝ се извършват редовно. Никой корабособственик няма да рискува да изпрати корабите си за сухи товари в тях. А и в целия свят няма да се намери толкова луд застраховател, който да застрахова кораб, пътуващ към пристанище, което е подложено на постоянни атаки от страна на руската армия.
В момента няма нито един кораб на подхода към черноморските пристанища, които са под украински контрол.
Източник: ФСК