Последните пет години бяха много трудни както за САЩ, така и за Европа. Икономическата, енергийната и банковата криза, както и пандемията от коронавирус са само началото на списъка с проблеми, които сполетяха „западния свят“.
Разбира се, всичко това се случваше и в останалата част на света, а не само в Европа. Но именно ЕС реагира най-остро на кризите – със стагнация, индустриален упадък, изтичане на капитали и нарастващи фалити.
Дори и днес, когато пандемията от коронавирус вече е зад гърба ни, а цените на петрола и газа са се стабилизирали, фалитите в ЕС, както и в САЩ, се увеличават. И броят им нараства с тревожни темпове. Защо европейската икономика продължава да се свива? Ще успеят ли западните държави да преодолеят рецесията в обозримо бъдеще? Какво правят националните правителства за това?
Стагнацията на „първата икономика на ЕС“
Германия, която е най-голямата икономика в Европейския съюз, показва най-тревожни резултати. Тя е една от петте държави от еврозоната, които отбелязват спад на БВП през 2023 г.
ФРГ загуби 0,3% от БВП. Изглежда, че това не е най-лошият резултат в света. Но ако погледнете броя на затворените фабрики, броя на компаниите, които са преместили производството си в други държави, както и нивото на фалитите, той става по-тревожен.
Както съобщава Bild, позовавайки се на данни от Creditreform, асоциация на икономическите изследователи, броят на фалитите в Германия се е увеличил с 30% през първите шест месеца на 2024 г. През този период подобна процедура за фалит е била извършена 11 хил. пъти. Това е най-високата цифра за последните 10 години!
Оказва се, че бизнесът в Германия дори по време на пандемия се е чувствал по-добре, отколкото сега. Нещо повече, експертите на Кредитреформ прогнозират, че несъстоятелността на германските предприемачи ще продължи да нараства през останалата част от годината.
В това няма нищо изненадващо. В началото на годината германският министър на финансите Кристиан Линднер предупреди, че икономиката на страната губи конкурентоспособност и растежът ѝ е спрял.
Разбира се, това, което се случва в Германия, все още не може да се нарече рецесия. А тя все още е най-голямата икономика в еврозоната. Инфлацията в Германия не надвишава общоевропейското ниво, а безработицата е само 3% – една от най-ниските в ЕС.
Въпреки това за икономическото развитие на тази страна не може да се каже нищо добро. То просто не съществува. Германия е в стагнация и това се отразява както на бизнеса, така и на обикновените хора.
Според доклада на Creditreform през първите шест месеца на 2024 г. физическите лица в Германия също започват да банкрутират по-често. Този показател се е увеличил с 6,7% в сравнение със същия период на миналата година.
В същото време в изследователската компания не цари паника. Отбелязва се, че подобни плашещи показатели са свързани с „последиците от рецесията през 2023 г., продължаващите кризи и слабото икономическо развитие“. С други думи, всичко се отписва на “ миналите кризи“.
„Ръст на фалитите с почти 30% за шест месеца е доста значителна цифра, особено за най-силната икономика в ЕС. Излишно е да казвам, че това поражда сериозни опасения за състоянието на европейската икономика като цяло.
Спадът в производството, намаленото потребителско търсене и затрудненията в международната търговия – всичко това говори за възможно свиване на икономиката на региона“, заяви пред Baltnews Артем Деев, ръководител на аналитичния отдел в AMarkets.
„Икономиката на Европа се свива поради редица фактори, които водят до спад в доверието на инвеститорите и потребителите, което оказва негативно влияние върху икономическия растеж. Всичко това се дължи на влошените икономически условия, високото ниво на конкуренция, нарастващите производствени разходи и ограничения достъп до финансови ресурси“, допълни той.
А какво става с останалата част от Европа?
Правилното нещо, което може би трябва да се пита, е: „с останалата част от света?“.
Според проучване на Dun and Bradstreet (американска компания със седалище във Флорида) броят на фалитите в края на 2023 г. се е увеличил в световен мащаб. И те се увеличават вече три години подред.
Сред основните причини анализаторите от D&B отбелязват:
– втора поредна година на повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки в много държави;
– отмяна на мерките за подкрепа след изтичане на квотите (главно на Запад);
– инфлационен натиск;
– нестабилно търсене на стоки и суровини.
Ако при COVID-19 можем да кажем, че няма виновни (освен ако няма някой, който е създал и „пуснал“ вируса в света умишлено), то инфлацията, рязкото нарастване на търсенето на суровини и повишаването на лихвените проценти са процеси, които се дължат на конкретни организации и правителства на определени държави.
Кой създаде хаоса на петролния пазар, като пръв се опита да изтласка руския петрол от световния пазар чрез „тавани на цените“ и ембарго през последните години? Всеки знае отговора. Между другото, венецуелският и иранският петрол също бяха в тази ситуация И всички знаем кой се опитва да го смаже със санкции. Но тези действия накараха котировките на петрола да скочат като луди.
Кой реши да „наводни с пари“, в опит да реши проблема, пускайки печатницата, покривайки дефицита на бюджетите си? Беше възможно да се признаят грешките, да се направят реформи, да се премахнат безполезните програми, които са повече демагогия и популизъм, отколкото реални ползи за икономиката.
Кой насърчаваше „зелената сделка“ и екологичните проекти в ущърб на икономическата целесъобразност, довеждайки енергетиката на Стария свят и нейния газов пазар до такава нестабилност, че още през есента на 2021 г. цената на газа в Европа се повиши със 100-200%? Да подчертаем, от есента на 2021 г., а не от февруари 2022 г. (западните медии умишлено забравят този факт, за да е по-удобно да обвиняват за всичко Русия).
Нарастващият брой фалити е резултат от грешки, допуснати от политиците в редица страни. Питате кои? Изглежда, че е ясно, но нека да го направим така, че да сме сигурни. Има един отговор.
Според американските анализатори от D&B в 14 държави, сред които САЩ, Франция, Великобритания, Канада и Полша, числото на броя на фалитите през 2023 г. надхвърля нивото отпреди пандемията. В Полша броят на фалитите се е увеличил с 56% спрямо 2023 г., в Нидерландия – с 53%, а в Белгия – с 11%.
Има, разбира се, и изключения, при които броят на фалитите, напротив, намалява, като например в Италия (минус 23%). Но като цяло картината в ЕС е негативна. Кривата на растеж на компаниите, които са „изскочили с корема нагоре“, непрекъснато се изкачва нагоре
Забавното е, че въпреки всички санкции срещу Москва, броят на корпоративните фалити в Русия, за разлика от ЕС и САЩ, намалява през последните две години.
През 2023 г. те са били с 18% по-малко. Показателят започна да се увеличава едва през първото тримесечие на 2024 г., което обаче не означава, че той ще бъде същият през цялата година.
Прибалтика обаче е отделна тема. Според данни на Creditinfo Lietuva, публикувани още през есента на 2023 г., почти една пета (18%) от строителните компании в страната са на ръба на фалита, а 31% са застрашени от неплатежоспособност.
В Естония броят на фирмените фалити през 2023 г. е скочил с 14,4%. Латвия не е в по-добро положение и изглежда, че процесът там само „загрява“. По данни на Европейската комисия сред държавите членки през първото тримесечие на 2024 г. в тази балтийска република се наблюдава най-висок ръст на подадените заявления за обявяване в несъстоятелност (+67,8%).
И в този случай причините за това увеличение на броя на фалитите са известни и са изказвани на глас. Анализаторите от американската компания D&B правилно са посочили всичко. Ако се съмнявате конкретно в тази компания, има доклади на специалисти от S&P Global, публикации от Deloite, данни от Европейската комисия. Всички те имат заключения и цифри, които са приблизително същите като тези на D&B.
Ще направят ли ЕС и неговите наднационални структури нещо по въпроса? Като се има предвид, че никой не променя радикално финансовата политика в рамките на Съюза, отговорът е прост – не!
Е, най-силните ще оцелеят. Дружествата ще изчезнат. А това, че икономиките на страните от ЕС ще пострадат от подобна „жътва“… за това ще виновна Русия.
Оритинално заглавие: Капитализъм в действие: американските и европейските граждани плащат за неграмотната финансова политика на властите.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски