Днес едва ли някой би оспорил, че през последните 30 години, от 90-те години на миналия век насам, светът очевидно се намира в състояние на деградационна еволюция. Но тя започна по-рано, през 70-те години на миналия век, под прикритието на скока в бъдещето, който се извършваше през 60-те и 70-те години.
Тази деградационна еволюция може да се разглежда като една от страните на терминалната фаза на системната криза на капитализма. И в същото време тази деградация е социалната катастрофа на съвременното общество.
Демонтажът на капитализма се извършва от висшето световно ръководство по такъв начин, че на негово място да се появи не нещо като съветската система, а нещо като кастова система.
Тоест, всъщност става дума за антинародна, антинационална, антисоциална революция, чиято цел е да формира много по-брутална и по-малко егалитарна система от капитализма.
Аналогична антинародна революция беше генезисът на капитализма – антифеодалната революция, на която британците бяха ударните части и главният бенефициент. Те бяха първите, които направиха пробив в капитализма. Те са и ударната група на сегашната антинародна антикапиталистическа революция.
Именно на британския истаблишмънт се приравняваше истаблишмънтът на другите страни, а преформатирането на техните управляващи групи следваше британско-американския модел. На определена част от постсъветските висши класи Великобритания им е скъпа заради отношението на нейните представители на висшата класа към низшите класи – жестоко и презрително като към същества от по-нисш порядък, които са си научили мястото. Но това беше възпрепятствано от социалистическото наследство на ХХ в. и руското наследство от последните векове. Тоест – нашите културни кодове, архетипи, които са тъй ненавиждани от Чубайс и подобните на него субекти.
Неслучайно Пушкин е отбелязал, че англичанинът уважава своя барин (превилигирован от дореволюционна Русия, бел. Критично), а руснакът – не. Защото властта и барините през 1762 г. („Манифест за свободата на дворянството“) нарушават обществения договор. Между другото, през 1991 г. властите също нарушиха обществения договор. И, повтарям, народът няма да забрави и няма да прости това, макар че революция не се очаква, но има и други форми – елементарен саботаж например.
Буржоазната държава винаги е изразявала интересите на силните. Но в средата на ХХ век, под натиска на работническата класа, профсъюзното движение и факта на съществуването на СССР, тя беше принудена да изпълнява функциите на всеобщо социално осигуряване.
И не е изненадващо, че през 1945-1975 г., по време на това, което французите наричат „славните тридесет години“, корпоративните печалби или намаляват, или нарастват много бавно, а разликата между богати и бедни се стопява.
От 80-те години на миналия век обаче, включително поради политиките на тачъризма (по Маргарет Тачър, бел. Критично) и рейгъномиката, ситуацията започва да се променя. Разходите започнаха да се обезпечават от държавния дълг.
Това е много важен момент – разходите започнаха да се обезпечават от държавния дълг, поради което акциите започнаха да се натрупват в ръцете на банките, банкерите и безумния финансов капитал. Получавайки автономия от производството, финансовият капитал започна да се превръща във финансиализъм.
Фактът, че печалбата вече не се създаваше в сферата на производството и дори в сферата на услугите, а чрез печатарската преса, фондовата борса, държавния дълг и дериватите, се превърна в присъда за средната класа.
Е, разрушаването на СССР постави дебел печат върху тази осъдителна присъда! Именно върху тази присъда се формира сегашният 30-годишен британски истаблишмънт, който в това, но само в това отношение, е на същата възраст като постсъветската върхушка. Той е също толкова циничен по отношение на низините и не го крие.
Например милионерът депутат от Консервативната партия Надим Захауи написа в Туитър през април 2013 г. следното. „Ние помагаме на нуждаещите се. Но дните на възмутително прекомерни искания, на осигуряване на доходи, надвишаващи тези, които имат семействата на работниците, свършиха.“
Това много ми напомня на изявленията на нашите „макаронени“ чиновници, че е възможно да се живее с 3500 рубли и т.н. („Макаронените чиновници“, споменати от Фурсов идват от скандал през 2018 г. в Русия след грубо изказване на министър на заетостта, труда и миграцията Наталия Соколова, която твърди, че е възможно да се живее нормално с 3500 рубли на месец, без това да навреди на здравето. „Макароните“, каза тя, “винаги струват толкова.“ След това Соколова беше уволнена от правителството.)
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски