„Вие имате часовниците, но ние имаме времето.“
Талибаните често се позовават на тази стара афганистанска поговорка, когато обсъждат борбата си срещу американците. В крайна сметка те се оказаха прави.
След почти две десетилетия на конфликт, въстаническата армия на една от най-бедните страни в света нанесе решително военно поражение на САЩ – глобалната суперсила, която поддържа еднополюсния световен ред. Пълният провал на правителството на САЩ в Афганистан – най-дългата война в американската история – означава решаващ момент и повратна точка в световната история.
Съветският съюз се разпада около две години, след като Червената армия е разгромена и се изтегля от Афганистан. С наближаването на втората годишнина от американското отстъпление, може ли подобна съдба да сполети и САЩ?
Макар че никой не знае бъдещето, има голяма вероятност колосалният провал в Афганистан да ускори разпадането на геополитическата мощ на САЩ и преминаването към многополюсен световен ред. Стратегическото положение на Афганистан винаги го е превръщало в желана награда в евразийския пейзаж.
Както е показано на изображението, Афганистан е разположен в центъра на Евразия, на кръстопътя на Китай, Иран и Русия – трите основни претендента за световния ред, ръководен от САЩ.
Това централно местоположение е причината, поради която Афганистан има огромно геополитическо значение и поради която САЩ желаят стратегическо военно присъствие там.
Присъствието на американските военни в Афганистан е стратегическа пречка пред целта на Русия, Китай и Иран да създадат мощна геополитическа група в Евразия, която да оспори световния ред, ръководен от САЩ.
След като талибаните принудиха американските военни да напуснат Афганистан обаче, вратата към по-съгласуван геополитически съюз в Евразия вече е широко отворена.
Накратко, провалът в Афганистан е геополитическа катастрофа за САЩ.
Поне през последното десетилетие Китай, Русия и Иран работиха по реализиране на впечатляващ план за свързване на Евразия – дори докато американските военни бяха в Афганистан. Тази тенденция вероятно ще се ускори сега, когато те вече не им пречат физически.
Днес, Китай, Русия и Иран изграждат огромна мрежа от сухопътна транспортна инфраструктура, което прави контрола на американските военноморски сили върху океаните по-малко значим.
Проектът на Китай „Нов път на коприната“ заема централно място в тази нова система. Той има за цел да заобиколи финансовата система на САЩ и контрола на американския флот върху морските пътища. Проектът, планиран да започне да функционира до 2025 г., включва високоскоростни железопътни линии, магистрали, оптични кабели, енергийни тръбопроводи, морски пристанища и летища.
Тези евразийски сили създават и алтернативни международни организации за финансово, политическо сътрудничество и накова в областта на сигурността, различни от тези, които имат централно значение за световния ред, ръководен от САЩ, институции като НАТО, Световната банка, SWIFT и МВФ.
Някои забележителни примери включват Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), която бе създадена от Китай през 2014 г. и е алтернатива на МВФ и Световната банка. Евразийският икономически съюз (ЕИС), търговски блок, ръководен от Русия, създаден през 2015 г., позволява свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора между страните членки. И накрая, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) се фокусира върху военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността между своите членове.
Ако настоящите тенденции се запазят, това ще доведе до по-тясно икономическо и политическо сътрудничество и такова в областта на сигурността между трите основни евразийски държави – Китай, Русия и Иран – за сметка на геополитическите интереси на САЩ. Точно този сценарий, за който се опасяваше Збигнев Бжежински, ще направи САЩ „геополитически периферни“. Това означава край на еднополюсния световен ред. Накратко, ние сме на път към появата на съюз на мощни евразийски държави и многополюсен световен ред.
Тъй като световният ред се променя, мисля, че има два важни инвестиционни резултата, на които можем да заложим.
Резултат #1: Щатският долар ще загуби привилегированата си позиция
Намаляването на геополитическото влияние на Америка е друг огромен насрещен вятър за щатския долар. Да предположим, че светът смята, че американската армия е крайната опора на щатския долар. Какво означава за доверието в щатския долар, когато група въстаници от една от най-бедните страни може да победи армията, която го подкрепя? Ако могъщата американска армия не може да защити партньорите си в Афганистан, как може да защити другите си съюзници?
Тайван, Южна Корея, Япония, западноевропейските страни и арабските държави от Персийския залив вероятно се замислят върху това. Не би било изненадващо да видим, че те сключват споразумения за сигурност с противници на САЩ – като Китай, Русия и Иран – които изключват американците. Всъщност това вече се е случило със Саудитска Арабия – ключов играч в ръководения от САЩ световен ред. Саудитска Арабия е в основата на петродоларовата система, която е в основата на щатския долар, откакто Никсън премахна последните му връзки със златото през 1971 г.
В рамките на няколко седмици Саудитска Арабия:
- Възстанови отношенията си с Иран.
- Възстанови отношенията си със Сирия и я прие обратно в Арабската лига.
- Подкрепи многократното намаляване на производството на петрол в ОПЕК+ противно на желанието на САЩ.
- Обяви края на войната в Йемен.
- Съгласи се да продава петрол в други валути.
- Реши да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
- Наскоро САЩ изпратиха директора на ЦРУ в Рияд, за да каже на саудитците, че американците се чувстват „заслепени“ на фона на тези сеизмични промени в саудитската външна политика.
Накратко, промяната на парадигмата в саудитската политика означава промяна на парадигмата в щатския долар поради системата на петродолара.
Саудитска Арабия обаче не е единственият съюзник на САЩ, който напоследък хеджира геополитическите си залози. Франция, Индия, Япония, Мексико, Бразилия и други предприемат стъпки за сближаване с евразийския геополитически блок.
Големият въпрос е докога светът ще продължава да държи книжните задължения на едно фалирало и западащо правителство?
Макар че щатският долар е водещата световна валута, той вече е на път към неизбежно обезценяване и евентуален срив – дори преди да се вземат предвид утежняващите ефекти на многополюсния световен ред.
Единствената причина, поради която правителството на САЩ успява да избегне тежките последици от своята парична политика, е статутът на щатския долар като водеща резервна валута в света, благодарение на военното и икономическото господство на Вашингтон, което се е запазило от края на Втората световна война. С отслабването на това господство обаче, ще намалее и покупателната способност на долара.
Възможността на правителството на САЩ да прикрива последиците от необузданото печатане на пари чрез прехвърляне на трилиони долари на чужденци е към своя край.
Това е ужасна новина за щатския долар.
…
Накратко, тъй като щатският долар губи привилегированото си положение, очаквам океан от капитали да се влее в аполитични, свободни пазарни и трудни за производство парични алтернативи като златото и биткойна.
Ето защо смятам, че краят на еднополюсния световен ред ще даде тласък на две основни инвестиционни тенденции – повторната монетизация на златото и превъзходството на биткойна – тъй като светът ще търси алтернативи на щатския долар.
Резултат № 2: Прекъсване на предлагането на суровини
Краят на еднополюсния световен ред означава преминаване към многополюсен режим на световна търговия – със сериозни последици за стоките. Според мен ще има два основни геополитически блока.
Първо, това са страните, които са част от Запада или са негови съюзници. Не съм склонен да наричам този блок „Запад“, защото хората, които го контролират, имат ценности, противоположни на западната цивилизация. По-подходящ етикет би бил „НАТО и приятели“.
Другият блок се състои от Русия, Китай, Иран и други държави, които са благосклонни към многополюсен световен ред. Нека ги наречем БРИКС+, което е съкращение от Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и други заинтересовани страни. Алжир, Аржентина, Бахрейн, Бангладеш, Беларус, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, Судан, Сирия, Тунис, Турция, ОАЕ, Венецуела, Зимбабве и много други страни са проявили интерес към членство в БРИКС.
БРИКС+ не е съвършен етикет, но достойно представя страните, които са благосклонни към многополюсния световен ред.
Въпреки че между НАТО и приятели и БРИКС+ вече има търкания в свободната търговия – санкции, мита, забрани за износ, национализации, ембарго, стратегическа конкуренция и т.н., очаквам те да нараснат значително с появата на многополюсния световен ред. Това ще има сериозни последици за суровините, в които БРИКС+ доминира. Вземете например Русия. Политиците и медиите в САЩ често осмиват Русия като нищо повече от „бензиностанция с ядрени оръжия“, което е неточна карикатурна представа.
Ето каква е реалността…
Русия е най-големият износител в света на природен газ, дървен материал, пшеница, торове и паладий (важен компонент за автомобили). Тя е вторият по големина износител на петрол и алуминий и третият по големина износител на никел и въглища. Русия е основен производител и преработвател на уран за атомни електроцентрали. Обогатеният уран от Русия и нейните съюзници осигурява електроенергия за 20 % от домовете в САЩ. Освен Китай, Русия произвежда повече злато от която и да е друга държава, като делът ѝ в световното производство е над 10 %. Това са само няколко примера. Има много стратегически стоки, в които Русия доминира. Накратко, Русия е не само петролна и газова сила, но и сила в областта на суровините.
Тъй като напрежението между НАТО и приятели и БРИКС+ продължава да нараства, очаквам това да наруши още повече търговията със стоки между тях. Нарушенията в доставките означават по-високи цени. Мисля, че можем да заложим на този резултат. Очаквам, че държавите от двата геополитически блока все повече ще се фокусират върху осигуряването на критични суровини и гарантирането на достъп до стабилни доставки. Мисля, че можем да заложим на геополитическа конкуренция между двата блока, която да доведе до повишено търсене и нестабилни доставки. Ето защо получаването на експозиция към стратегически суровини при промяна на световния ред може да се окаже печеливш ход.
Предстоящата криза ще бъде много по-тежка, много по-дълга и много по-различна от това, което сме виждали след Втората световна война. Милиони хора в историята са били унищожени финансово – или по-лошо – при промяната на световния ред, защото не са успели да видят правилната Голяма картина и да предприемат подходящи действия.
Не бъдете един от тях.
(Заглавието е на КритичноБГ)
Източник: International Man