Френският президент Еманюел Макрон все още не е обявил извънредно положение, въпреки широко разпространените безредици в страната. Общественият транспорт бе спрян, а полицията използва бронирани автомобили.
Как властите са решили да се справят с размириците?
На 30 юни френският президент Еманюел Макрон проведе второто си извънредно заседание през последните дни, за да се справи с продължаващите в цялата страна размирици (обхванали Париж, Марсилия, Лион, Страсбург и други градове), причинени от смъртта в края на юни на 17-годишно момче от алжирско-мароканско семейство, застреляно от полицията в Нантер. Макрон трябваше да прекъсне участието си в срещата на върха на ЕС в Брюксел и спешно да се върне в Париж. Още преди началото ѝ министър-председателят Елизабет Борн заяви, че правителството е готово да „обмисли всички варианти“, като подчерта, че приоритет е „възстановяването на реда в цяла Франция“.
След срещата, продължила около час, френският президент заяви, че вътрешното министерство на страната ще отпусне допълнителни средства за възстановяване на реда. По-късно министър-председателят уточни, че става дума за разполагане на бронирани автомобили на жандармерията. През последните дни в цялата страна бяха разположени допълнителни полицейски сили с численост 40 000 души. В петък вечерта полицията арестува 875 бунтовници, което беше съпроводено и с палене на коли, погроми и сблъсъци със силите на реда, по които протестиращите стреляха с фойерверки.
През дните на протестите са повредени общо 492 сгради, изгорени са 2000 автомобила и са регистрирани 3880 пожара; ранени са 249 полицейски служители.
Тези данни бяха цитирани от Макрон. Той каза също, че една трета от задържаните са „млади или много млади“. Президентът добави, че родителите са отговорни за това да задържат децата си вкъщи и че „държавата не трябва да действа вместо тях“. Макрон изтъкна ролята на социалните медии за разрастващите се вълнения. „Интернет платформите и социалните медии изиграха важна роля в събитията от последните дни. Свидетели сме на организиране на насилствени действия чрез различни месинджъри“, каза той и отбеляза, че властите очакват от администраторите на социалните медии да премахнат най-враждебните съобщения и да разкрият самоличността на онези, които „използват социалните медии, за да призовават към бунтове и актове на насилие“.
France 24 съобщи, че след срещата в петък френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманин е наредил спирането на наземния обществен транспорт в страната от 21:00 ч. на 30 юни. По-рано властите в Марсилия обявиха, че целият обществен транспорт в града ще бъде спрян от 19:00 часа. Всякакви протести също ще бъдат забранени. Освен това в цяла Франция ще бъде преустановена продажбата на фойерверки, бензинови бутилки и запалими течности.
Le Monde описа действията на Макрон като опит да се „намери баланс между политическия натиск за твърд отговор и страховете от предизвикване на още по-силна реакция“. Въпреки призивите на крайнодесни и леви партии (Нов народен екологичен и социален съюз – NUPES, Unbowed France и други), които се обявиха за въвеждането на полицейски час, президентът отказа да обяви извънредно положение в страната, въпреки че това би са дали на властите допълнителни правомощия за потушаване на безредиците.
Това беше и стратегията, преследвана от президента Жак Ширак през 2005 г., когато властите бяха изправени пред широкомащабни протести след смъртта на двама тийнейджъри от тунизийски и мавритански произход в парижкото предградие Клиши-су-Боа. Заедно с непълнолетните си другари те били заподозрени в кражба на строителен обект и, бягайки от полицията, решили да се скрият в трансформаторна кутия, където загинали от токов удар. Бунтовете, причинени от това събитие, също обхванаха много градове и продължиха повече от три седмици. В много отношения това беше улеснено от позицията на властите: Никола Саркози, по това време министър на вътрешните работи, обяви мъртвите тийнейджъри за крадци, което предизвика отхвърляне сред мнозина. Само за първата седмица и половина бяха изгорени над хиляда коли, опожарени бяха и обществени сгради. Близо 3000 души бяха задържани във връзка с погромите. В резултат на това властите въведоха извънредно положение, което продължи повече от три месеца.
Макрон, за разлика от Ширак, посочва Le Monde, не е дал възможност на вътрешния си министър да се застъпи за полицията и да оправдае действията й, наричайки случилото се „необяснимо и непростимо“. Още в четвъртък полицаят, застрелял тийнейджъра, беше обвинен в непредумишлено убийство и задържан, тъй като прокурорите установиха, че „не са налице законовите условия за използване на оръжието му“. Такава бързина на реакция, ако не успя да предотврати безредиците, то поне не ги засили, отбелязва вестникът. За Макрон обаче може да е трудно да се придържа към подобна тактика за дълго време, тъй като правителството му все още е отслабено след месеци на протести срещу пенсионната реформа и има остра нужда от подкрепа на правоприлагащите органи.
Как светът реагира на събитията във Франция?
Според говорителя на германското правителство Щефен Хебестрайт в Берлин „гледат на случващото се във Франция с известно безпокойство“. Хебестрейт отбеляза, че френското правителство е осъдило убийството на 17-годишното момиче и работи активно с президента за справяне със ситуацията. Също така според него все още няма признаци, че посещението на Макрон в Берлин, планирано за 2-4 юли, и разговорите му с германския канцлер Олаф Шолц ще бъдат отменени.
Британското външно министерство призова своите граждани, пътуващи до Франция, да избягват местата, където се провеждат протести. „От 27 юни в цяла Франция има бунтове. Местата и времето на бунтовете са непредсказуеми“, се казва в изявление на министерството. Също така в Лондон призоваха да се има предвид, че в редица френски градове може да важи полицейски час и не са изключени проблеми с обществения транспорт.
Руското посолство във Франция не направи изявления по ситуацията.
Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека също реагира на събитията във Франция. Неговата говорителка Равина Шамдасани каза, че агенцията е изключително обезпокоена от смъртта на тийнейджър от северноафрикански произход. „Този инцидент е повод страната да помисли сериозно за справяне с проблема с расизма и дискриминацията, дълбоко вкоренени в правоприлагането“, добави тя. „Призоваваме френските власти да гарантират, че използването на сила от полицията за справяне с насилието по време на демонстрации винаги е в съответствие с принципите на законност, пропорционалност, недискриминация, дискретност и отчетност. Всички случаи на непропорционална употреба на сила трябва да бъдат незабавно разследвани“, заключи Шамдасани. Френското външно министерство отхвърли обвиненията срещу националната полиция в расизъм, като ги нарече „абсолютно неоснователни“.
Източник: RBK