„Как триото от БРИКС се взира в Израел“ от Пепе Ескобар
Докато Израел все повече се изолира на международната сцена, членовете на БРИКС Иран, Русия и Китай тихо координират цялостни усилия за дипломатическа и военна подкрепа на Палестина.
Глобалното мнозинство е напълно наясно, че извършващите геноцид от Тел Авив се опитват всячески да провокират апокалиптична война – разбира се, с пълната военна подкрепа на САЩ.
Съпоставете този войнствен начин на мислене с 2500-годишната персийска дипломация: Изпълняващият длъжността министър на външните работи на Иран Али Багери Кани наскоро отбеляза как Техеран се опитва с всички сили да предотврати „мечтата на израелския режим да предизвика тотална регионална война“.
Но човек никога не бива да прекъсва врага, когато е в абсолютна паника.
Сун Дзъ би одобрил тази максима. Иран със сигурност няма да се намеси, докато САЩ и членовете на Г-7 полагат всички усилия, за да излязат с някакво подобие на споразумение за прекратяване на огъня в Газа между Хамас и Израел, за да предотвратят сериозен военен ответен удар от страна на Иран и Оста на съпротивата.
В началото на седмицата това предупреждение даде резултат: представителят на Хамас в Ливан Ахмед Абдел Хади съобщи, че Хамас няма да се яви на предварителния кръг от преговори в четвъртък. Причината?
„Обстановката е пълна с измама и протакане от страна на Нетаняху, който играе за време, докато Оста подготвя отговор на убийството на мъчениците [шефа на Политбюро на Хамас Исмаил] Хания и [военния командир на Хизбула Фуад] Шукр… [Хамас] няма да започне преговори, които осигуряват прикритие на Нетаняху и неговото екстремистко правителство.“ Абдул Хади
Така че играта е на изчакване. Тя на практика е майсторски клас по стратегическа двусмисленост за изнервяне на Израел и ще продължи. Под цялата евтина драма на колективния Запад, който моли Иран да не реагира, се крие празнота. Нищо не се предлага в замяна.
Още по-лошо. Европейските васали на Вашингтон – Обединеното кралство, Франция и Германия – излязоха с изявление направо като от „Редицата на отчаянието“, в което „призовават Иран и неговите съюзници да се въздържат от нападения, които биха довели до по-нататъшна ескалация на регионалното напрежение и биха застрашили възможността да се постигне споразумение за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците. Те ще понесат отговорност за действията, които застрашават тази възможност за мир и стабилност. Нито една държава или народ няма да спечели от по-нататъшна ескалация в Близкия изток.“
Предсказуемо, нито една дума за Израел. В тази неооруелска формулировка сякаш историята на планетата започва, когато Иран обяви, че ще отмъсти за убийствата на Хания в Техеран.
Иранската дипломация бързо отговори на васалите, подчертавайки „признатото си право“ да защитава националния суверенитет и да създава възпиращи мерки срещу Израел – истинския източник на тероризъм в Западна Азия.
И, което е изключително важно, подчертава, че „не иска разрешение от никого“, за да го упражни.
Същността на въпроса предсказуемо убягва на западната логика: Ако Вашингтон беше наложил прекратяване на огъня в Газа миналата година, рискът от апокалиптична война, която да разтърси Западна Азия, щеше да бъде избегнат.
Вместо това в сряда САЩ одобриха допълнителен пакет от оръжия на стойност 20 млрд. долара за Тел Авив, което показва всъщност колко точно са ангажирани американците с постигането на постоянно прекратяване на огъня.
Палестина се среща с БРИКС
Израелските провокации, особено убийството на Хания, бяха пряка обида за трима водещи членове на БРИКС: Иран, Русия и Китай.
Така че отговорът на Израел предполага съгласувана артикулация на триото, произтичаща от взаимосвързаните му всеобхватни стратегически партньорства.
Ван И, Министър на външните работи на Китай
По-рано в понеделник китайският външен министър Ван И проведе важен телефонен разговор с изпълняващия длъжността ирански външен министър Али Багери Кани, по време на който категорично подкрепи всички усилия на Техеран за гарантиране на мира и стабилността в региона.
Това е и сигнал за китайска подкрепа за иранска реакция срещу Израел.
Особено като се има предвид, че убийството на Хания се възприема от Пекин като непростим шамар за значителните му дипломатически усилия, тъй като се случи само няколко дни след като ръководителят на Хамас, заедно с други палестински политически представители, подписа Пекинската декларация.
След това, във вторник, президентът на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас се срещна с руския си колега Владимир Путин в резиденцията му в Ново Огарьово в Москва. Това, което Путин каза на Абас, е безценно:
„Добре известно е, че днес Русия, за съжаление, трябва да защитава своите интереси, да защитава своя народ с оръжие в ръка, но това, което се случва в Близкия изток [Западна Азия], това, което се случва в Палестина – със сигурност не остава незабелязано.“
И все пак има сериозен проблем. Подкрепяният от САЩ и Израел Абас е като един вид пречупена тръстика, ползващ се с оскъдно доверие в Палестина, като последните социологически проучвания разкриват, че 94% от жителите на Западния бряг и 83% от жителите на Газа искат неговата оставка.
В същото време по-малко от 8 % от палестинците обвиняват Хамас, че е отговорен за сегашното им ужасно положение. Преобладаващо доверие се гласува на новия лидер на Хамас Яхия Синуар.
Яхия Синуар
Москва е в сложна позиция – опитва се да стимулира нов политически процес в Палестина с инструменталните си способи на държавност, при това по много по-силен начин от китайците. Въпреки това Абас се съпротивлява.
Все пак има някои благоприятни ъгли. В Москва Абас заяви, че са обсъдили БРИКС: „Постигнахме устно споразумение, че Палестина ще бъде поканена във формат „изнесено заседание“, и изрази надежда:
„Може да бъде организиран конкретен формат на среща, която ще бъде посветена изключително само на Палестина, така че всички държави да изразят мнението си за случващото се… Всичко ще бъде възможно най-подходящо, като се има предвид фактът, че всички държави от тази асоциация [БРИКС] са приятелски настроени към Палестина.“
Това само по себе си е значителна руска дипломатическа победа. Оптиката на поставянето на Палестина сред БРИКС за сериозни дискусии ще има огромно въздействие върху всички мюсюлмански държави и глобалното мнозинство.
Как да калибрирате смъртоносен отговор
Що се отнася до по-голямата картина – отговора на Оста на съпротивата срещу Израел – Русия също е дълбоко замесена.
Неотдавна в Иран кацнаха руски самолети, за които се съобщава, че пренасят нападателна и отбранителна военна техника, включително променящата се системаМурманск-БН, способна да заглушава и кодира всякакви радиосигнали, GPS, комуникации, сателити и електронни системи на разстояние до 5000 км. в радиус.
Това е най-големият кошмар за Израел и неговите помощници от НАТО. Ако бъде разгърната от Иран, системата за електронна война „Мурманск-БН“ може буквално да изпържи цялата израелска мрежа, която се намира само на 2000 километра, като се насочи към военните им бази, а също и към електрическата им мрежа.
Ако Иран наистина възнамерява да се разрази с отговор и да даде на окупационната държава (Израел, бел. Критично) епичен, незабравим урок, той може да включва комбинация от системата Мурманск-БН и нови ирански хиперзвукови ракети. А може би и допълнителни руски хиперзвукови изненади.
В края на краищата секретарят на Съвета за сигурност Сергей Шойгу неотдавна отиде в Техеран, за да се срещне с иранския началник на генералния щаб генерал-майор Багери, именно за да уточни тънкостите на всеобхватното им стратегическо партньорство, включително във военната област.
Генерал-майор Багери дори изпусна „котката от торбата“, когато каза:
„Ще приветстваме тристранното сътрудничество на Иран, Русия и Китай.“
Ето как цивилизацията-държава се обединява на практика, за да се бори с етоса (облика, природата, характера, бел. Критично) на вечната война, вграден в западната „демократичната“ плутокрация.
Колкото и Русия и Китай да подкрепят Палестина и Иран на няколко нива, неизбежно е фокусът на Вечните войни сега да се обърне срещу всички тях (Западът, бел. Критично).
Ескалацията е повсеместна – в Украйна, Израел, Сирия, Ирак и Йемен, плюс цветните революции от Бангладеш (успешна) до Югоизточна Азия (прекратена).
Което ни води до ключовата драма в Техеран: как внимателно да се калибрира отговорът, който ще накара Израел да съжалява, но няма да доведе до кървящи рани от Иран към Русия и Китай.
Всеобхватният сблъсък – между Евразия и НАТОстан – е неизбежен.Самият Путин го разкри по категоричен начин, когато заяви: „Всякакви мирни преговори с Украйна са невъзможни, докато тя нанася удари по цивилно население и заплашва ядрени електроцентрали“.
Същото се отнася и за Израел в Газа. „Мирните преговори“ – или преговорите за прекратяване на огъня – са невъзможни, докато Газа и суверенни държави като Сирия, Ирак и Йемен биват обстрелвани на воля.
Има само един начин да се справите с това: военен, с интелигентна сила.
Възможно е Иран, в консултация със стратегическите си партньори Русия и Китай, да се опита да намери трети път.
Проектът „Израел“ на практика закрива собствената си икономика, за да защити окупационната си държава от смъртоносен отговор от страна на Иран и Оста на съпротивата.
Така че Техеран може би използва Сун Дзъ до краен предел – играта на изчакване, психологическите операции, непоносимата стратегическа двусмисленост – принуждавайки израелските заселници да се задушават в подземните си бункери, докато не бъде създадена цялата, всеобхватна, координирана стратегия за нанасяне на убийствен удар.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски