За Франция, „крайната левица“ и „крайната десница“
В наши дни разделението ляво-дясно в политическия живот съвсем не е толкова актуално, колкото само допреди няколко десетилетия. Да, има го, но не то е определящото. Много по-важно е разделението по оста национално-глобалистко. И именно през тази призма трябва да разглеждаме резултатите от изборите във Франция, а не да говорим елементаризми от рода на това, че „антифашистите“ не допуснали „фашистите“ във властта.
Еманюел Макрон и съюзниците му са типичните представители на наднационалните, глобалистки елити. Те са статуквото. Прикривайки се зад измислената борба срещу „крайната десница“, каквато на практика не съществува, макронистите обезсилват националното начало и работят за окончателното господство на глобалистките интереси.
Точно такива сили има и в спечелилата изборите лява коалиция. Социалистът Рафаел Глюксман, на практика, не се различава от Макрон. Особено в областта на външната политика. Като слушаш Глюксман как се възторгва само докато произнася името Зеленски, все едно слушам някой български анализатор, който е на котлова храна към „Америка за България“.
Въпросният Глюксман е бил съветник на бездарния грузински президент Михаил Саакашвили и изобщо е типичният представител на безродните елити. За разните „зелени“ и други подобни в „Нов народен фронт“ важи абсолютно същото.
Единственият смислен човек там е Жан Люк Меланшон. Той винаги има собствено мнение, не се притеснява да го изразява и е скептично настроен е към брюкселската бюрокрация. Неслучайно неговата „Непокорна Франция“ има най-добър резултат сред участниците в тази коалиция. Предполагам, че макронистите ще направят съюз с удобните социалисти, само и само за да изолират Меланшон.
А това че „Националният сбор“ не спечели изборите изглежда лесно обяснимо. Целия политически и медиен елит във Франция три седмици плашеше страната с „фашистите на Льо Пен“.
Даже и разни футболни национали милиардери разправяха същите глупости. И много хора наистина се уплашиха.
Когато отвсякъде ти говорят нещо, колкото и глупаво да е то, започваш да мислиш, че ти грешиш, а не останалите.
Всъщност любопитното е, че политици като Жан Люк Меланшон и Марин Льо Пен, които биват представяни като двете абсолютни противоположности, на практика имат много общи черти, свързани най-вече с отстояването на националния интерес и противопоставянето на глобалистките елити. Ето защо представителите на статуквото толкова силно мразят и двамата.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски