„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“
Днес на 3-ти март 2024г. празнуваме възкресението на българския народ. Навършват се 146 години от подписването на Санстефанския мирен договор. С него Русия и Османската империя слагат край на Руско-турската война от 1877-1878г., която историята отрежда да бъде освободителна за българския народ. Така се поставя началото на Третата българска държава.
С цитираните думи от най-великата българска ода „Опълченците на Шипка“ Патриархът на българската литература Иван Вазов ни загатва, че 3-ти март нямаше да бъде възможен без нещо жизненоважно, което витае в българския времеви-пространствен континиум от хилядолетия. Могъща и мистична сила от незапомнени времена, която винаги е било в жизнената основа на колективната душа на българския народ. Това е онзи невидим, древен и цивилизационен импулс, който движи историческото колело на българския свят. Това е българският дух.
Разбира се, историческият подвиг на опълченците на Шипка нямаше да бъде възможен без помощта на руската армия. И това е неизменим исторически факт, върху който до голяма степен се крепи здравата връзка между България и Русия, въпреки злото, което активно работи за унищожаването на тази връзка вътре в България и извън нея.
Да, на Русия дължим външните действия, без които българското Освобождение нямаше да бъде постижимо, а това само по себе си означава наистина много. Но свободата освен физически, е предимно вътрешен и духовен феномен. Опълченците не биха извършили историческия си подвиг на Шипка, ако не чуваха и не носиха в себе си българския дух и вече не бяха постигнали своето вътрешно освобождение от оковите на робския гнет на съзнанието. А българското опълчение е събирателен образ, излъчен тогава от българския народ, който е бил готов, след даването на света на велики национални герои като Левски и Ботев и постигането на духовна свобода, да получи и физическа такава – извоювал е историческото си право да живее в свободна българска национална държава.
Българският дух е невидимата сила, която се предава в историята от урва на урва и от век на век, и предимно на която България дължи свободата си. А това, което се предава, се превръща в здрав, непробиваем фундамент – в традиция. Тъй като думата „traditiо” от латински език означава „предавам “. Именно чрез предаването на този дух през българските поколения се изгражда националната ни, етно-културна и цивилизационна същност на древен, могъщ и държавотворен народ. Въпреки това, както пише журналистът Стойчо Керев, в търсене на духовното нека останем здраво стъпили на земята. Тоест да отчетем реалността, която днес диктува, че България се намира в смъртоносна опасност, пред каквато не се е изправяла дори и през петвековното османско иго. Бъдещето ни днес е по-несигурно от всякога на фона най-вече на вътрешните в страната ни обстоятелства, и не толкова на външните такива. Защото днес враговете ни бродят сред нас, облечени във власт.
Но не позволихме ли ние тяхното създаване, и следователно не е ли в нас ключът към техния край?
В наши дни се наблюдава едно жестоко посегателството над българската история чрез рушенето на паметници и пренаписването на учебници от същите тези опиянени от властта врагове на българския народ. Това е сатанински опит да бъде изтрито българското самосъзнание и така да се ликвидира българската идентичност – тоест да се сложи исторически край на България. Опитът за овладяване на българското минало с цел разтварянето на народа ни в глобалния пост-модерен, пост-хуманистичен и пост-капиталистически социум е същинско зло – заплаха от космически магнитуд. Тъй като контролът върху миналото е лост за контрол върху бъдещето. Генералното пренаписване на българската история представлява своеобразен опит за изкуствено пренастройване до неузнаваемост на българския психо-ментален, етно-културен и цивилизационен код. Това по същество означава изтриването от лицето на земята на българския народ. Защото народ без минало е народ без бъдеще.
Доц. Вацев правилно отчита обаче че историята не е килер, пълен с вехтории, както я вижда днешната българска продажна, паразитна либераст-клептокрация, чиито представители тласкат България към дебрите на историческата забрава. Историята е продуктивен, насъщен и животворен процес, който ни учи какво е било „Преди“, за да знаем кои сме „Днес“ и на тази основа да изградим желаното от нас „Утре“.
Българското историко-културно наследство – традициите, чрез които се „препраща“ древният български дух – е основата, върху която трябва да построим бъдеще си, започвайки от днес, в настоящето, което проф. Иво Христов определя като най-ниската точка от съществуването ни като народ. Защото в ден като този, когато традицията се предава, българския дух получава жизнено външно изражение и всеки истински българин усеща с цялата си същност това, което ехти и се препраща от урва на урва и от век на век – тоест изпълва времето и пространството на българския свят. Това е неунищожимият феномен на българския дух, който обрича враговете на България на провал. Той превръща всеки опит на колективния Тагарев да изопачи по оруелски българската история като например премахне Русия от учебниците в неприятен шум от фашизоидно изквичаване – последни стонове от отчаяния напън на българския враг преди да изтече в канавката на историята.
Само силата на несломимия български дух ще запази непокътната българската история, култура и държава. В това няма съмнение. Но е редно в ден като този да си дадем сметка, че както свободата не е дошла даром, така и промяната на този гибелен за народа ни курс, поет от властимащите врагове на България, няма да се спусне ей така от нищото без самите ние да направим усилие. Защото свободата изисква жертва. Не бива да разчитаме само на това Господ да бъде българин! Още в Библията е записано: „дай, за да ти се даде!“
Както невидимата сила на българския дух пробужда у Паисий възрожденския импулс, който той впряга в написването на „История славянобългарска“, така и на 3-ти март по-мощно от всякога усещаме духа на България да се разгръща в българското време-пространство. Но нито опълченците на Шипка и Паисий, нито Васил Левски или пък Христо Ботев остават статични, когато чуват шепота на историята. Те действат – отдават. Те правят саможертва, като придават на духа активна външна форма, за да получи българският народ впоследствие духовно просветление и национална свобода, а неговите будители и радетели да се превърнат в частица от Вечността.
Националният празник на България, е „Традицията“ всяка година на 3-ти март да помним и честваме духовната свобода на българския народ и да се вслушваме в шепота на историята, който изпълва българското време-пространство – българският дух. Защото материята е преходна, но духът е вечен. Пред всички онези истински българи, които усещат как българският дух ги изпълва на 3-ти март, стои национално-отговорната историческа задача да пазят българското минало, да се борят срещу враговете на българското настояще, за да имат децата ни българско бъдеще. Само така след още 146 години нашите наследници отново ще празнуват 3-март като националния празник на българската свобода, на българския дух и на българщината. За да я има България!
Честит Национален празник! Честит ден на Освобождението на България!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски