Присъствах на първата литургия на новия български патриарх Даниил. Видях разплакани от щастие хора – българи и чужденци – православни християни, които нарекоха чудо избора на този българския патриарх. Чух слова на благодарност към Бога, че е запазил нашата църква като най-древна крепост на православната вяра.
Не познавам лично българския патриарх Даниил. Четох за делата му като Видински митрополит. Запознах се с позицията му относно разкола в УПЦ. Прочетох отворените писма и други документи. Вярвам, че е най-добрият избор в днешните смутни и трудни времена на разделение, омраза, предателства.
„Тежките времена раждат силни хора“. Тази мисъл е валидна и за народите, и за държавите, и за Църквата. Свидетели сме на безпрецедентно, нечистоплътно и недопустимо според каноничните правила нахлуване на политиката в църковните дела и отстъпване от основни християнски принципи и правила. Това е изключително опасно, защото срастването на държавата с Църквата противоречи не само на каноничното право, но и нарушава конституционният принцип за отделеност на Църквата от държавата.
Точно на тази плоскост се прояви типичният български феномен „Крадецът вика: „Дръжте крадеца“.
Патриарх Даниил беше обвинен в какво ли не – че е руски агент, че избора му е диктуван от КГБ, че ще доведе до разкол БПЦ. В социалните мрежи се появиха призиви да късаме кръщелните си свидетелства и да заплюваме православните храмове – прийомите на нацизма.
В действителност новият български патриарх Даниил още в битността си на Видински митрополит, години преди началото на СВО защити не друг, а Българската православна църква, посочвайки как и защо действията на Константинополската Патриаршия по повод църковния въпрос в Украйна застрашават автокефалната Българска православна църква – Българска Патриаршия, както и Православната църква като цяло.
За това се изисква смелост. И не само. Иска ми се да попитам хвърлящите кал дали са запознати с аргументите в писмото на Митрополит Даниил до българският патриарх Неофит и Светия синод? Едва ли.
В писмото са изложени подробни, вкл. канонични съображения относно недействителността на решението на Константинополската патриаршия от 11 октомври 2018 г. с което се отменя т.нар. „Разрешителна грамота“ издадена през 1686 година. Чрез блестящо богословско и правно-канонично тълкуване е изследван текста на грамотата, вкл. посочено нарушеното 28 правило на IV Вселенски събор. Изводът, че чрез грамотата от 1686 г. Киевската митрополия е дадена под юрисдикцията на Московската Патриаршия, спрямо която важат църковните правила, отнасящи се за несмесването на юрисдикционните граници на поместните църкви е аргументиран с 2 правило на II Вселенски събор и 8 правило на III Вселенски събор, които и според Устава на БПЦ са част от законодателството на православната църква, които следва да се прилагат безусловно. В писмото са посочени и опасните за православната църква последици от нарушаването на тези правила чрез неформалната им отмяна и присвояване правото за юрисдикция на територията на Украйна от страна на Константинополската Патриаршия в остро противоречие със свещените канони.
В тази връзка в писмото си митрополит Даниил разглежда и последвалите събития – свикване на „обединителния събор“ на 15 декември 2018 г. и издаването на Томос, с който се прави опит да се легализират разколническите групи в Украйна и да им се даде статус на автокефална Църква.
В писмото задълбочено е мотивирана съществуващата опасност за православната църква, доколкото тези действия на Константинополската Патриаршия излизат извън рамките на локалния църковен проблем в Украйна и по съществото си представляват незаконосъобразно присвояването на право на юрисдикция в чужда територия.
Приемането на тези действия от страна на поместните автокефални църкви би довело до въвеждането в каноничната практика на православната Църква на опасен прецедент, който засяга не просто канонични въпроси относно начина на управление в православната Църква, а догматични, които се отнасят за самото учение на Църквата.
Аз съм впечатлена от съдържанието на писмото, задълбоченият анализ, подробното структурирано изложение на аргументи по всяко от твърдяните нарушения, позоваване на относимите канонични правила.
Събитията са от 2018г. – 2019г. когато няма и намек за началото на СВО. Проблемът същевременно е юридически от гледна точка на законодателството на Църквата и касае правомощията на Константинополската патриаршия, действителността на решенията и влиянието на този опасен прецедент върху отделните автокефални църкви и единството на православната Църква. Последвалото отношение на митрополит Видински /тогава/ към българските духовници, съслужили през май т.г. в Истанбул с разколниците от неправомерно създадената ПЦУ е естествена и закономерна последица от убеждението му / което според мен е мотивирано и съответно на каноните/, че Константинополската патриаршия е нарушила правилата на каноничното право.
Новият български патриарх има качества – ум, познаване на каноните, смелост, непримиримост към неправдата и най-вече отдаденост на Църквата, на която служи. Това са качества на лидер, на водач, който няма да предаде Христовата вяра и за когото Бог, справедливост и законност са над всичко. Вярвам в него.
Това е най-доброто, което можеше да ни се случи в тези времена на бездуховност, неправда и отчаяние. И то се случи по Божията воля – в името на православието и на България.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски