Напоследък често обмислям широко разпространеното клише за евроатлантическите ценности, които трябва да следваме. Та си задавам въпроса кой и как формулира тези ценности?
Няма нито една свинщина в човешката история от последните 1000 години, която да не се в родила или развила до крайност именно в Европа. Като започнем с робството, където населението на цял континент беше безмилостно унищожавано с векове от европейци. Като минем през колониалната система, морила векове наред цели държави на няколко континента, чиито резултати са непреодолени до днес, също патент на няколко европейски държави.
Като минем през мрачните години на католическата инквизиция, изгорила неизброимо количество “вещици” и стигнем до фашизмите на XX век, зародили се в Италия, но постигнали кулминацията си в Аушвиц и причинили смъртта на десетки милиони души в най-позорната война на света. Та, на фона на тази зашеметяваща история на безчестието, как точно формулираме “европейските ценности”?
Вчера зададох този въпрос в Панорама, а Плевнелиев ми отговори, че европейските ценности се коренят във върховенството на закона. Той вероятно е прав, а и аз нямах ефирно време за отговор. Но имам проблем именно с тази дефиниция. Защото нито една от изброените по-горе изумяващи жестокости не се е случила против или извън законите на своето време.
Върховенството на закона не е спряло нито избиването на милиони мирни африканци, нито ограбването на далечни държави, нито реалните клади за “вещиците”, въпреки че всички знаем, че вещици не съществуват. А пък фашизмите направо са си форма на одържавяване на насилието и както всичко споменато по-горе са се развивали с охотната помощ на законите на държавите в Европа. Всички тези форми на античовешко насилие са били законово регламентирани и гарантирани от държавите в Европа. А и силово налагани на други държави и общества, за които подобни законодателни “фриволности” са били немислими.
Та, на фона на тази история, ми се вижда много важно да формулираме “европейските ценности”. И моля, не ме разбирайте погрешно, аз мисля за Европа като за център на най-хуманната и развита цивилизация. Знам, че насилието е част от еволюцията на света и че именно европейската цивилизация е направила ключовите приноси към равенството и справедливостта. Аз съм европеец по дух и убеждение и нямам никакви съмнения в правилността на европейската ориентация на България.
И в този смисъл мисля, че Ренесансът налага една от основните европейски ценности – хуманизма. Смятам, че мирът, който нашата цивилизация успя да поддържа (с малки, но важни негативни изключения) през последните 80 години е огромно постижение на този хуманизъм. Смятам, че развитието на социалните общества с масовия достъп до здравеопазване, образование и развита пенсионна система са ключовия принос на Европа към световната цивилизация.
И съм напълно убеден, че днес трябва ясно да съзнаваме кои са европейските ценности на които държим и които ще развиваме. От тяхното ясно формулираме днес зависи посоката, в която ще поемем и възможността ни да съхраним постигнатото през последния век. Като европейци, каквито българите винаги сме били.
В този смисъл смятам, че през XXI век няма и не може да има справедлива война. Има неизбежна война, каквато водят украинците, защото защитават живота и домовете си. А войната идва там, където се е провалила дипломацията. Провали се не украинската, а европейската дипломация (на първо място руската).
Няма политическа кауза, която да оправдава смъртта на дори един единствен войник. Всеки от тях има семейство, майка и планове за бъдещето. Дори не споменавам съпътстващите цивилни жертви. Изходът от днешните кризи е в мира, хуманизма и дипломацията. И ако Европа все още претендира да е център на цивилизацията трябва да наложи това.
Собствената ни европейска история от последните 80 години показва, че мира не е утопия, а възможна политическа реалност.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски