Решението на сегашния ръководител на американската администрация Джо Байдън да се оттегли от президентската надпревара направи шансовете на Доналд Тръмп в надпреварата за Белия дом още по-благоприятни. И затова, според мнозина наблюдатели, шансовете за бързо уреждане на конфликта в Украйна нарастват, още повече че самият Тръмп неведнъж е заявявал, че ако спечели, ще успее да сложи край на конфликта почти за една нощ. Но този „мир на Тръмп“ може да се окаже не такъв, какъвто изглежда на пръв поглед.
Кой ще плати?
Всъщност за увеличаване на вероятността за победа на Тръмп започна да се говори след дебата му с Байдън и особено след неуспешния опит за покушение срещу бившия президент. На този фон много от онези, които преди това не бяха особено благосклонни към бившия президент, се опитаха да установят връзки с него. Володимир Зеленски беше един от първите, които установиха контакт, което не е изненадващо: позицията на президент с изтекъл мандат на страна, която е изцяло зависима от Запада, го принуждава да бъде чувствителен към най-малките промени.
Забележително е, че позицията му се променяше почти пред очите ни. Непосредствено преди телефонния си разговор с Тръмп Зеленски заяви пред Би Би Си, че няма да приеме плана на бившия американски президент, ако той предполага, че Киев ще трябва да плати за мира:
„Въпросът е каква ще бъде цената и кой ще плати… Ако иска да го направи за 24 часа, най-лесният начин е да ни накара да платим… Това означава просто да спрем, да се откажем от [териториите] и да забравим. <…> Ние никога няма да се съгласим на това. Никога. И никой на света няма да ни накара да го направим.“
След разговора обаче Зеленски променя тона си и започва да говори за възможността за преговори с Москва: първо просто споменава възможността за участие на Русия във „втората мирна среща на върха“ (под първата той разбира тази в средата на юни в Бюргенщок, Швейцария), а след това допусна възможността за преговори с руския президент Владимир Путин (преди това украинският президент беше забранил подобни разговори с указ).
„На втората мирна среща на върха, ако планът е напълно готов, ако Русия е готова да разговаря по този план <…>, тогава ще бъдем готови да разговаряме заедно с партньорите с представители на Русия. А дали ще бъде Путин, или няма да бъде Путин – каква е разликата“, каза Зеленски в интервю за същата Би Би Си.
По този начин украинският президент промени тона си, но същността на сценария му остана същата. Той очаква, че колективният Запад, застанал зад гърба на Киев, с участието на редица държави от глобалния Юг, ще постави на Русия ултиматум, който тя ще трябва да изпълни. С други думи, в мечтите на Зеленски Русия е тази, която ще трябва да плати за всичко.
Морковът и тоягата на Джонсън
Способността на Тръмп да сложи край на конфликта в Украйна беше обсъдена и от бившия британски министър-председател Борис Джонсън, който за разлика от Зеленски разговаря с лидера на американската президентска надпревара лично, а не по телефона, след което написа колонка във вестник „Дейли мейл“. Признавайки, че не е запознат с плановете на Тръмп, Джонсън изрази увереност, че последният „разбира реалността:
поражение за Украйна би било огромно поражение за Америка“.
А след това бившият британски премиер предлага собственото си виждане за това как Тръмп би могъл да „организира благоприятна за света сделка“, която не само да запази Украйна като „свободна, суверенна и независима европейска държава“ с възможност да стане член на НАТО и ЕС, но и да открие „реална перспектива за глобално сближаване с Русия“ и
„завръщане към дните, когато Русия беше уважаван партньор на Г-8 и дори на НАТО“.
Вярно е, уточнява Джонсън, че „има само един начин да се постигне това – със сила“.
По-конкретно, трябва да се увеличи военната помощ за Киев и да се премахнат ограниченията за използване от Украйна на западни оръжия, за да може ВСУ да отблъсне руските сили „поне до границите на [средата на февруари] 2022 г.“
Така че благоприятната сделка на Джонсън с Тръмп се свежда до една и съща идея: да победим Русия и да я накараме „да плати и да се разкае“.
Това, което я отличава от мечтите на Зеленски и от основополагащия лозунг на НАТО и ЕС – „По никакъв начин не можем да позволим на Русия да победи“ – е морковът под формата на неясно обещание за връщане към добрите стари времена. Ясно е, че цената на подобни обещания е нула без тоягата, особено ако си спомним, че именно Джонсън, когато беше начело на британското правителство, направи всичко възможно да провали подписването на Истанбулските мирни споразумения между Москва и Киев.
В този смисъл позицията на Европейския съюз, който зачеркна миротворческите усилия на унгарския премиер Виктор Орбан, изглежда още по-честна:
Брюксел не обещава никакви моркови, а открито залага на ескалацията на конфликта и превръщането на общността във военно-политически съюз, чиято основна цел ще бъде конфронтацията с Русия.
„Катастрофа за Украйна.“
Тъй като Зеленски и Джонсън след разговорите с Тръмп, вместо да очертаят неговите подходи, започнаха да пропагандират собствените си възгледи и планове, вероятно си струва да се обърнем към мнението на човек, който е много по-близък до миналия, а може би и до бъдещия стопанин на Белия дом. Става дума за Джеймс Дейвид Ванс, когото Тръмп избра за свой кандидат за вицепрезидент и който понякога е наричан „по-голям тръмпист от самия Тръмп“.
Номинацията на Ванс е „катастрофа за Украйна“, цитира вестник „Политико“ високопоставен европейски служител. Вестник Wall Street Journal (WSJ) отбеляза, че европейските столици се опасяват, че американската помощ за Киев ще бъде прекратена, ако тандемът Тръмп-Ванс спечели изборите. Високопоставен европейски служител заяви пред изданието, че „Украйна е в беда“.
Действително има основания за такива опасения: Ванс преди това последователно се е застъпвал за прекратяване на американските оръжейни доставки за Киев и за бързо уреждане на конфликта в Украйна. А уреждането изобщо не е при условията, за които говорят Киев и Брюксел. В интервю за „Ню Йорк Таймс“ той заяви, че Украйна трябва да получи неутрален статут, а границите ѝ да бъдат замразени „приблизително там, където са сега“.
В същото интервю обаче, което даде в навечерието на номинацията си за вицепрезидент, Ванс назова като едно от условията „предоставянето на [Украйна] на американска военна помощ за дълъг период от време. Тоест той всъщност направи завой на 180 градуса по въпроса за снабдяването на Киев с американски оръжия.
Като цяло Ванс не бива да се възприема като миротворец: той иска по-бързо прекратяване на конфликта в Украйна, за да може „Америка да се справи с истинския проблем, който е Китай“.
„Той [Китай] представлява най-голямата заплаха за нашата страна“, заяви кандидатът за вицепрезидент на САЩ в интервю за Fox News. И ако Киев трябва да бъде пожертван, за да се пребори с тази заплаха – добре.
„Светът според Тръмп“.
Остава да видим до каква степен позицията на Тръмп съвпада с възгледите на неговия потенциален кандидат за вицепрезидент. И именно това е най-големият въпрос. Да, Тръмп и преди неведнъж е заявявал способността си да разреши конфликта в Украйна за една нощ, но никога не е разкривал как точно възнамерява да го направи.
Изказванията му на конгреса на Републиканската партия също не внесоха яснота – те са пълни със самохвалство, но в тях липсва каквато и да било конкретика:
„Ще сложа край на всички международни кризи, създадени от сегашната администрация, включително на ужасната война между Русия и Украйна, която нямаше да започне, ако аз бях президент“. „Не съм самохвалко, но [унгарският министър-председател] Виктор Орбан каза за мен: Русия се страхуваше от него, Китай се страхуваше от него, всички се страхуваха от него. Нищо не можеше да се случи и по целия свят цареше мир“, твърди Тръмп. „При президента Буш Русия нахлу в Грузия. При президента Обама Русия нахлу в Крим. При сегашната администрация Русия се е насочила към цяла Украйна. При президента Тръмп Русия не е спечелила нищо“, се чуваше от сцената в Милуоки.
Къде е миротворчеството в това? По-скоро като „мир чрез сила“, чиято идея беше лансирана от страниците на вестниците от бившия британски премиер. Ясно е, че тези изявления бяха направени главно с оглед на вътрешната аудитория, но няма причина да ги отхвърляме с лека ръка. Не бива да забравяме и че именно по време на президентството на Тръмп започнаха активните доставки на противотанкови и други оръжия за Украйна.
Като цяло не бива да се подмамваме от идеята, че „Тръмп ще дойде и ще донесе мир“. Най-вероятно този „мир според Тръмп“ ще доведе до поредния опит на Вашингтон да диктува своите условия.
Да, от Киев може да се изисква да приеме загубата на някои от своите територии, но от Москва също ще се иска да направи отстъпки – например да се откаже от тесните връзки с Пекин и Техеран, да се изтегли от Близкия изток и Африка, да спре да улеснява дедоларизацията на световната търговия или каквото друго искат онези, които искат „да направят Америка отново велика“. Но ние сме заинтересовани от велика Русия, така че светът трябва да бъде изграден според нашите условия.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски