Българските елити не са естествен продукт на борба. Те са до голяма степен назначени елити. Политически партии в България не представляват някакви обособени социалноикономически и други интереси. Ако елитите представляват бъдещето, България няма бъдеще, ако погледнем сегашния български елит. „Ляво“, „дясно“ и „център“ за България са са етикети без никакво съдържание. В България няма политика в строгия смисъл на думата.
Това заяви в предаването „Кръг Квадрат“ по 7/8 ТВ социологът и геополитически анализаторът проф. Иво Христов.
„Темата за националния елит е любимата тема за средното българско ухо. Защото, ако някой е виновен за неговото мизерно битие, това е капитализмът, социализмът, четирите годишни времена, земното притегляне и разбира се елитът, който и да е той“, коментира Христов.
„Българските елити не са продукт на борба. Те не са естествен продукт на естествен процес на селекция, така както това се случило през 18-ти и 19-ти век в Европа или в Северна Америка“, обяснява социологът, като допълва, че българските елити не са продукт на искристализирали социални сили и групи, които да ги изтласкат на повърхността, за да имат качествата на елит.
„Това са назначени елити в една значителна степен. Ето защо те са и капсулирани „, отбелязва той. Според него българското население не вижда в тях собствените си представители, собствените си водачи и такива, които да артикулират неговите интереси. „Защото това е едно общество – каша“, подчертава той, като пояснява, че говори за настоящето българско общество.
„Чудя се на колеги социолози, когато започнат да говорят за социално-класов анализ. Това е абсолютно неприложимо за българските социални реалности и не само за тях. В този смисъл българските политически партии не представляват някакви обособени социалноикономически и други интереси. Оттам елитарните прослойки, които са монтирани и наредени отгоре естествено, че не са продукт на процес на кристализация отдолу-нагоре“, коментира професорът.
Второ, продължава Христов, цялата държавна машинария и свързаната с нея партийно-политическа такава, ако се вземе предвид българската литература и преса между Първата и Втората световна война, говори, че за всичко са виновни партиите, гражданите и т.н. „Само в едно селско, неуравновесено общество, за което е изначално социално чужда държавата с всичките й атрибути, включително партийно-политическата система, ще ви каже, че нямаме нужда нито от партии, нито от държави. Това е своеобразен европейски „Пол Пот (водач на режима на червените кхмери в Камбоджа) и Йенг Сари (съосновател на режима на червените кхмери в Камбоджа) в български вариант“, прави сравнение социологът.
Според него това е така, защото държавата и политическата система в България не са естествено възпроизведени и продукт на развитието българското общество. Поради това, смята той, там има изначална социална чуждост, което вече се превръща в културна, цивилизационна и персонална чуждост.
Пропастта между „тия гадове горе“ и „ние тук долу“ няма как да се затвори, смята проф. Христов, като добавя: „Липсва възможността за задружно и групово усилие и изнасяне на някакви групови каузи и интереси дълго време, в дълги битки. Ние не сме наблюдавали такова нещо в Новата българска история. Резултатът е приказките за добрия народ и лошите управници.“
Относно искането от страна на народа на алтернативи от елита, Христов коментира: „На средното българско ухо за секунда даже не му идва наум в главата, че политиката не е супермаркет, в който се предлага салами. Политиката е битка за извоюване на алтернативи. Когато ти предлагат държава, партии, спасение, ти ще бъдеш полуфабрикат. „
Според него има привиден елит и прикрит, но реален елит и не винаги между техните светове връзката е генетична и функционална. „След 9 ноември 1989 г., докато едни самозванци са стояли отгоре, отдолу едни хора сръчно приватизираха промишлеността и станах реалния елит“, отбелязва социологът.
„Ако елитите представляват бъдещето, България няма бъдеще, ако погледнем сегашния български елит“, категоричен е той.
По думите му българското общество е слабо разчленено на социално групови интереси, които да са осъзнати като такива. „Затова в „ляво“, „дясно“ и „център“ за България са абсолютен куклен театър. Това са етикети без никакво съдържание. Дори до говорим за българска политика в строгия смисъл на тази дума е меко казано липса на предмет. Няма такова нещо. Тук нямате обособена сфера на социално действие, което наричаме политика, което да прави необходими партиите, идеологиите и визионерството“, коментира професорът.
Проф. Христов е на мнение, че основният проблем на нашите хора е невъзможността за собствена субектност отвъд спасяването по единично. „Това руинира нашето общество„, категоричен е той.
Уважаеми читатели на КритичноБГ, призоваваме Ви да помогнете с дарение за сайта, за да можем да продължим неговата кауза.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски