Предварително бе оповестено, че Си Дзинпин, президент на Китай, ще направи посещение в Европа и това бе определено като „движеща сила на деня”. Всъщност Си Дзинпин посети само Франция, Сърбия и му предстои посещение в Унгария.
Той има три различни програми – да демонстрира, че е желан гост на международната общност и има със сигурност и приятели сред Г-7 /Франция/, да отбележи 25-годишнината от бомбардировките на НАТО над Белград, където загинаха 3-ма китайски журналисти и да подчертае възможностите, които дава сътрудничеството с Китай Унгария/.
Ако стане въпрос и да обърне внимание на лицемерието на САЩ, без споменаване на имена. Маршрутът определено има за цел да изпрати ясни послания.
Посланието до лидерите на ЕС е, че Китай желае по-тясно сътрудничество с Европа.Според президента на Китай „светът е навлязъл в нова фаза на сътресения и трансформации, а Китай и Европа, като две големи сили, трябва да гледат една на друга като партньори, да се придържат към диалог и сътрудничество и да допринасят за световния мир”. За което е нужно изграждане на взаимно доверие и стратегически консенсус. На ЕС се гледа като на важен партньор на китайската модернизация.
За Макрон основните послания са свързани с китайската подкрепа за военния потенциал на Русия и китайските практики за нарушаване на пазарните отношения. За Си Дзинпин всичко е наред и няма такова свърхпроизводство, което да затруднява Европа. Кратък отговор на твърдата позиция на Урсула фон дер Лайен по темата. А това между Китай и Русия е просто нормална търговия.
Заплахите на Урсула фон дер Лайен, че ЕС има инструменти да защити своите индустрии от нелоялна конкуренция и дори може да санкционира китайски компании заради подкрепата им за Русия чрез износ на стоки с двойна употреба са подминати без коментар.
Просто обръщане на глава в друга посока.
Може да се допусне, че тази среща е замислена така, че да се провали. Нищо чудно, че германският канцлер Шолц се е отказал от обща среща в Париж с Макрон, Урсула фон дер Лайен и Си Дзинпин. Той неотдавна бе в Пекин, но вече бе казано, че не е постигнал нищо.
И все пак Макрон надхвърли себе си с подаръците за Си Дзинпин с червения килим при посрещането, вечерята в Елисейския дворец с участието на Мирей Матийо и Софи Марсо, разговорите тет, а тет в Ла Монжи, Пиренеите, югозападна Франция, където е прекарвал детството си. Би трябвало да подари цял вагон с коняк, а не само бутилка, заради възможността да се преодолее разследване на китайските власти за тази гордост на Франция.
Остава Си Дзинпин да намери време да прочете подарените книги на Виктор Юго и да се запознае с първия френско-китайски речник от 1742 г. Стари връзки, добра основа.
Но избързването с обявяване на брифинг, без журналистически въпроси, че Си Дзинпин е поел ангажимент да не продава оръжия на Москва и да се въздържа от помощ за Русия е посрещнато с „гневна реакция” според „Ню Йорк Таймс”. Твърдо се е противопоставил на критиките за отношенията между Китай и Русия.
Подчертал е, че не приема кризата да се прехвърля върху трети страни, да се опетнява репутацията на Китай и да се инициира нова Студена война.
Намекът е за САЩ. На каквото и да се е надявал Макрон, няма никакви признаци, че Си Дзинпин ще окаже натиск върху Москва да премине към преговорен процес и да се стигне до замразяване на конфликта в Украйна.
Този конфликт не е създаден от Китай и той не е страна в него, казва Си Дзинпин. Казва „конфликт”, а не война.
Според него Пекин играе само положителна роля и се е съгласил, че изходът е само политическо решение, диалог, мирна конференция с участие на равнопоставени участници, в т.ч. Русия.
Усилията на Пекин ще бъдат в тази насока т.е. ангажиментите ще са към мира, диалога и дипломацията. Както казват някои френски анализатори, държавната вечеря в Елисейския дворец не е била много забавна. Настроението явно е било напрегнато и от двете страни. Обвинения, че е доставял оборудване в подкрепа на войната на Русия в Украйна и очертаването на търговска война между Европа и Китай няма как да влияе вдъхновяващо за настроение.
Няма как френското меню да е причина за конфронтацията.
Сигурно затова Урсула фон дер Лайен е изпратила по електронна поща изявление: „ЕС трябва да намали риска в отношенията с Китай, но и да не се откъсва от Китай”.
Допълнението е „ние сме ясни в тези отношения с Китай, които са едни от най-сложните, но и едни от най-важните”.
Един от изводите е, че Китай демонстрира сила и самочувствие.
Набляга на „сътрудничеството между Китай и ЕС е икономически допълващо се, взаимноизгодно” и противоречията трябва да се решават „чрез диалог и консултации”. „Връщането на мира в Европа е общо желание на Китай, Франция и ЕС и изисква съвместно противопоставяне на засилването и разпространението на конфликта”.
Отговорът на Макрон бил „Франция и ЕС трябва да развиват отношенията си с Китай повече от всякога, защото от това зависи бъдещето на Европа”. Въпросът е дали наистина Макрон е обърнал палачинката или притеснението от поражение на предстоящите избори води до нови позиции.
Информациите, че вече има 7 убити легионери от изпратените напоследък 100 френски военни в Украйна, няма как да не тревожат френския президент.
По-лесно е да се споразумеят със Си Дзинпин относно кризата в Газа, защото съвпадат мненията, че изходът от войната на Израел срещу Хамас е в създаването на две държави и прекратяване на практиката да се изграждат еврейски селища на палестинска земя. Справедливо решение и то дългосрочно може да се постигне чрез международна конференция в най-кратък срок. И да се отпуши международната хуманитарна помощ за Газа.
За нас обаче посещението в Белград е още по-любопитно. Не само заради червения килим за посрещането на Си Дзинпин или съпровождането от границата на Сърбия на самолета на китайския президент със самолети МИГ-29, ангажираните 3400 полицаи за сигурност, но и защото словата на Си Дзинпин, че
„повече няма да позволим да се случва такова нещо”
звучат повече от сериозно и твърдо, с убеденост по китайски. Става въпрос за бомбардировките на НАТО над Белград, когато загинаха и 3-ма китайски журналисти.
„Никога няма да го забравим”, казва Си Дзинпин. Ясен сигнал за Вашингтон, който определи злополучната атака над китайското посолство в Белград с „грешка поради стари карти”.
Вучич и Орбан са определяни като „приятели на Путин”, но подписването на 30 споразумения между Сърбия и Китай в областта на инвестиции и общи проекти си е постижение. Както и да се гледа. Друго си е на обяда с 400-членната китайска делегация да се пее и песен „Това е Сърбия”.
Може и Дачич да е попял на ухото на Си Дзинпин, защото има такава традиция при него, но по-важното е, че Сърбия получава рамо от Пекин, каквото и друго да се говори. И каквото и „неудовлетворение и разочарование” има от страна на САЩ относно състава на новото сръбско правителство. Там имало и „проруски министри”.
За Будапеща предстои да се наблюдава, но явно и там Си Дзинпин ще подчертае, че в Европа има различни тълкувания по отношение на „конфликта в Украйна” и икономическите отношения с Китай. Сигурно и ще размие твърдата позиция от Париж. Орбан пък е известен с факта, че не се отказва от китайски инвестиции. Построяването на завод за електромобили и батерии в Унгария е част от такива проекти. Това са хиляди нови работни места.
А дали бъдещето на Европа зависи от Китай, както пишат някои на Запад, е въпрос на бъдеще. И на други лидери.
ВИЗИТКА: Зорница Илиева е журналист на свободна практика, Главен експерт по външна политика, отбрана и сигурност на 39-тото и 40-то Народно събрание, автор на анализи за събития в Турция, Балканите, Близкия изток.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски