Затишие пред буря. Намирам се в Кох Самуи/Тихоокеанския залив/Югоизточна Азия/АСЕАН – част от Азия и Тихия океан – гледам към Западна Азия и както цялото глобално мнозинство чакам Оста на съпротивата да направи своя ход (Ос на съпротивата са групата от държави Ливан, Сирия, Ирак, Йемен. Ескобар най-вероятно има предвид очаквания удар по Израел, бел. Критично).
Будизмът ни казва, че всичко е непостоянно – и всичко е илюзия. И все пак не, това не е илюзия. Гангрена завладява телата ни – и политическото тяло. Има само едно лечение: да я отрежем, за да се възстанови плътта. В противен случай следва смърт.
Едно опустошително унижение на талмудистките психопатолози ще бъде приветствано от Глобалното мнозинство.
И все пак каквото и да се случи по-нататък, то няма да е достатъчно. Гангрената ще продължи да се разпространява, заразявайки и без това свръхзаразената антиутопия, в която мъжете, които бият жени, е легализиран олимпийски спорт, а имперските паразити се представят за Избирна комисия, ако изборите в Глобалния юг не отговарят на императивите на Дълбоката държава.
Пътят към премахването на гангрената ще бъде дълъг, трънлив и болезнен. И все пак, да се надяваме, че всичко е нетрайно.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски