Само на мен ли ми се струва, че днес „демокрацията“ е забрана на медии, партии, алтернативни гласове, пиеси, писатели, артисти, конкурси за кучета, котки, падпадъци, крави, певци, заличаване на цели култури, истории и традиции с насилие, горене на книги, свещеници, храмове, събаряне на паметници, психясване с еднополови простотии на малки деца, призиви за майдани и кръв, писане на доноси, развяване на содомизми по улиците, самоубиване в чужди войни, преследване на журналисти, преследване на нормалността, назначаване на чужди шпиони на висши длъжности, налагане на санкции, изготвяне на досиета и списъци, спонсориране на войни и какви ли още не шитни, а „фашизмът“ е суверенното право на всеки човек и всяка държава да решават собствената си съдба? Защото, ако е така явно живеем в някоя алтернативна реалност, в която черното е бяло, злото е добро, грозното е красиво, диктатурата е свобода, а фашизмът е демокрация.
Всъщност, като се замисля реалността не е алтернативна, а си е чисто и просто капиталистическа – прогрес, съпътстван с войни и разрушения, докато не дойде социализмът, за да има прогрес, съпътстван с мир и благоденствие. При това днешният капитализъм си е взел на въоръжение и кенсъл културата – каквото не ни харесва не съществува, каквото ни харесва си го измисляме, а на когото не му харесва го остракираме, маргинализираме, виктимизираме, репресираме.
Гл. ас. д-р Христо Проданов, Фейсбук