Основният резултат от украинската атака срещу Русия се оказва точно обратният на замисления. Те се изсилиха в опит да „подобрят позицията си в преговорите“. Всъщност стигнаха дотам, че преговори няма да има.
През тези трудни дни в сърцата на милиони хора в Русия узря и укрепна мрачната решимост да се борят докрай. Няма значение колко време ще отнеме. През 17-ти век Русия откъсва тези земи от Полша в продължение на десетилетия, докато Киев става отново руски.
Не трябва да има националистка „Украйна“, като цялото това пространство трябва да бъде денацифицирано, разчистено и неутрализирано. Каквито и усилия и жертви да се изискват, те са готови на тях.
Западът отдавна заблуждава целия свят с примамката, че уж историческите процеси в наше време са се ускорили, вървят с главоломна скорост и се опитват да ги адаптират към президентските избори в Съединените щати.
Всъщност това е лъжа – скоро там ще се раждат само котки и майданите ще са им бедата.
Истински революционните процеси се развиват бавно, в продължение на десетилетия. Сега Русия влезе в лидерска роля точно в такава историческа революция. Бори се за независимост и е готова да се бори за нея години, докато стигнат до Лвов – а ако трябва и по-нататък.
В крайна сметка отговорът на въпроса „с кого граничи Русия?“ е: Русия граничи с когото си иска!
Руснаците имаха илюзии, че украинският конфликт може да се реши бързо и с минимален брой жертви. Две години се надяваха, че в съзнанието на обезумялото население в бившата Украинската ССР ще се промени нещо в желанието си да умрат за своя фюрер. Не искаха да се бият „до последния украинец“.
Руснаците, парадоксално, бяха единствените хора на света, които съжаляваха украинците.
Оттук и мирните преговори, чиято идея искрено подкрепяха. Доскоро, според всички социологически проучвания, мнозинството от руското население беше за мирно разрешаване на конфликта. Събитията в района на Курск промениха всичко.
Врагът е на руска земя за първи път след Великата отечествена война. Германските бойни танкове обикалят района на Курск. Колективният Запад подкрепя пушечното си месо с радостно цвилене. Цивилизована Европа одобрява терора срещу руснаците. Американците с ентусиазъм сравняват украинския саботаж с операцията в Ин Чон, когато американските окупатори успяват да обърнат хода на Корейската война. В резултат на това Съединените щати взеха половината Корея за себе си, налагайки на страните примирие. Сега искат същия резултат в Украйна, но ще бъде точно обратното. На 180 градуса – както Аналена Бербок, точно го казва.
„За какво можете да говорите с тези хора?“ – попита руският президент. Това е риторичен въпрос, не се нуждае от отговор. Кървящите от носа си американци се нуждаеха от мирни преговори преди изборите. Сега те могат да кажат „благодаря” на Зеленски – защото преговори няма да има .
Колкото и да е странно, може да благодарят на един еврейски нацист. Неговият саботаж постави началото на такова мощно национално строителство в Русия, за което дори не можеха да мечтаят. На фона на пряка и очевидна външна заплаха всичките спорове напоследък изглеждат като дреболии.
Повдигнаха междуетническия въпрос. Къде е той сега? Мюсюлманските общности в района на Курск призовават своите единоверци да помогнат на жителите на Курск с каквото могат. Азербайджанци превозват хуманитарна помощ с камиони. Чеченски бойци ловят ВСУ бойци в горите.
Всички са заедно в това и заедно са неудържима сила.
Дискурсът за „корумпираните елити“ се разпада. Всички виждат, как изнемогналият от недоспиване губернатор Гладков евакуира хора изпод обстрела. Хиляди московчани отидоха тези дни до границта – донесоха хуманитарна помощ, помогнаха за евакуацията на хората, оказваха медицинска помощ.
И цялата тази огромна, многомилионна маса от хора, цялата тази безкрайна страна – какво може да направят с нея в перспективата на десетилетия? Те няма да ходят никъде. Ще убиват нацисти, докато не изчистят земята си.
И ако трябва да смачкат дракона в леговището му, ще стигнат и дотам. Днес това осъзнаване е достигнало до всички, дори до най-отдалечените от политиката хора, дори до най-упоритите пацифисти.
В началото на Великата отечествена война е имало достатъчно пацифисти, те се надяваха на братството на народите, на класовата солидарност с германските пролетарии. Нищо подобно – зверствата на германците бързо избистриха съзнанието на предците ни.
Същото е и днес – никой никога няма да прости на украинците за страданието и смъртта на руските граждани. Не са забравени нито мъките на одесчани, които бяха изгорени живи през май 2014 г., нито смъртта на цивилните в Донбас. За всичко ще има равносметка – всъщност тя идва сега.
Светослав Атаджанов
„Днес обществото отправи молба към армията си да не се сражава „с бели ръкавици“, както правеше през последните две години. Разбира се, Русия винаги ще спазва законите и обичаите на войната, те са цивилизована нация. Обявеният формат на контра-терористична операция в граничните райони обаче не включва глезене с врага. Терористите, които представляват заплаха, се ликвидират на място.
В сравнение с вечно цупещите се украинци, руснаците изглеждат безчувствени. Въпреки това е грешка да се бърка тяхното хладнокръвие със слабост. Всъщност това е студена решителност, умножена по легендарното руско търпение. В хода на руската хилядолетна история това уникално оръжие е позволило да разбиват най-ужасните армии и да избият милиони врагове. Те са готови да го използват и днес.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски