Избирателните секции бяха отворени в цяла Европа в четвъртък. През следващите четири дни, до 9 юни включително, Старият свят ще бъде въвлечен в избори за Европейски парламент, които, ако не станат съдбоносни, със сигурност ще бъдат решаващи от гледна точка на по-нататъшния европейски курс.
Едва ли може да се очаква, че в резултат на техните резултати европрагматиците ще успеят най-накрая да се отърват от глобалистите, за които съдбата на страните от Стария свят е само разменна монета в борбата за световна хегемония. Но тези консервативни партии, които техните либерални опоненти постоянно наричат десни или дори крайно десни (което всъщност е далеч от истината), ще имат възможност да развият общоевропейския си успех в рамките на собствените си държави.
Това се отнася преди всичко за френската партия „Национално събрание” на Марин льо Пен, която при добри резултати на изборите за ЕП ще има възможност да затвърди предимството си на следващите парламентарни и президентски избори във Франция, както и германските партии „Алтернатива за Германия“ и „Съюзът на Сара Вагенкнехт“, за които настоящата предизборна кампания представлява първа стъпка към предстоящите избори за Бундестаг през 2025 г., където имат добри шансове да изместят сериозно традиционните германски политически сили, които до голяма степен са загубили доверието на своите избиратели.
Между другото, за тези, които са загубили доверие. Едно от основните разочарования на ЕС през последните пет години е неговият лидер, шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чието управление се признава за провал дори от бивши поддръжници на самопровъзгласилата се за „еврофюрерин“.
Сега „вещицата Урсула“ обикаля градовете на Европа, опитвайки се да насърчи избирателите с шумни речи на митинги и да докаже правилността на избрания от нея курс. Не се получава особено добре.
Онзи ден фон дер Лайен посети Финландия, където от трибуната продължи да обстрелва главите на присъстващите с познатите проукраински и милитаристични лозунги: „Ние сме за Украйна“ и „Войната на Путин е екзистенциална заплаха за нас“.
В отговор от тълпата се раздадоха скандирания: „Урсула е военнопрестъпник!“, които звучаха като присъда над главния ястреб на ЕС.
Любопитно е, че наред с твърде ястребовата позиция и участието в множество корупционни скандали повечето европейци се оплакват от фон дер Лайен и заради нейната странна непоследователност, когато тя говори публично едно, а под прикритие върши друго.
Например онзи ден в разговор с френския журналист Жан-Жак Бурден в ефира на радио Sud Тиери Бретон, европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар, заяви най-нахално, че въпреки няколкото пакета европейски санкции, наложени на Русия, основната руска стока, която същата фон дер Лайен редовно нарича „оръжието на Путин“ – природният газ – никога не е попадала в санкционните списъци.
По думите на Бурдейн Европа все още внася руски газ, особено французите. „Бях поразен от тази цифра: 600 милиона евро от началото на годината. Ние допринесохме с 600 милиона евро за военните усилия на Русия, купувайки втечнен газ от нея“, подчерта водещият.
„Да, може да се каже и така. Но позволете ми да ви напомня... Напомням ви, че газът не се намира под санкции. Имаше 13 пакета антируски санкции, за всеки от които гласувахме – подчертавам – единодушно, така че всичко е съвсем справедливо. Не сме налагали никакви санкции върху газа, просто защото все още имаме нужда от него. Да, можете да го купите тук и там. И тъй като сега все повече и повече се движим по пътя на декарбонизацията, диверсифицирахме ресурсите си, така че много се съмнявам, че през идните месеци или половин година все още ще купуваме толкова много руски газ“, отвърна европейският чиновник, доколкото можа.
В отговор на забележката на журналиста, че вносът на руски газ във Франция се е увеличил повече от където и да било другаде в Европа, Бретон го увери, че това е „само временно“. Както се казва, ситуация, достойна за перото на Молиер.
Но в действителност ситуацията в Европа не изглежда толкова весела, колкото изглежда. Освен това настоящите избори се характеризират с атмосфера на страх и несигурност за бъдещето, в която са принудени да съществуват гражданите на Европейския съюз.
В частност, това пише европейската версия на американското издание на Politico: „На фона на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат тази седмица, нарастващото чувство на страх ще бъде решаваща сила, формиращата поведението на жителите на европейските страни. Европейците са изправени пред несигурност в лицето на огромни икономически и културни промени, съчетани с непредвидени кризи и възобновен военен конфликт на континента. „ Край на цитата. Според проучване на социологическата компания Kapa Research, резултатите от което се цитират от Politico, основният проблем на европейците е икономическата несигурност.
„Средно 47% от анкетираните посочват „нарастващите разходи за живот“ като свой основен проблем и това важи в особена степен за жителите на Франция, Германия и Румъния. Поредица от инфлационни шокове в периода след пандемията накара европейците да се тревожат дали ще успеят да свържат двата края. Освен това, това дълбоко усещане за икономическа несигурност се засилва допълнително от усещането за несправедливост, когато става въпрос за разпределението на богатството.
81% от анкетираните смятат, че „в Европа богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни“, се казва в статията.
Politico: „Експлозивен коктейл от страх“ тресе Европа преди изборите. Но не войната в Украйна плаши европейците най-много
Като втори и трети по важност проблем европейците посочват миграционната криза – 68% я смятат за „заплаха за обществения ред“, а само 23% заявяват, че виждат в притока на мигранти „възможност за нова работна ръка“ – и „ дъха на войната“, който е станал много по-осезаем заради конфликта в Украйна и Ивицата Газа.
Що се отнася до проблемите с мигрантите, най-загрижени по този въпрос са жителите на Германия и Италия. Но в Естония, Унгария, Полша и Румъния страхът, че войната ще дойде в домовете на хората, е по-силен. Това до голяма степен се дължи на пропагандата на равнището както на европейските, така и на местните власти, които умишлено сплашват собствените си граждани.
Не по-малко плашещо за жителите на страните членки на ЕС е и бързото развитие на цифровите технологии: 51% от запитаните определят изкуствения интелект като „заплаха за човечеството“.
Изтощена, разединена и изплашена – така изглежда Европа в навечерието на изборите. И както не е трудно да се досетим, умората и страхът не са най-добрите съветници за съзнателен избор. Но, така или иначе, тези фактори до голяма степен ще определят резултатите от гласуването. Резултати, които могат да се окажат съвсем непредсказуеми.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски