Руският философ Александър Г. Дугин говори, че обществата могат да се впишат най-просто казано, в рамките на три логоса. Това е собственият ум, собствената структура на едно общество и цивилизация. В рамките на този Логос влиза всичко – народопсихология, политика, религия, култура и дори бизнес етика.
Този на „Аполон“, в който доминацията е „отгоре-надолу“, т.е. от небето към земята и от метафизичното и духовното надолу към материалното и профанното. Това са общества, където доминира героичният етос, чувството за общност и отговорност пред Историята и Бога.
Идеята, че политиката не е просто политтехнология, а поредица от съдбоносни решения и дълг на държавниците пред Небето (изключително много опростявам) и вечността. Такова общество, например, е Иран, където това, което ние наричаме политика (а то всъщност е просто политтехнология) е изцяло подчинено на нещо много по-голямо – на цивилизационната и духовна същност на страната, която в иранския случай е шиитска и персийска.
Накратко, Логосът на Аполон е онази форма на религиозно светоусещане, според която всичко произлиза от Бог и това е водещото начало в обществото. Особено характерен е за средновековните общества в Европа, а днес за цивилизации като ислямската и не само.
Следващият логос е условно този на Дионис, където парадигмата е „от центъра към периферията“. В рамките на този Логос доминира идеята, че в света съществуват и божественото/духовното и материалното, а за да има ред и баланс, трябва и двете да функционират правилно и с еднаква тежест. На мен ми се струва, че българите са били тук преди около 100-150 години (особено в епохата на Възраждането), когато са имали силно духовно, православно и сакрално светоусещане, но в същото време са били и „здраво стъпили на земята“, ориентирани към изграждането на образование, държавност, наченки на капитализъм и т.н.
Третият Логос е този на Кибела, според Дугин, където доминира гинекократията, женското начало, изцяло материалистичният и „практичен“ възглед за света, който е своебразна титаномахия (бунт на титаните, хтонични и земни сили, срещу божественото).
Това доминира днешния Пост-Запад, особено след световните войни. Той се изразява в тотална икономизация и финансиализация на политиката, профанизация и опростачване на всичко в обществения живот и своебразен бунт срещу всяка норма и традиция.
Т.е. отричане на нацията, семейството, религията, йерархията и духовното, в полза на обожествяване на човека сам по себе си (но не като венец на Божието творение, както е в Логоса на Аполон, т.е. в религиозните цивилизации), а като биологическа единица, чийто смисъл е в задоволяването на материалните и биологически нужди.
Следвайки Аристотел, Дугин говори, че Логосът на Аполон представлява монархията, този на Дионис аристокрацията, а Кибела демокрацията. Т.е. в първия случай имаме един властови субект, чиято власт е сакрална. Във втория случай имаме няколко субекта, които се балансират помежду си и изхождат не толкова от сакралността на своята власт, колкото от определен социално-класов управленски етос и традиции, които имат. И в третия случай, при Логоса на Кибела имаме демокрация, която се изгражда отдолу-нагоре, което е феминистично-материалистичен подход, разрушаващ всеки авторитет, „патриархат“ и социални устои.
Но всяко общество се движи в различни рамки, преминава през различни исторически фази и съвсем естествено, доминиращите логоси се изменят. Както и по-горе казах, вероятно ако следваме този модел, българите през Възраждането са били в рамките на условния „Дионисиев Логос“, докато днес, напълно западнизирани и подчинени от Пост-Запада, те са в рамките на материалистичния и профанен „Кибелов Логос“, където се отрича всичко духовно, сакрално, героично, общностно и колективно, а човекът е човек само, за да бъде единият субект в дуалистичния дуел с Божественото (т.е. да е богоборец, своебразен титан/Прометей, който не се подчинява на Божественото).
Оттук идва и деконструкцията и деградацията на обществото, която не познава граници. И заради това православието е такъв враг на Запада и на неговите колониални слуги у нас.
И така, в България доминира изцяло възгледът за строеж на обществото отдолу – нагоре, с изцяло материалистичен подход към политиката и обществените дела. Ето защо за българските политици са важни въпросите, които касаят това или онова законче, далаверката, кой ще седи начело на едно или друго ведомство или дейността на дадена институция, но не и да кажем, Македонският въпрос.
И пак поради това, образованието цели да изгради като най-висша цел „кадри за бизнеса“, а не, както до 1990-те е било характерно, граждани с широк мироглед и лоялност към нация и държава. През Средновековието, когато сме били или в Аполоновия или в някакъв хибриден аполоново-дионисиев логос, политическите решения са се вземали от един друг елит, който е имал специфично самосъзнание и чувство за отговорност (не, че не е имал и чисто материални интереси, дори напротив).
Днес тълпата, която бива лъгана, манипулирана и водена от купените медии, демагозите и политтехнолозите, си избира хора, които са второ поколение с обувки (както казва проф. И. Христов), и които имат напълно примитивен, провинциален и селски манталитет (но селски не в добрия смисъл на трудолюбиви, консервативни и земни хора, а на дребни хитреци, с къс хоризонт и мироглед) и хоризонтът в живота им, изцяло подчинен на Логоса на Кибела, т.е. на материалното, феминистично и хтонично, опира до границите на дебелото черво.
И така приятели, ако искаме някога България да бъде една по-различна държава, на първо място трябва самите ние да се променим. Мисля, че колкото е важно да сме практични, ориентирани към материалното, финансовото и земното, толкова е важно да се върнем и към духовното, към Православието, към чувството за общност, идентичност и отговорност пред Историята. Такива понятия като „дълг, вяра и отечество“ трябва да спрат да бъдат просто абстракции, на които тихомълком се подхилкваме, а да станат водещи в нашия живот.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски