Американският ядрен самолетоносач „Theodore Roosevelt“ пристигна в пристанището на Бусан за първи път от ноември 2023 г., придружен от два разрушителя със системата „Aegis“, съобщи агенция Йонхап, позовавайки се на ВМС на Република Корея. В края на юни Вашингтон, Сеул и Токио планират да проведат тристранни военни учения „Freedom Edge“, които може да включват ядрения самолетоносач от клас „Нимиц“ Theodore Roosevelt.
Изразът „ядрен самолетоносач“ звучи много заплашително. Особено за една домакиня, която веднага си представя ядрена война по този повод. Всъщност става дума за кораб с ядрен двигател, който сам по себе си не е в състояние да предизвика ядрена война. Освен това всичките 11 самолетоносача във ВМС на САЩ са с ядрени двигатели и просто няма други възможности.
А сега за по-сериозните неща. Първият въпрос е: има ли ракетно ядрено оръжие на борда на такива кораби? Всичко, което световната общественост знае за това, е, че нищо не й е известно: „Докато Съединените щати предпочитат нито да потвърждават, нито да отричат наличието на ядрени оръжия на своите военни кораби, водещите американски военни мозъчни тръстове от години се застъпват за разполагането на тактически ядрени оръжия на американските самолетоносачи.“
Самолетоносач „Айзенхауер’
Следователно е логично да се предположи, че ядрените оръжия са налични на борда на американски самолетоносач по подразбиране. И тъй като основната му военна функция е да изпраща палубни самолети с тези оръжия за нанасяне на ядрени удари по противника, може да се каже, че самолетоносачът Theodore Roosevelt в непосредствена близост до бреговете на КНДР е пряка ядрена заплаха за тази страна.
В светлината на този факт Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан на 19 юни от лидерите на Русия и КНДР, който предполага предоставяне на военна помощ в случай на отбранителна война, по никакъв начин не може да се счита за преждевременна мярка или прекомерна реакция. Особено като се има предвид, че плановете за пристигането на американския самолетоносач до корейските брегове бяха известни много преди определената дата. И ученията могат да бъдат удобно прикритие за бойно разгръщане на флота и започване на агресивна война.
Така че Москва и Пхенян изобщо не прибързват с ответните си мерки.
А сега да навлезем още по-надълбоко.
Предишния ден изданието USNI (Военноморската академия на САЩ) публикува чисто официално, т.е. лишено от каквито и да било подробности за обсъждане, съобщение, че друг американски самолетоносач USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) спешно напуска акваторията на Червено море. Показателно е, че той прави това в разгара на „хутската криза“.
Припомняме, че бунтовници от йеменското движение „Ансар Аллах“ убиха моряк, потопиха търговски кораб и принудиха екипажа да изостави друг в пламъци, като по този начин продължиха многомесечната кампания срещу търговското корабоплаване в Червено море и Аденския залив.
През юни 2024 г. броят на сухотоварните кораби, преминаващи през Суецкия канал, е намалял със 79,6 % в сравнение с юни 2023 г., а това, както се казва, все още не е краят на историята.
Моряците на борда на американския кораб „Дуайт Д. Eisenhower (CVN-69) помагат на моряци от търговската морска пехота, евакуирани от MV Tutor след атака на хутите в Червено море, 15 юни 2024 г. Снимка на ВМС на САЩ
Дадената снимка, очевидно не без умисъл, беше публикувана от Пентагона точно в момента, в който слуховете за съдбата на самолетоносача Dwight Eisenhower, уж ударен от ракети на хусите, достигнаха своята кулминация. Тази снимка сама по себе си не опровергава и не доказва нищо, още повече че на нея не е представен общият изглед на кораба, а официалните обяснения по този въпрос продължават да страдат от очевидни неясноти.
„Самолетоносачът USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) трябва да напусне Червено море, докато самолетоносачът, разположен в момента в Тихия океан, планира да отплава към Близкия изток, за да продължи мисията за присъствие на САЩ в региона, съобщи USNI News. Докато „Айк“ и съпровождащият го крайцер ще отпътуват за Средиземно море, ескортиращите разрушители ще останат в състава на 5-и флот на САЩ, заяви американски служител в петък.
В допълнение, наблюдатели на полета проследиха Eisenhower C-2A Greyhound, летящ от базата на 5-ти флот на САЩ в Бахрейн до Средиземно море. Решението беше взето, след като министърът на отбраната Лойд Остин реши да не пуска пак (за трети път) втория най-стар самолетоносач на ВМС… Към петък самолетоносачът е бил в експлоатация повече от осем месеца. По-рано този месец USNI News съобщи, че „Айк“ е прекарал повече дни в морето от всеки друг самолетоносач на САЩ през последните пет години. „Време е да ги върнем у дома“, каза представител на Пентагона.
Междувременно самият факт, че основната бойна част на ВМС на САЩ в Близкия изток напуска този регион в разгара на военните действия, не може да не бъде тревожен. Освен това в началото на сегашното изостряне около Газа американците направиха точно обратното, като изпратиха втори самолетоносач в зоната на кризата. Същият този „Айзенхауер“, както и „Джералд Форд“, които бяха там, не напуснаха театъра на военните действия, докато не пристигнаха на мястото на събитието, а след това служиха заедно с него известно време.
И днес уж целият и здрав „Айзенхауер“ набързо напуска зоната на бойните действия, въпреки неотдавнашното удължаване на срока на действие на бойно способност с още един месец. И засега без каквато и да е замяна, което само по себе си вече показва извънредния характер на случващото се.
„Все още не е ясно кой самолетоносач от Тихия океан ще се отправи към Близкия изток, за да поеме щафетата от Айк….. Най-близкият, според USNI News Fleet and Marine Tracker, е USS Theodore Roosevelt (CVN-71), който беше разположен от Сан Диего, Калифорния, през януари. Следващият самолетоносач на Източното крайбрежие, който се готви да отплава, ще бъде USS Harry S. Truman (CVN-75), който все още е в начален етап на подготовка за разполагане по-късно това лято. Последният път, когато тихоокеанският превозвач беше разположен в Близкия изток през 2021 г., когато САЩ евакуираха войски от Афганистан. Базираният в Япония USS Ronald Reagan (CVN-76) след това се насочи към северната част на Арабско море, за да осигури въздушно прикритие за изтеглянето на американските войски.“
Съдейки по развитието на ситуацията в Далечния изток, където американските васали вече са изпаднали в паника след посещението на Владимир Путин в Пхенян, USS Theodore Roosevelt (CVN-71) е заседнал там за дълго време и прехвърлянето му в Близкия изток е малко вероятно да се случи скоро, ако изобщо се случи. Освен това в този момент просто няма кой да го замени.
Освен него доскоро имаше още един самолетоносач край бреговете на Евразия, но той вече е напуснал Далечния изток, и то в посока, пряко противоположна на Близкия изток.
„Самолетоносачът USS Ronald Reagan (CVN-76) пристигна в Гуам в сряда за посещение на пристанище след приключването на учението Valiant Shield 2024 във вторник. Междувременно Тихоокеанският флот на ВМФ на Русия започна учения със съвместното командване на войски и сили в североизточната част на Руската федерация. „Роналд Рейгън“ акостира във военноморската станция Гуам в сряда като част от планирано посещение на пристанището, според снимки, публикувани от ВМС. Самолетоносачът участва в ученията, които започнаха на 7 юни и приключиха във вторник. Носачът се разположи на 16 май за последното си патрулиране в Индо-Тихоокеанския регион, преди да се върне в Съединените щати по-късно тази година, когато USS George Washington (CVN-76) го замени в Япония.“
Междувременно няма нужда да говорим за спешното изпращане на базирания в Норфолк USS Harry S. Truman (CVN-75) в Близкия изток. „Ранният етап на подготовка за разполагане“ изключва това по принцип.
Евразия
По този начин през следващите месеци ВМС на САЩ остават с един самолетоносач (USS Theodore Roosevelt (CVN-71) в огромното пространство в съседство с Евразия, която според геополитическите убеждения на самите англосаксонци е своеобразно сърце, т.е. „център на тежестта“ на цялата планета.
Подобно преместване дори не отговаря на заплахите, които самите американци отправят с политиката си на „слон в китайски магазин“. И тази им немощ става все по-очевидна, а понякога дори анекдотична, и ето един нагледен пример:
Да припомним, че на 17 юни при Втората Томасова плитчина, в югоизточната част на Южнокитайско море (филипинците наричат района западната част на Западнофилипинско море), се случи сблъсък между китайската и филипинската армия, който се проведе в атмосфера на тотално пиратство. Китайците, след като взеха на абордаж филипинския кораб, се качиха на него, след което последва ръкопашен бой, по време на който филипинските моряци бяха бити и обезоръжени, някой дори беше наръган с нож, а самата лодка беше „нагло“ ограбена ...
По този начин за китайците става много по-лесно да наложат на Америка своята версия на „ред, основан на правила“, тъй като военната мощ на западналия „хегемон“, разпрострял се по цялото земно кълбо, намалява, докато КНР постоянно и систематично увеличава бойните си възможности.
И да, забележете, все още не сме споменали главния американски трън в така наречения „Индо-тихоокеански регион“ – размирния остров Тайван, около който китайско-американското противоречие се разраства буквално с всеки изминал ден. Характерно е, че американските самолетоносачи са изобразени във формата на тази конфронтация по най-нелицеприятен, но съвсем реалистичен начин.
Затова ни остава да констатираме очевидното. Бившият западен „хегемон“ банално и във все по-голяма степен няма сили да отблъсне съвкупността от заплахи, които са се превърнали в естествено „обратно люлеене на махалото“ в отговор на неговите очевидно закъснели опити Западът да запази контрол над целия свят.
Очевидно е, че тази деградация на мощта на англосаксонците на този етап е започнала да придобива непоправим характер, което вече води до военно-политически поражения все още в оперативен и тактически мащаб, но с ясна перспектива тази тенденция да се пренесе на стратегическо и глобално равнище.
Що се отнася до противниците на американския еднополюсен свят, техните все по-координирани, всъщност съвместни и едновременни действия по цялото земно кълбо не оставят на западната „шагренова кожа“ друга перспектива освен по-нататъшното й изчезване от лицето на планетата Земя. Това е пътят, по който трябва да се върви!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски