Експлозивният растеж на електромобилите, някога рядка гледка по пътищата, Tesla и Toyota, нече са навсякъде и дори легендарните спортни коли от Porsche, Ferrari, Mercedes и BMW се предлагат в електрически версии.
Европейският съюз наложи нулеви емисии от производителите на автомобили от 2035 г., а САЩ се стремят да намалят емисиите наполовина до 2030 г. Следователно 9,5 милиона електрически превозни средства по пътищата по света днес се очаква да нараснат до над 80 милиона до 2030 г., според според проучване на ResearchandMarkets.com.
Тази експлозия в търсенето води до неотложност от модернизация в сектора на електроснабдяването, където застаряващите електрически мрежи вече показват уязвимост. Само миналата година екстремните горещи вълни в цяла Европа принудиха комуналните услуги да ограничат капацитета си и да внасят повече природен газ. Франция, която обикновено е износител на електроенергия, стана вносител, тъй като половината от нейните ядрени мощности бяха в режим на поддръжка по време на летния скок на потребление.
В САЩ продължителните горещи вълни и внезапните застудявания доведоха до постоянни прекъсвания на тока и непланирани прекъсвания.
Микрогенерирането на електричество чрез покривни слънчеви панели за индивидуални домове или слънчеви и вятърни паркове за предприятия и общности представлява, както потенциално решение, така и нов проблем за модернизацията за комуналните услуги. Свързването на обекти за микрогенериране към мрежата може да намали натиска върху системата, особено по време на пиковите периоди на търсене, но също така изисква от предприятието да инвестира в системи за управление на притока на различни източници на енергия към мрежата.
За да се справят с новите предизвикателства, компаниите за комунални услуги трябва да влязат в цифровата ера. Трансформацията на мрежата не може да се случи без трансформацията на самата компания.
Основният инструмент за управление на мрежата в дигиталната ера е геопространствен модел подпомаган „Цифровият близнак“ от изкуствен интелект (AI), който далеч изпреварва сегашните наследени географски информационни системи (GIS), използвани за следенето ѝ. Цифровият близнак може не само да поддържа точно активите в мрежата, но да показва в реално време свързаността между тях. Той следи цялата мрежа, от производствения център до всеки отделен свързан потребител, да описва подробно капацитета и ефективността на мрежата и с помощта на AI да предвиди жизнения цикъл на частите, да планира необходимата поддръжка и да помогне при проектирането на разширения.
Максимилиан Вебер е старши вицепрезидент по комунални услуги и комуникации, отдел за безопасност, инфраструктура и геопространствени данни на Hexagon.
Източник: Powermag
