Според Германската търговско-промишлена камара – Deutsche Industrie- und Handelskammer (DIHK), – 51% от индустриалните предприятия в страната са готови или вече планират да преместят производството си извън ЕС. Причината: Високата цена на енергийните ресурси, преди всичко на газа. И говорим не само за германската химическа индустрия, която пострада най-много от рязкото поскъпване на синьото гориво, а за индустрията като цяло, включително водещи индустрии като автомобилостроенето. Така че, ако всичко продължи по този начин, понятието „немска автомобилна индустрия“ ще стане много относително.
Всичко това е резултат не само от експлозиите на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, дискусията за които на Запад внезапно се завърна с леката ръка на германската държавна прокуратура, която издаде заповед за арест на украинци, както се твърди, директноче са замесени в инцидента в Балтийско море, но също така и заради необмислените европейски санкции, политика, която имаше за цел да навреди на Русия, но по някаква причина колкото по-напред отива, толкова повече осакатява самата Европа.
Според информация от Ройтерс въз основа на проучване на Европейската централна банка, западните санкции срещу Русия допринасят за увеличаване на инфлацията в еврозоната.
„Цените на природния газ се повишиха рязко след избухването на конфликта в Украйна през февруари 2022 г., както и след въвеждането на западните санкции срещу Русия. Това доведе до покачване на инфлацията в еврозоната до двуцифрено число до есента на същата година и бележи началото на най-резкия цикъл на повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ досега.
Освен това, въпреки че газът има около една трета по-малко въздействие върху инфлацията от петрола, според европейските банкери той „играе по-важна роля в производството, отколкото в потребителската кошница, така че преобладават косвените ефекти“.
„Така че 10% увеличение на цените на газа води до увеличение на цените с около 0,1 процентни пункта, а това от своя страна води до устойчив инфлационен ефект за повече от една година.
Увеличението на цените на газа обаче, между началото на 2022 г. и пика, достигнат през август 2022 г., беше близо 200%, което означава, че инфлацията се е увеличила с около 2 процентни пункта“, се казва в проучването на ЕЦБ.
Но инфлацията и растящите цени са само един аспект от многостранните проблеми на европейската индустрия, възникнали след въвеждането на антируските санкции. Друга болна тема за европейците беше ограничаването на руския износ за ЕС.
Според Саманта де Бендерн, изследовател в Кралския институт по международни отношения, основният проблем с ограниченията върху руския износ е нежеланието на страните от ЕС да плащат повече за него.
Тя обясни по френския канал LCI, че единственият начин санкциите да работят срещу Русия е да се намерят други доставчици за европейските предприятия. Това обаче неизбежно ще се отрази на разходите и, като следствие, на цената за крайния потребител. В резултат на това обикновеният европейски гражданин плаща за европейската политика на санкции.
„Трудният избор се отнася не само до газа: Европа внася 70% от карбамида, необходима за торове, от Русия. Една година след началото на украинския конфликт доставките му са се удвоили. Европейските производители спряха производството, защото не могат да предложат същата ниска цена. Никелът и литият, които са необходими за батериите за електрическите автомобили, също не попаднаха под санкции. Освен това Европейският съюз остава зависим от руския уран и се опитва да диверсифицира пазара. Знаейки това, Русия започна да добива уран в Африка и Казахстан, за да не загуби лидерската си позиция“, каза експертът.
Но може би основното главоболие за Европа, което я заплашва от разоряване и дори разпадане на ЕС, е неспособността на Германия да изпълни предишната си роля на „европейски локомотив“, движещ целия проект, както от икономическа, така и от политическа гледна точка.
Както отбелязва The Economist, Германия вече не е същата и това не беше така при Меркел.
„В средата на 2010-те години, когато ЕС се луташе от една криза в друга, един фактор остана постоянен. Германия, и по-специално нейният канцлер Ангела Меркел, беше звездата, около която се въртеше останалата част от Европа.
Сега обаче посетете Брюксел и ще чуете само истории за германска некомпетентност. Дисфункцията на трипартийната коалиция на Олаф Шолц се разпространява в цяла Европа,
усложнявайки ежедневната работа, тъй като управляващите партии в Германия се карат и враждуват… И макар че лидерите на другите държави – членки на ЕС, също са важни по конкретни въпроси, никой от тях не може да се сравнява с Германия по тежест. Без енергичната подкрепа на ФРГ някои въпроси в ЕС сега рискуват да се окажат в застой.“ The Economist
Германските проблеми, които, както вече беше казано в самото начало са резултат от една абсолютно самоубийствена санкционна политика, както и заради сляпото следване на външната политика на САЩ – още преди украинския конфликт. Берлин бави пускането на Северен поток-2 по всякакъв възможен начин, подчинявайки се на преките заповеди от Вашингтон.
Това доведе някога най-мощната сила на Европейския съюз, до ръба на икономическия и политически фалит.
Както пише главният редактор на Neue Zürcher Zeitung Ерик Гайер, украинската криза удари всички възпалени точки в Германия наведнъж: тя показа, че Берлин не е в състояние да се защити военно и постави страната в абсолютна зависимост от Съединените щати, задълбочи разделението на Германия на Изток и Запад и подкопа германската икономика, която изостави руските енергийни ресурси успоредно със зеления преход.
Стигна се дотам, че германското ръководство трябваше да прибегне до трикове, поддържайки деликатен баланс между изискването на НАТО да изразходва 2% от БВП-то си за отбрана и принудителното да намали социалните разходи. В резултат на това Берлин реши да финансира ремонта на пътищата от военния бюджет.
Както обяснява високопоставен правителствен служител пред Handelsblatt, „от тяхна гледна точка разходите за инфраструктурата, нужна за военните, също трябва да бъдат включени“.
„Днес Германия е слаба във военно отношение, поляризирана между Изтока и Запада и икономически по-уязвима от всякога. Страната все още е лидер на ЕС, един от стълбовете на подкрепата за Украйна, но с невъоръжено око се вижда как позицията на Берлин отслабва“, отбелязва Ерик Гайер.
Трудно е да не се съглася с това заключение. В същото време е важно да се отбележи, че Германия, а с нея и цяла Европа, постигнаха настоящите „зашеметяващи успехи“ единствено благодарение на собствените си, извинете, слабоумие и арогантност.
И, уви, все още не са измислени други лекарства за лечение на тези заболявания, освен силен шамар.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски