Встъпването в длъжност на президента Путин бележи нов етап в руската история. Някои линии от предишни периоди със сигурност ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Нещо ще бъде преустановено. Но трябва да се появи и нещо ново.
Бих искал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане основен вектор за по-нататъшното развитие на Русия в международен контекст. В нашата ожесточена конфронтация със Запада, балансиращ на ръба на ядрен конфликт и Трета световна война, все повече контрастира проблемът с ценностите. Войната в Украйна не е просто конфликт между държави с напълно рационални национални интереси, а сблъсък на цивилизации, яростно защитаващи своите ценностни системи.
Днес със сигурност можем да кажем, че Русия най-после заложи на защитата на традиционните ценности и именно с тях свързва основните процеси на укрепване на собствената си цивилизационна идентичност и геополитически суверенитет. Говорим не само за различните интереси на отделните субекти в рамките на една и съща – западна – цивилизация, както до неотдавна все още беше възможно да се тълкува все по-разгорещеният конфликт между Русия и колективния Запад, макар и с известна доза разтегливост. Сега е ясно, че са се сблъскали две ценностни системи.
Съвременният колективен Запад категорично стои зад:
- абсолютен индивидуализъм;
- ЛГБТ и джендър политика;
- космополитизъм;
- култура на отмяната;
- постхуманизъм;
- неограничена миграция;
- унищожаване на всички форми на идентичност;
- критична расова теория (според която потиснатите преди това народи имат пълното право на свой ред да
- потискат бившите си потисници);
- релативистка и нихилистична философия на постмодернизма.
Западът безпощадно цензурира собствената си история, забранява книги и произведения на изкуството, а Конгресът на САЩ се готви да премахне цели пасажи от Светото писание, за които се твърди, че обиждат определени групи хора на етническа и религиозна основа. Още повече че развитието на цифровите технологии и невронните мрежи постави на дневен ред прехвърлянето на инициативата за управление на света от човечеството към изкуствения интелект – и редица западни автори вече възхваляват това като невероятен успех и дългоочакван момент на сингулярност.
В противовес на всичко това Русия на Путин изрично се противопоставя със съвсем различен набор от ценности, много от които са залегнали в Указ № 809 от 9 ноември 2022 г. Русия твърдо отстоява:
- колективна идентичност срещу индивидуализъм;
- патриотизъм срещу космополитизъм;
- здраво семейство срещу легализирането на извращенията;
- религията срещу нихилизма, материализма и релативизма;
- човешки срещу постхуманистични експерименти;
- органична идентичност срещу нейното размиване;
- историческа истина срещу култура на отмяна.
Налице са две противоположни ориентации, още повече две антагонистични идеологии и мирогледни системи. Русия избира традицията, Западът, напротив, избира всичко нетрадиционно и дори антитрадиционно.
Това прави конфликта в Украйна, където тези две цивилизации се изправиха една срещу друга в ожесточена, решителна битка, нещо много повече от обикновен конфликт на интереси. Той присъства тук, разбира се, но не е главният. Основното е, че в конфронтация влязоха два модела за по-нататъшното развитие на човечеството – либералният, глобалистичен, антитрадиционен път на съвременния Запад или алтернативният, многополюсен, полицентричен път със запазване на традициите и традиционните ценности, за който се бори Русия.
И тук е време да отбележа, че многополюсният свят, към който Русия провъзгласи своята вярност по време на предишния етап от управлението на Путин, ще има смисъл само ако признаем, че всеки полюс, всяка цивилизация (днес ясно представени в БРИКС) имат право на собствена идентичност, собствена традиция, собствена ценностна система. Многополярността става съдържателна и оправдана, ако изхождаме от многообразието на съществуващите култури и признаем правото им да запазят своята идентичност и да се развиват въз основа на вътрешни принципи. Това означава, че полюсите на многополярния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по подразбиране западните ценности доминират като универсални, в една или друга степен следват пътя на Русия, но само като защитават собствените си – във всеки случай различни – традиционни ценности.
Виждаме това ясно в съвременен Китай. Той не само отхвърля глобализма, либерализма и световния капитализъм като догма, запазвайки много черти на социалистическата система, той все повече се обръща към вечните ценности на китайската култура, възраждайки на ново ниво политическата и социална етика на Конфуций, която вдъхновява и устройва обществото в продължение на няколко хилядолетия. Неслучайно една от водещите теории за международните отношения в съвременен Китай е древната идея за Тианся, според която Китай се смята за център на световната система, а всички останали народи, заобикалящи Поднебесната империя, са в периферията.
Китай е свой собствен абсолютен център, отворен към света, но строго пазещ своя суверенитет, уникалност и идентичност.
Съвременна Индия (Бхарат) се движи в същата посока, особено при управлението на Нарендра Моди. И отново дълбоката идентичност, Хиндутва, доминира тук, възраждайки основите на древната ведическа култура, религия, философия и социална структура.
Ислямският свят още по-категорично отхвърля ценностната система на колективния Запад, която по никакъв начин не е съвместима с ислямските закони, правила и установки. И в този случая се набляга на традицията.
Народите на Африка се движат в същото направление, пристъпвайки към нов етап на деколонизация – този път на съзнанието, на културата, на начина на мислене. Все повече африкански мислители, политици и общественици се обръщат към произхода на своите автохтонни култури.
Латинска Америка също постепенно открива за себе си тези нови хоризонти на традиционализъм, религия и културни корени, влизайки във все по-директен конфликт с политиката на Съединените щати и колективния Запад. Освен това спецификата на Латинска Америка е, че антиколониалната борба дълго време се провеждаше главно под леви лозунги. Сега ситуацията се променя: лявото открива традиционния и консервативен произход на своята борба (например в „теологията на освобождението“, където доминира католическият фактор) и все повече се разраства консервативният антиколониален фронт (напр. “ теология на нациите“).
Но досега нито една от цивилизациите, които се фокусират върху многополярността и предпочитат традициите, не е влизала в пряк въоръжен конфликт със Запада, с изключение на Русия. Мнозина се колебаят в очакване на края на това драматично противопоставяне. И въпреки че потенциално по-голямата част от човечеството отхвърля хегемонията на Запада и неговите ценностни системи, никой друг освен нас не е готов да влезе в пряк сблъсък с него.
Това дава на Русия уникален шанс: да застане начело на световния консервативен поврат.
Дойде моментът директно да заявя, че Русия е във война с претенциите на западната цивилизация за универсалност на нейните ценности и отстоява изцяло традицията, както за своята собствена (руската народна, православно-държавна), така и за всички останали. В крайна сметка и те, в случай на триумф на глобализма и запазване на западната хегемония, са заплашени от неминуемо унищожение.
Всички цивилизации по света са консервативни, в това се състои тяхната идентичност. И те все повече си дават сметка за това. Едва постмодерният Запад реши да скъса радикално с класическите си християнски корени и започна да изгражда култура на израждане, извращение, патология и техническа замяна на хората с постчовешки организми (от изкуствен интелект до киборги, химери и продукти на генното инженерство). А в самия Запад значителна част от обществото отхвърля този път и все по-яростно се противопоставя на курса на управляващите постмодерни либерални елити към окончателно премахване на културната и историческата идентичност на самите западни общества.
В новия си президентски мандат би било напълно логично Путин да обяви защитата на традициите – в Русия и по света, включително и на самия Запад – за своя основна идеологическа мисия. Владимир Путин вече е най-великият лидер в очите на цялото човечество, който играе именно тази роля, геройски съпротивлявайки се на западната хегемония. Крайно време е да обявим всемирната мисия на Русия за защита на цивилизациите и техните традиционни ценности. Престанете да се съобразявате със Запада и да използвате неговите стратегии, термини, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има пълното право да приема и отхвърля всякакви външни практики, да се развива по свой собствен начин, независимо от това, че някой отвън може да е недоволен от това.
Така наскоро, на 7 май, британският вестник Mirror обяви девет думи от встъпителната реч на президента Путин за „ужасна заплаха за Запада“. Тези думи гласяха: „Русия сама и единствено сама ще определя съдбата си!“ Тоест всеки намек за суверенитет се възприема от Запада като обявяване на война срещу него. Русия тръгна натам и е готова да подкрепи всеки, който ще отстоява суверенитета си също толкова решително, колкото и тя самата.
Разбира се, всяка цивилизация има своите традиционни ценности. Но днес всички те са атакувани от една агресивна, нетолерантна, измамна и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция – с традицията като такава.
В такава ситуация Русия на Путин може открито да се обяви за носител на обратна мисия – да се превърне в защитница на традицията и нормата, на приемствеността и идентичността.
По-рано, през ХХ век, влиянието на Русия в света се опираше предимно на лявото движение. Но днес то постепенно изчезва, погълнато от либерализма или изчерпано от само себе си (с редки изключения и най-често в съюз с антиколониални консервативни тенденции). Сега си струва да се заложи на консерваторите, привържениците на цивилизационната идентичност.
И така се ражда нов лозунг: традиционалисти от всички страни, обединявайте се!
И не бива да се стесняваме, да се срамуваме или да го крием. Колкото по-уверено тръгнем по този път, толкова по-бързо и по-надеждно ще расте влиянието ни в света. Ако сме избрали да се ориентираме към многополюсността, трябва да бъдем последователни в това. Те ще ни повярват и без никакво недоверие или колебание ще започнат да изграждат заедно с нас един справедлив и уравновесен свят в интерес на цялото човечество.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски