Чей Боуз за бунтовете в Англия: Следствие на политиците, изоставили общностите в безнадеждност

Чей Боуз

Добилият световна популярност със своите анализи и критични коментари срещу статуквото ирландски журналист Чей Боуз, коментира антимигрантските бунтове в Обединеното кралство в своя профил в Х, бившата социална мрежа Туитър. По думите му, те са резултат на системна правителствена политика на неглижиране на проблемите на британското общество.

Ето и целия коментар на ирландския журналист:

Десетилетия наред политиките на властта, които допускат, а в някои случаи и насърчават зависимостите, бедността, разделението и безхаберието (в обществото), ни доведоха до сцените, на които сме свидетели в Обединеното кралство.

Никой не може и не трябва да оправдава насилието, но както често се случва с ловко подхождащите политици, обикновено стратегията е да се обвинява пламъкът вместо клечката (която го предизвиква).

8,1 милиона (или около 2 от 10) възрастни в трудоспособна възраст живеят в бедност във „Велика“ Британия, 4,2 милиона (или почти 3 от 10) деца и 2,1 милиона (или около 1 от 6) пенсионери. Това е реалността извън балона на елита на Уестминстър, ежедневна борба за оцеляване на все по-опасни и поляризирани улици, където пристрастяването (към наркотици) и безнадеждността са повсеместни. В много случаи чернокожите и азиатските семейства носят най-тежкото бреме.

Те не палят бентлита в Найтсбридж (богат квартал на Лондон)

Докато политическият елит се нарежда в редица, за да осъди „бандитизма“ и тези, които „обвинява“ (някакви сенчести сили за подклаждането на пламъците), не забравяйте следното:

здравото общество не избухва, здравото общество не се поляризира по време на трагедия, а се обединява, за да постигне разбирателство. Случващото се по улиците е симптом, а не причина. Това е мрачната дестинация на общностите, изоставени от елита в крайна безнадеждност и чувство, че просто нямат значение.

Отново повтарям, никой не може и не трябва да оправдава насилието.

Децата, които палят полицейски коли и разбиват градове в Обединеното кралство, не мразят страната си, но за съжаление вярват, че страната им ги мрази.

Вместо да кани диктатора Зеленски на Даунинг стрийт като свой първи „гост“, може би „сър“ Киър Стармър трябваше да покани делегация от обществени лидери и представители на най-маргинализираните райони на Обединеното кралство?

Може би ако част от стотиците милиарди лири, изпращани за водене на чуждестранни войни, се инвестират в британските общности, нещата в Обединеното кралство бавно биха се променили към по-добро, като се даде приоритет на мира пред войната, на единството пред разделението.

За съжаление, знаем, че маргинализираната и работническата класи са точно такива, пренебрегвани в добри времена и обвинявани в лоши.

Разбира се, ще бъда атакуван за тези мнения, но отново бих ви помолил да се запитате кой и защо атакува?

Бъдете добри един към друг. Бог да ви благослови.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!