През последните дни Германия направи остър завой в политиката си към Украйна. От партньорски, отношенията ѝ стават все по-студени, а скоро ще се вледенят. След това ще я последва и Европа.
Само през тази седмица се случиха няколко ключови събития.
На 14 август стана ясно, че германската прокуратура е издала европейска заповед за арест на украински гражданин, за участие в атентата над Северен поток. Името на украинеца изобщо не е от значение, а е важен актът и сигналът, който дава тя на гражданите си. Тогава се разбра още, че въпросната заповед е била издадена още през юни, но за нея се съобщава едва сега.
Ден по-късно, на 15 август, бившият ръководител на германската Федерална разузнавателна служба Август Ханинг призова правителство си да изиска обезщетение от украинските и полските власти за загубите вследствие на саботажа на газопроводите „Северен поток“ и „Северен поток 2“. Нали нямаме съмнение, че участието на Ханинг в телевизионният канал Welt не е случайно?
Повдигането на темата за компенсации, е в контекста на заповедта за арест.
Но има и още едно припокриване на двете новини, че бившият шеф на германските служби намесва и Полша. Това също не е случайно. В новината за ареста стана ясно, че след като е била издадена през юни, украинецът се е подвизавал в Полша към този момент, властите не са го заловили и той се е укрил.
В същия ден, 15 август, излезе онази меко казано безумна статия в The Wall Street Journal, която вероятно под диктовката на ЦРУ имаше за цел да прехвърли вината на Киев за взривяването на Северен поток.
На 17 август Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung съобщи, че германското правителство спира всякаква нова финансова помощ за Украйна, а гласуваната вече почти се е изчерпала, като остава само да се изпрати произведеното оръжие. Това е сериозен удар по Киев, след като Берлин му беше най-сериозният европейски донор и покровител.
Тези факти могат да говорят само едно: Германия слага Украйна във фризера.
Причините за това са най-малко две.
Първата е, че канцлерът Шолц, който „се радва“ на все по-сриващият се и персонален политически рейтинг, и на правителството му, което демонстрира с действията си, че е назначено от Вашингтон, неминуемо си дава сметка, какво го очаква на предстоящите парламентарни избори догодина на 28 септември. На 24 юли Шолц, който е на ръба да докара Германия до национална катастрофа, заяви, че отново ще се кандидатира за канцлер. С подкрепата си към Украйна шансовете на Шолц за нов мандат клонят към нула.
Втората причина е със сигурност по-основателна за взиране. А тя следва от сигналите от Вашингтон, че зачерква Киев и Зеленски от приоритетите си. Затова и Германия си позволява рязко да промени отношението си към Украйна.
Сигналите от Вашингтон могат да ни наведат на извода, че задкулисните играчи в САЩ са се обединили зад кандидатпрезидентската двойка Тръмп/Ванс. Както казва Михаил Хазин:
„Демиурзите на финансовите активи, т.е. елитът на западния проект са разбрали, че е невъзможно да съхранят инфраструктурата на Бретан-Уудската световна доларова система, т.е. няма да могат да запазят контрола над света. Те, вероятно са влезли в сговор с промишления елит на САЩ който стои зад Доналд Тръмп“.
И не на последно място, сигналът на Берлин към Варшава иде да покаже, че демократите вероятно изоставят и проекта си Полша, като нова икономическа сила и политически фаворит в Европа.
Какво следва?
Първо, вероятно Зеленски в спешен порядък ще нареди провеждане на референдум, заради мирното споразумение с Русия, който да му даде основание да се откаже от завоюваните територии от Русия. С решението от допитването ще каже – народът така избра, а не аз, за да не носи персонална отговорност.
Друг е въпросът, че Москва има други планове, и вече няма никакво значение, какво иска Киев или Западът, особено след нахлуването на ВСУ край Курск. Путин вероятно ще продължи настъплението до пълно изпълнение на поставените задачи.
Второ, много от европейските страни вероятно също ще обмислят спиране на помощта за Украйна по примера на Германия, ако вече по-далновидните не го правят.
Трето, лобито около Урсула и самата тя също ще променят тона към Украйна и Зеленски в отчаян опит да се напаснат в новия геополитически пъзел.
Каузата им обаче е обречена. Друг ще има тежката дума след няколко месеца, ако изборите в САЩ решат републиканската двойка да влязе в Белия дом. Както казах преди време, това ще е „вицепрезидентът“ на Тръмп в колониална Европа Виктор Орбан!
И не на последно място, след провала на Запада, посредством проксито му Украйна да разкъса Русия, за да я ограби , редица европейски правителсдтва ще паднат през следващата година.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски