Краткото, но зрелищно въстание в края на миналия месец на Евгений Пригожин, лидер на скандалната руска наемническа компания „Вагнер“, предизвика лавина от коментари и спекулации за „началото на края“ на режима на Путин, възможностите на руската армия, стабилността на руската държава и какво означава всичко това за войната в Украйна. Конвенционалната мъдрост бързо се спря на идеята, че руският президент Владимир Путин е излязъл от ситуацията отслабен.
Няма съмнение, че бунтът на Пригожин е неприятна новина за Путин. Но, дали настина руският лидер е отслабен? Знаем много малко за това, което се е случило между Путин и Пригожин, известен като „готвача на Путин“.
Ще бъде ли сменен Путин, след като членовете на елита откриха, че могат да го предизвикат? Няма никакви доказателства в подкрепа на това. Нито един член на елита – службите за сигурност, военните, т.нар. олигарси – не е одобрил действията на Пригожин, камо ли да го е подкрепил по видим, осезаем начин. Единственият генерал – Сергей Суровикин, за когото се говори, че има връзки с Пригожин и вероятно по някакъв начин е замесен в бунта, не е виждан, откакто на 24 юни записа видеоклип, в който моли Пригожин да се предаде. Според някои съобщения Суровикин е бил задържан от руските служби за сигурност заради предполагаемата му роля в бунта.
Във византийската политика на двора на Путин, Пригожин може да е имал почитатели в руските служби за сигурност, които не са имали нищо против да видят унижени военни лидери. Но той премина границата с ултиматума си към Путин да уволни министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Ръководителите на руските служби за сигурност не бяха готови да подкрепят наглия аутсайдер – бизнесмен в сянка от Санкт Петербург, който отдавна им е трън в очите с тирадите си за некомпетентността на военните, криминалното си минало и липсата на връзки със старото КГБ.
Той заложи и загуби.
Режимът се държеше стабилно и остана верен на Путин. Ако не друго, сега той е по-сигурен. След като Пригожин е изпратен в Беларус, а Вагнер е разформирован или погълнат от Министерството на отбраната, кой е по-силен от Путин в играта с нулев резултат в руската политика?
Дали бунтът разкри, че вътре в режима има много гнилоч?
Може би. Но нима някой не е знаел, че вътре в режима на Путин има разяждаща корупция? Нима цялата система не е изградена върху покровителство и подкупи, които в една нормална страна биха се считали за „гнилоч“, но в Русия са неразделна част от функционирането на държавата?
Ще бъде ли трудно на Путин да обясни на руския народ какво се е случило и защо е направил това, което стори? Много малко вероятно. Путин дори не се е опитал да звучи поне малко правдоподобно. В обръщението му към нацията миналата седмица той стовари отговорността за бунта върху Украйна. И изглежда, че това работи. Проучване на общественото мнение, проведено от единствената независима руска социологическа агенция „Левада.ру“ малко след неуспешния бунт, показа рязък спад в доверието на руснаците към Пригожин – от 58% на 34%, като се очаква тези цифри да продължат да намаляват.
Рейтингът на одобрение на Путин остава непроменен – 82%.
Страната купува разказа на Путин за Украйна почти година и половина след войната, която трябваше да приключи само за няколко дни. Че, защо да се променя сега?
Има ли опасност руската държава да се разпадне? Има малко доказателства в подкрепа на това твърдение. Руските провинциални губернатори служат по желание на Путин. Той ги назначава, уволнява и изпраща в затвора за корупция или други прегрешения, реални или не. Те се страхуват от Путин. Той ги е превърнал в пешки, които може лесно да мести по политическата шахматна дъска в зависимост от собствените си изчисления, които обикновено са доловими само за него и за няколко доверени лица от вътрешния му кръг. Единственото изключение от това правило е дългогодишният „владетел“ на Чечения Рамзан Кадиров, който е известен с две изключителни качества: ненадмината бруталност и лоялност към Путин. Кадиров не е сепаратист, тъй като местният му режим се осъществява благодарение на щедри субсидии от федералния бюджет, и той предложи да предостави личната си армия на разположение на Путин, за да потуши бунта.
Бунтът на Пригожин предизвика спекулации относно влиянието му върху способността на Путин да продължи да води войната си срещу Украйна, което породи надежди, че кризата ще отслаби руската армия и ще даде възможност на Украйна да постигне напредък в контранастъплението си. За съжаление, тези надежди се оказаха неоснователни. Ако Вагнер наистина бъде включен в Министерството на отбраната, вероятно ще има малък или никакъв отрицателен ефект върху числеността на руската армия. Ако Путин все пак уволни Шойгу и Герасимов поради некомпетентност, на тяхно място може да бъде назначено по-способно ръководство. Численото превъзходство на Русия, съчетано с умело генералско ръководство, ще направи контранастъплението на Украйна още по-трудно. Това не би било добре.
Бунтът на Пригожин беше най-големият стрес тест за режима на Путин от началото на неговото съществуване. Кремъл го издържа, не с отличен успех, но достатъчно добре. Тези, които желаят краха на режима на Путин, могат да се замислят какво би могло да се случи, ако той не беше преминал теста. Дали биха предпочели да видят човека, който се гордее с бруталността на войските си, да контролира ядрените кодове на Русия?
Това по-добре ли е от Путин?
Юджийн Румър е директор на Програмата за Русия и Евразия към Фондация Карнеги за международен мир. Преди да се присъедини към Карнеги през 2014 г., той служи четири години като национален служител по разузнаването за Русия и Евразия в Националния съвет по разузнаване.
Със съкращения
Източник: Politico