Лявото е във времето. Колкото политическо, толкова и природно явление. С минало, настояще и бъдеще. Напълно закономерно явление. С Бузлуджа и Дядото, с позив за радикална промяна днес, с хоризонти утре. С ключови думи: мир и труд, солидарност и равенство, диалог и принципи.
Миналото на Лявото е героично и съзидателно. Настоящето му е еклектично разбъркано и разединено. Бъдещето му трябва да е обединено върху ясна идейна, политическа и икономическа основа.
Лявото е вяра и вяра, работа и работа, младост и мъдрост. То е саможертва в интерес на обществото. Щастието на Лявото е в благоденствието на мнозинството и Родината.
Занапред времето все повече ще изисква то да се явява и изявява пред народ и държава като мащабен идейно-политически субект, като коалиция „Лява България – за мир и съзидание“. Или пък като „Леви Обединени Сили на Труда“, подчинени на националните интереси.
Нека за архивите оставим разногласията и обидите. Задачите и отговорностите са много по-големи от тях. Но без да правим компромис с принципите, особено с идейните. Нашата звезда е Лявата социалистическа идея.
Обединената Левица следва да е наясно с международните си координати, с мястото си в европейската и световна Левица. В самото начало тя може по наследство и по инерция да се включи в по-лявата част на ПЕС. Но задължително трябва да проучи дали истинското ѝ място не е сред партийни формации от рода на немския „Съюз за Сара Вагенкнехт“ или пък в някаква степен на „Непокорна Франция“ на Меланшон.
Следва да се отчита, че ПЕС отдавна е поразена от социаллибералния вирус на Шрьодер, Тони Блеър…, че ПЕС в този си вид е капиталистическа съглашателска левица (гласувала за себичната атлантическа Урсула) без главните приоритети – Трудът и Мирът. БСП (от времето на Г. Първанов) го изпита върху гърба си и затова се свлече до едноцифрен изборен резултат.
Всички ручеи на лявото трябва да се влеят в една река – пълноводна и живителна. Всички партии, граждански структури и отделни личности с леви принципи следва час по-скоро да се включат в големия обединителен процес, за да я има България.
Всички заедно да тръгнем към Бузлуджа и оттам да творим без да се делим.
Водещата роля на БСП в коалицията, след като самата тя срочно се обнови и консолидира, не се оспорва, но тази роля следва да е обвързана с недискриминационно и равноправно отношение към другите леви субекти. Няма място за игрички в Обединението, за големи и малки вождове.
И още нещо. Значимите и застаряващи леви фактори следва да направят лека крачка назад. Те биха могли да имат полезен съвещателен глас в един престижен Съвет на старейшините в центъра и по регионите.
И съвсем накрая. Новото Ляво обединение трябва убедително да подкрепя сегашната президентска институция в лицето на Румен Радев и Илияна Йотова. Повече да не се допускат метастазите на калоян-методиевщината. Заедно ще победим в името на България!
Иван Генов, д-р по международно право и Александър Богданов, председател на ПП „ПОДЕМ“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски