Важно е да се разбере, че няма нито една нова или оригинална идея в така наречената програма за голямо рестартиране на Клаус Шваб за света. Нито неговият дневен ред за Четвъртата индустриална революция е негов или твърдението му, че е изобретил понятието капитализъм на заинтересованите страни.
Клаус Шваб е малко повече от хитър PR агент за глобален технократичен дневен ред, корпоративно единство на корпоративната власт с правителството, включително и ООН, дневен ред, чийто произход датира от началото на 70-те години на миналия век и дори по-рано. Голямото зануляване на Давос е просто актуализиран план за глобална дистопична диктатура под контрола на ООН, която се развива десетилетия. Ключовите актьори бяха Дейвид Рокфелер и неговото протеже Морис Стронг.
В началото на 70-те години може да се каже, че няма по-влиятелен човек в световната политика от покойния Дейвид Рокфелер, тогава известен като председател на Chase Manhattan Bank.
Създаване на новата парадигма
В края на 1960-те и в началото на 1970-те международните кръгове, пряко свързани с Дейвид Рокфелер, стартираха ослепителен набор от елитни организации и мозъчни тръстове. Те включват: Римският клуб; 1001: Природен тръст, свързан със Световния фонд за дивата природа (WWF); конференцията на ООН за Деня на Земята в Стокхолм; MIT, Limits to Growth; Тристранната комисия на Дейвид Рокфелер.
Римски клуб
През 1968 г. Дейвид Рокфелер основава нео-малтусиански мозъчен тръст, Римският клуб, заедно с Аурелио Печеи и Александър Кинг. Аурелио Печеи е бил старши мениджър на автомобилната компания Fiat, собственост на могъщото италианско семейство Аниели. Джани Аниели от Fiat е бил близък приятел на Дейвид Рокфелер и член на Международния консултативен комитет на Rockefeller’s Chase Manhattan Bank. Аниели и Дейвид Рокфелер са били близки приятели от 1957 г. Аниели става член-основател на Тристранната комисия на Дейвид Рокфелер през 1973 г. Александър Кинг, ръководител на Научната програма на ОИСР, също е бил консултант на НАТО. [i] Това беше началото на това, което ще се превърне в нео-малтусианското движение „хората замърсяват“.
През 1971 г. Римският клуб публикува дълбоко погрешен доклад „Граници на растежа“, който предсказва края на цивилизацията, каквато я познавахме, поради бързото нарастване на населението, съчетано с фиксирани ресурси като петрола. Докладът заключава, че без съществени промени в потреблението на ресурси „най-вероятният резултат ще бъде доста внезапен и неконтролируем спад както на населението, така и на индустриалния капацитет“.
Той се основава на неверни компютърни симулации направени от група компютърни учени от MIT. В него се посочва смелата прогноза: „Ако настоящите тенденции на растеж на световното население, индустриализацията, замърсяването, производството на храни и изчерпването на ресурсите продължат непроменени, границите на растежа на тази планета ще бъдат достигнати някъде в рамките на следващите сто години.“ Това беше 1971 г. През 1973 г. Клаус Шваб на своята трета годишна среща на бизнес лидерите в Давос покани Печеи в Давос, за да представи Границите на растежа пред събралите се корпоративни изпълнителни директори.
През 1974 г. Римският клуб заявява смело: „Земята има рак и ракът е човекът“. След това: „светът е изправен пред безпрецедентен набор от взаимосвързани глобални проблеми, като пренаселеност, недостиг на храна, изчерпване на невъзобновяеми ресурси [нефт-ние], влошаване на околната среда и лошо управление.“ Те твърдяха, че е необходимо „хоризонтално“ преструктуриране на световната система – драстични промени в ценностната система и целите на човека, за да се разрешат енергийни, хранителни и други кризи, т.е. социални промени в индивидуалните нагласи, за да се осъществи преходът към органичен растеж.
В своя доклад от 1974 г., Човечеството в повратната точка , Римският клуб допълнително твърди:
„Нарастващата взаимозависимост между нациите и регионите трябва тогава да се преведе като намаляване на независимостта. Нациите не могат да бъдат взаимозависими, без всяка от тях да се откаже от част или поне да признае ограниченията на собствената си независимост. Сега е моментът да се изготви генерален план за органичен устойчив растеж и световно развитие, основан на глобално разпределение на всички ограничени ресурси и нова глобална икономическа система.“
Това беше ранното формулиране на Дневен ред 21 на ООН, Дневен ред 2030 и Голямото зануляване от Давос през 2020 г.
Дейвид Рокфелер и Морис Стронг
Най-влиятелният организатор на програмата на Рокфелер за „нулев растеж“ в началото на 70-те години на миналия век беше дългогодишният приятел на самия Дейвид Рокфелер, петролният милиардер на име Морис Стронг.
Канадецът Морис Стронг беше един от ключовите ранни разпространители на научно погрешната теория, че създадените от човека емисии на CO2 от транспортни средства, въглищни заводи и селско стопанство са причинили драматично и ускоряващо се глобално повишаване на температурата, което заплашва „планетата“, така нареченото глобално затопляне.
Като председател на Стокхолмската конференция на ООН за Деня на Земята през 1972 г., Стронг популяризира програма за намаляване на населението и понижаване на жизнения стандарт по света, за да „спаси околната среда“.
Стронг заяви своята радикална екологична програма: „Не е ли единствената надежда за планетата колапсът на индустриализираните цивилизации? Не е ли наша отговорност да постигнем това?“
Това е, което сега се случва под прикритието на нашумялата глобална пандемия.
Стронг беше любопитен избор да оглави голяма инициатива на ООН за мобилизиране на действия по отношение на околната среда, тъй като кариерата му и значителното му състояние бяха изградени върху експлоатацията на петрол.
Стронг се среща с Дейвид Рокфелер през 1947 г. когато е на осемнадесет години. Чрез новото си приятелство с Дейвид Рокфелер, Стронг, получава тогава ключова позиция на ООН под ръководството на касиера на ООН, Ноа Моно. Средствата на ООН бяха достатъчно удобно управлявани от Chase Bank на Рокфелер.
През 60-те години Стронг става президент на огромния енергиен конгломерат и петролна компания в Монреал, известна като Power Corporation, тогава собственост на влиятелния Пол Демараис. Power Corporation е била използвана и като политически фонд за финансиране на кампании на избрани канадски политици като Пиер Трюдо, баща на протежето на Давос Джъстин Трюдо, според канадския разследващ изследовател Илейн Дюар.
Шеметната кариера на Стронг
През 1971 г. Стронг е назначен на три поста – за заместник-секретар на ООН в Ню Йорк и генерален секретар на предстоящата конференция за Деня на Земята, Конференция на ООН за човешката среда (Среща на върха на Земята I) в Стокхолм, Швеция.
През същата година той беше посочен и като попечител на Фондация Рокфелер, която финансира стартирането на проекта за Деня на Земята в Стокхолм. Точно в Стокхолм беше създадена Програмата на ООН за околната среда (UNEP) с ръководител Стронг.
Морис Стронг
До 1989 г. Стронг е назначен от Генералния секретар на ООН за ръководител на Конференцията на ООН за околната среда и развитието през 1992 г. или UNCED ( „Среща на върха за Земята в Рио II“ ). Той ръководи изготвянето на целите на ООН за „устойчива околна среда“ там, Дневен ред 21 за устойчиво развитие, който формира основата на Голямото нулиране на Клаус Шваб, както и създаването на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) на ООН. Стронг, който също беше член на борда на WEF в Давос, беше уредил Шваб да служи като ключов съветник на срещата на върха на Земята в Рио.
Като генерален секретар на Конференцията на ООН в Рио, Стронг също поръча доклад на Римския клуб, Първата глобална революция, с автор Александър Кинг, който призна, че твърдението за глобалното затопляне на CO2 е просто измислена хитрост за налагане на промяна:
„Общият враг на човечеството е човекът. В търсене на нов враг, който да ни обедини, ние стигнахме до идеята, че замърсяването, заплахата от глобално затопляне, недостигът на вода, гладът и други подобни ще паснат на сметката. Всички тези опасности са причинени от човешка намеса и само чрез промяна на нагласите и поведението те могат да бъдат преодолени. Тогава истинският враг е самото човечество.“
Делегатът на президента Клинтън в Рио, Тим Вирт, призна същото, заявявайки,
„Трябва да се справим с проблема с глобалното затопляне. Дори ако теорията за глобалното затопляне е грешна, ние ще постъпим правилно по отношение на икономическата политика и политиката за околната среда.“
В Рио Стронг за първи път представи манипулативната идея за „устойчиво общество“, дефинирана във връзка с тази произволна цел за елиминиране на CO2 и други така наречени парникови газове. „Дневен ред 21″ стана „Дневен ред 2030“ през септември 2015 г. в Рим, с благословията на папата, със 17 „устойчиви“ цели. Той декларира наред с други елементи,
„Земята, поради своята уникална природа и решаващата роля, която играе в заселването на хората, не може да се третира като обикновен актив, контролиран от индивиди и подложен на натиска и неефективността на пазара. Частната собственост върху земята също е основен инструмент за натрупване и концентрация на богатство и следователно допринася за социалната несправедливост… Социалната справедливост, обновяването и развитието на градовете, осигуряването на достойни жилища и здравословни условия за хората могат да бъдат постигнати само ако земята се използва в интерес на обществото като цяло.“
Накратко, частната собственост върху земята трябва да стане социализирана за „обществото като цяло“, идея, добре известна в дните на Съветския съюз и ключова част от Голямото пренастройване в Давос.
В Рио през 1992 г., където той беше председател и генерален секретар, Стронг заяви:
„Ясно е, че настоящите начини на живот и модели на потребление на заможната средна класа – включващи висок прием на месо, консумация на големи количества замразени и полуфабрикати, използване на изкопаеми горива , уреди, климатици в дома и на работното място и крайградски жилища – са неустойчиви.“
По това време Стронг беше в самия център на превръщането на ООН в средство за налагане на нова глобална технократска „парадигма“ скрито, използвайки ужасни предупреждения за изчезване на планетата и глобално затопляне, сливайки правителствени агенции с корпоративна власт в неизбран контрол на почти всичко, под прикритието на „устойчивост“. През 1997 г. Стронг ръководи създаването на плана за действие след срещата на върха на Земята, Оценката на глобалното разнообразие, план за разгръщането на Четвъртата индустриална революция, списък на всеки ресурс на планетата, как ще бъде контролиран и как тази революция ще бъде постигнато.
По това време Стронг беше съпредседател на Световния икономически форум в Давос на Клаус Шваб. През 2015 г. по повод смъртта на Стронг основателят на Давос Клаус Шваб написа,
„Той беше мой ментор от създаването на форума: страхотен приятел; незаменим съветник; и в продължение на много години член на нашия борд на фондацията.
Преди да бъде напуснат от ООН заради корупционния скандал в Ирак „Храна срещу петрол“, Стронг беше член на Римския клуб, попечител на института Аспен, попечител на фондация Рокфелер и фондация Ротшилд. Стронг също беше директор на Храма на разбирането на Lucifer Trust (известен още като Lucis Trust), намиращ се в катедралата Св. Йоан Божествен в Ню Йорк. Свързва се с езически ритуали.
Ф. Уилям Енгдал
Това е тъмният произход на дневния ред на Голямото нулиране на Шваб, където трябва да ядем червеи и да нямаме частна собственост, за да „спасим планетата“. Дневният ред е мрачен, дистопичен и има за цел да елиминира милиарди от нас, „обикновените хора“.
Уилям Енгдал е консултант и преподавател по стратегически рискове, той има диплома по политика от Принстънския университет и е автор на бестселъри за петрола и геополитиката. Той е научен сътрудник на Центъра за изследване на глобализацията (CRG).
Превод: КритичноБГ
Уважаеми читатели на КритичноБГ, призоваваме Ви да помогнете с дарение за сайта, за да можем да продължим неговата кауза.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски