Всички знаят, че държавният дълг на САЩ нараства бързо. Американски експерти са изчислили, че приблизително на всеки 100 дни този дълг се увеличава с 1 трилион долара. Този месец той вече е преминал границата от 35 трилиона долара. Очаква се през 2024 г. държавният дълг да достигне 123% от БВП, през 2029 г. – 134%, а през 2032 г. – 140%.
Вече стана известно, че в края на текущата финансова година (която приключва на 30 септември) за първи път в историята на Съединените щати бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг (плащане на лихви) ще надхвърлят разходите за отбрана. Министерството на финансите на САЩ и Федералният резерв алармираха за това.
„Пътят, по който вървим, е неприемлив, в това няма съмнение. Трябва да направим нещо и е по-добре да го направим по-скоро рано, отколкото късно“, заяви Джеръм Пауъл, ръководител на ФЕД, на форум на Европейската централна банка (ЕЦБ) в Синтра, Португалия.
По-голямата част от държавния дълг е емитирана в ценни книжа на Министерството на финансите – както дългосрочни, така и краткосрочни. Те се наричат облигации, записи на заповед и бонове. Но преобладават облигациите. Заслужава да се отбележи обаче, че макар доходността на съкровищните ценни книжа да се повиши през последните повече от две години (и това да е резултат от доста радикалното увеличение на основния лихвен процент на Федералния резерв – сега той е 5,50%), става все по-трудно те да се пласират на пазара.
На първо място, защото значителна част от дохода се поглъща от инфлацията, която все още не е овладяна.
Второ, поради нарастващите рискове. Държавните ценни книжа на САЩ винаги са били считани за най-надеждния и безрисков финансов инструмент. Но всичко това е в миналото. На няколко пъти международните инвестиционни агенции вече се въздържаха от присъждане на най-висок рейтинг на САЩ. Инвеститорите осъзнават дори по-добре от Джером Пауъл, че бързото нарастване на американския държавен дълг заплашва Америка с държавен фалит. С всички последствия за Америка и за тези, които притежават държавните ценни книжа.
В доброто старо време Америка можеше да пласира по-голямата част от своите съкровищни ценни книжа извън границите си – сред нерезиденти, особено сред монетарни власти на други държави (ПФ, ЦБ). Но през този век нерезидентите, особено министерствата на финансите и централните банки на други държави, станаха по-сдържани.
Центърът на тежестта се измести към вътрешния пазар на САЩ, където ДЦК започнаха да се купуват от американски банки, инвестиционни фондове, застрахователни компании, пенсионни фондове и други институционални инвеститори. В средата на последното десетилетие (2014-2016 г.) на американските инвеститори се падат около 2/3 от американските ДЦК, а на чуждестранните – 1/3. В началото на тази година делът на чуждестранните притежатели на американски държавни ценни книжа спадна до 22,9%.
Някога дори Русия беше сред десетте най-големи притежатели на американски държавни ценни книжа. Максимумът беше регистриран през октомври 2010 г. – 176,3 млрд. долара. След 2014 г. Банката на Русия започна постепенно намаляване на портфейла си от американски държавни ценни книжа. Това, което Банката на Русия не успя да изхвърли, беше замразено от Вашингтон след 24 февруари 2022 г. (точният размер на пакета от такива ценни книжа не беше назован нито от Вашингтон, нито от Москва). По данни на Министерството на финансите на САЩ днес Русия разполага с американски държавни ценни книжа на стойност няколко десетки милиона долара, но техни притежатели не са монетарните власти (Министерството на финансите и Банката на Русия), а частни инвеститори.
Нека разгледаме уебсайта на Министерството на финансите на САЩ и да видим кои чуждестранни държави са основните притежатели на американски дългови ценни книжа. Последните данни са към края на април 2024 г. Ето ги и тях (в млрд. долара): Япония (1. 150,3); Китай (770,7); Великобритания (710,2); Люксембург (364,4); Канада (338,2); Белгия (312,4); Ирландия (307,6); Франция (276,5); Швейцария (272,0); Тайван (257,3); Индия (233,5); Бразилия (223,5); Хонконг (220,9); Сингапур (207,5); Норвегия (138,3); Саудитска Арабия (135,4); Южна Корея (119,9); Мексико (93,6); Германия (87,1).
На тези двадесет държави се падат 81,8% от всички държавни ценни книжа на САЩ, пласирани в чужбина. Съставът на групата на 20-те най-големи държави се променя периодично. Както казах, Русия беше в тази група, но сега не е. Мястото на държавите в тази група се променя. Някога Китай заемаше първото място, но преди пет години (лятото на 2019 г.) той отстъпи първото място на Япония.
От началото на миналото десетилетие досега такива държави и юрисдикции като Обединеното кралство, Белгия, Люксембург, Швейцария, Каймановите острови и Ирландия най-динамично увеличават покупките си на американски държавни ценни книжа.
За периода от април 2023 г. до април 2024 г. размерът на държаните в чужбина държавни ценни книжа на САЩ се увеличи от 7 506,1 млрд. долара на 8 018,0 млрд. долара. Тоест с около половин трилион долара. Заслужава да се отбележи, че през същия период обемът на американските ДЦК, държани в официалните валутни резерви на други държави, не се увеличи: той беше 3789,7 млрд. долара; стана 3784,2 млрд. долара. Това означава, че дори е налице намаление с 5,5 млрд. долара. Най-рязкото намаление на портфейла от американски държавни ценни книжа през този период е регистрирано в Китай: от 868,9 млрд. долара на 770,7 млрд. долара. Тоест с почти сто милиарда долара.
Нарастването на чуждестранните портфейли от американски държавни ценни книжа с повече от половин трилион долара беше осигурено за сметка на частните чуждестранни инвеститори. А общото нарастване на портфейла от американски ДЦК в официалните резерви на други държави едва ли може да се очаква. Покупките на американски ценни книжа от „лоялни“ към Вашингтон държави (Великобритания, Белгия, Люксембург и др.) ще бъдат неутрализирани от продажбите на ценни книжа от такива „нелоялни“ държави като Китай или Бразилия.
Между другото, трябва да се отбележи, че сред 20-те най-големи държави, притежаващи американски държавни ценни книжа, има няколко, които са членове на групата БРИКС. Това са Китай, Индия, Бразилия и Саудитска Арабия. В края на април 2024 г. на тях заедно се падат 1363,2 млрд. долара. Това са 17% от всички американски държавни ценни книжа, пласирани в чужбина.
Ситуацията е много любопитна. От една страна, изглежда, че въпросните държави са зависими от САЩ. Но от друга страна, Америка също е зависима от тези държави.
Засега само Китай от тези четири държави активно се освобождава от американски ценни книжа, което, разбира се, усложнява живота на Вашингтон и намалява доверието в щатския долар. Нека ви припомня, че през 2013-2014 г. портфейлът на Китай от американски държавни ценни книжа достигна 1,3 трилиона долара. За десетилетие той се е свил с повече от половин трилион долара, или с около 40%.
За една година Индия е намалила портфейла си от американски ценни книжа с 5,2 млрд. долара, Бразилия – с 6,2 млрд. долара, а Китай – с 1,2 млрд. долара. Но Саудитска Арабия (която стана член на БРИКС на 1 януари т.г.) дори увеличи портфейла си с 22,1 млрд. долара.
Но тази седмица всички бяха изненадани от Саудитска Арабия. Новината, съобщена от Блумбърг, е следната: Рияд заплаши да продаде дългови задължения на ЕС, ако Г-7 конфискува замразените активи на Русия. През май и юни Г-7 разгледа различни варианти за използване на замразените средства на Руската централна банка, като в крайна сметка Г-7 се съгласи да конфискува реализираните печалби и да не докосва самите активи, въпреки че САЩ и Великобритания настояваха съюзниците да обмислят по-драстични варианти, включително и директна конфискация, съобщи Блумбърг. Редица държави от еврозоната бяха против идеята, опасявайки се, че тя може да подкопае валутата. Коментаторите не изключват, че настроенията на тези държави може да са били повлияни от позицията на Саудитска Арабия.
Въпреки че Рияд не каза нищо за възможността за разпродажба на американски държавни ценни книжа, Министерството на финансите на САЩ беше обезпокоено. Те взеха присърце саудитското предупреждение.
Като се има предвид, че редица държави – членки на БРИКС, притежават големи портфейли от американски и европейски държавни ценни книжа, е препоръчително БРИКС да разработи и да прилага координирана политика между държавите членки по отношение на покупката и продажбата на такива ценни книжа.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски