Точно преди две години тази събота, на 24 февруари 2022 г., Владимир Путин обяви началото и описа целите на Специална военна операция (СВО) в Украйна. Това беше неизбежното продължение на случилото се три дни преди това, на 21 февруари – точно 8 години след Майдана през 2014 г. в Киев – когато Путин официално призна самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск.
През този изпълнен със значение кратък период от само три дни всички очакваха, че руските въоръжени сили ще се намесят с военна сила, за да сложат край на масираните бомбардировки и обстрели, които продължаваха вече три седмици по цялата фронтова линия и които дори принудиха Кремъл да евакуира населението, изложено на опасност, в Русия. Руското разузнаване имаше убедително доказателство, че подкрепяните от НАТО сили на Киев са били готови да извършат етническо прочистване на русоговорящия Донбас.
24 февруари 2022 г. беше денят, който промени завинаги геополитиката на 21 век по няколко сложни начина. Преди всичко това бележи началото на жестока, всеобща конфронтация, „военнотехническа“, както я наричат руснаците, между Империята на хаоса, лъжите и грабежа, нейните лесно податливи васали от НАТОстан и Русия – с Украйна като бойно поле.
Едва ли има съмнение, че преди и по време на тези три съдбоносни дни Путин е изчислил, че решенията му ще отприщят безкрайната ярост на колективния Запад, придружена от цунами от санкции.
Да, това е проблемът; всичко е въпрос на суверенитет. А една истинска суверенна власт просто не може да живее под постоянни заплахи. Възможно е дори Путин да е искал Русия да бъде санкционирана до смърт. В края на краищата Русия е толкова природно богата, че без сериозно предизвикателство от чужбина изкушението да живее от рентата си и да внася това, което лесно може да произведе, е огромно.
Привържениците на изключителността винаги са злорадствали, че Русия е „бензиностанция с ядрено оръжие“. Това е нелепо. Нефтът и газът в Русия съставляват около 15% от БВП, 30% от държавния бюджет и 45% от износа. Нефтът и газът добавят мощност към руската икономика – не я спъват. Путин разклаща самодоволството на Русия, генерирайки бензиностанция, произвеждаща всичко, от което се нуждае, в комплект с ненадминати ядрени и хиперзвукови оръжия. Победете това.
Ксавие Моро е френски политико-стратегически анализатор, който от 24 години живее в Русия. Завършил престижната военна академия в Сен Сир и диплома от Сорбоната, той води две предавания по RT France.
Последната му книга “ Украйна: Защо Русия победи?“ („Ukraine: Why Russia has Won“), която току-що излезе на пазара, е основен наръчник за европейската аудитория за реалностите на войната, а не онези детински фантазии, сътворени в сферата на НАТОстан от моментни „експерти“ с по-малко от нула общ военен опит.
Моро ясно показва това, което всеки безпристрастен анализатор реалист знаеше от самото начало: унищожителното руско военно превъзходство, което щеше да обуслови крайната игра. Проблемът все още е как ще бъде постигнат този ендшпил – „демилитаризацията“ и „денацификацията“ на Украйна, както е предвидено от Москва.
Това, което вече е ясно, е, че „демилитаризацията“ на Украйна и НАТО е огромен успех, който не може да бъде променен от нови вундервафени като F-16.
Моро прекрасно разбира как Украйна, почти 10 години след Майдана, не е нация; „и никога не е бил нещо по-малко от нация“. Това е територия, в която се смесват популации, които са разделени от всичко. Нещо повече, тя е – „гротескна“ – провалена държава още от времето на своята независимост. Моро отделя няколко изключително забавни страници, в които преминава през корупционната гротеска в Украйна, при режим, който „получава идеологическите си ориентири едновременно чрез почитателите на Степан Бандера и Лейди Гага“.
Нищо от горното, разбира се, не се съобщава от контролираните от олигарси европейски мейнстрийм медии.
Книгата предлага изключително полезен анализ на онези побъркани полски елити, които носят „тежка отговорност за стратегическата катастрофа, която очаква Вашингтон и Брюксел в Украйна“. Поляците действително вярваха, че Русия ще се разпадне отвътре, в комплект с цветна революция срещу Путин. Едва ли това може да се квалифицира като Бжежински на кокаин.
Моро показва как 2022 г. беше годината, когато НАТОстан, особено англосаксонците – исторически расистки русофоби – бяха самоубедени, че Русия ще се разпадне, защото е „бедна сила“. Очевидно никой от тези светила не разбра как Путин укрепи руската икономика, както Дън Сяопин – китайската икономика. Това „самоопияняване“, както го квалифицира Моро, направи чудеса за Кремъл.
Вече дори за глухите, немите и слепите е ясно, че унищожаването на европейската икономика е огромна тактическа, историческа победа за Хегемона – точно толкова, колкото и блицкригът срещу руската икономика, който е пълен провал.
Всичко това ни води до срещата на министрите на външните работи на страните от Г-20 тази седмица в Рио де Жанейро. Това не беше точно пробив. Руският външен министър Сергей Лавров даде да се разбере, че колективният Запад в Г-20 се опитва с всички средства да „украинизира“ дневния ред – с по-малко от нулев успех. Те бяха превъзхождани и контрирани от членовете на БРИКС и Глобалния юг.
На своята пресконференция Лавров не можеше да бъде по-категоричен относно перспективите на войната на колективния Запад срещу Русия. Това са акцентите:
- Западните страни категорично не искат сериозен диалог относно Украйна.
- Нямаше сериозни предложения от САЩ за установяване на контакти с Руската федерация за стратегическа стабилност; доверието не може да се възстанови сега, докато Русия е обявена за враг.
- В кулоарите на Г-20 нямаше срещи нито с Блинкен, нито с британския външен министър.
- Руската федерация ще отговори на новите западни санкции с практически действия, които са свързани със самостоятелното развитие на руската икономика.
- Ако Европа се опитва да възстанови връзките си с Руската федерация, правейки я зависима от своите капризи, тогава подобни контакти не са необходими.
С две думи – в дипломатически план: вие сте без значение и на нас не ни пука.
Това допълваше намесата на Лавров по време на срещата на върха, която за пореден път очерта ясен и благоприятен път към многополярност. Ето акцентите:
- Формирането на справедлив многополюсен световен ред без определени център и периферия стана много по-интензивно през последните няколко години. Азиатските, африканските и латиноамериканските държави се превръщат във важни части на световната икономика. Нерядко те определят тона и динамиката.
- На този фон много западни икономики, особено в Европа, всъщност са в застой. Тези статистически данни са от контролирани от Запада институции – МВФ, Световната банка и ОИСР.
- Тези институции се превръщат в реликви от миналото. Западното господство вече се отразява на способността им да отговорят на изискванията на времето. Междувременно днес е напълно очевидно, че настоящите проблеми на човечеството могат да бъдат решени само чрез съгласувани усилия и при надлежно отчитане на интересите на Глобалния Юг и като цяло на всички глобални икономически реалности.
- Институции като МВФ, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) дават приоритет на военните и други нужди на Киев. Западът отпусна над 250 млрд. долара, за да се справи с поддръжката й, като по този начин създаде недостиг на финансиране в други части на света. Украйна усвоява по-голямата част от средствата, като Африка и други региони от Глобалния Юг са подложени на ограничения.
- Държави, които са се дискредитирали, като са използвали незаконни действия, вариращи от едностранни санкции и конфискация на суверенни активи и частна собственост до блокади, ембарго и дискриминация на икономически оператори въз основа на националност, за да си разчистят сметките с геополитическите си опоненти, не могат да бъдат считани за гарант на финансовата стабилност.
- Без съмнение са необходими нови институции, които се фокусират върху консенсуса и взаимната изгода, за да се демократизира глобалната система за икономическо управление. Днес сме свидетели на положителна динамика за укрепване на различни съюзи, включително БРИКС, ШОС, АСЕАН, Африканския съюз, Общността на Латинска Америка и Карибския басейн и Евразийския съюз.
- Тази година Русия председателства БРИКС, към който се присъединиха няколко нови членове. Ще направим всичко възможно да засилим потенциала на това обединение и връзките му с Г-20.
- Като се има предвид, че 6 от 15-те членове на Съвета за сигурност на ООН представляват Западния блок, ние ще подкрепим разширяването на този орган единствено чрез присъединяването на страни от Азия, Африка и Латинска Америка.
Така може да се нарече реалното състояние на нещата в геополитически план две години след началото на СМО.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски