Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
Кредитната институция ще е длъжна да предоставя на потребителя своевременно и преди всяка промяна на условията на договора за кредит – ясен и изчерпателен списък на всички такива промени, на график за тяхното въвеждане и необходимите подробности, включително наименованието и адреса на националния орган, пред когото потребителят може да подаде жалба, пише pariteni.bg.
Това предвиждат промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), които се предлагат чрез нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, качен за обществено обслужване.
В действащото национално законодателство не е предвиден правен режим за осъществяване на дейността по обслужване на кредити, което създава предпоставки задълженията на всеки гражданин да бъдат събирани практически от всеки стопански субект у нас, без възможност за институционален контрол от страна на държавата.
Тази липса на законова регламентация поражда сериозни рискове от накърняване на основни права и законни интереси на потребителите чрез различни способи, включително „търсене“ на вземания с изтекла давност и произтичащи от неравноправни клаузи или приложени нелоялни търговски практики, се посочва в мотивите към законопроекта.
С предложените законодателни изменения се задължават кредиторите да прилагат мерки за преструктуриране в разумни граници, преди да открият процедура по реализиране на обезпечението.
При избора на конкретни мерки, кредиторите трябва да вземат предвид индивидуалните обстоятелства на потребителя, неговите интереси и права и възможността му да погаси кредита, включително когато договорът за кредит е обезпечен с жилищен недвижим имот, който е основното жилище на потребителя.
Мерките за преструктуриране могат да съдържат определени отстъпки за потребителя, като например пълно или частично рефинансиране на договор за кредит или промяна на съществуващите в него условия, включително, наред с другото, удължаване на срока му, промяна на вида на договора за кредит, отсрочване на плащането на цялата погасителна вноска или на част от нея за определен период, промяна на лихвения процент, предложение за гратисен период, частични плащания, конвертиране на валутата, частично опрощаване и консолидиране на дълга.
Предложените в законопроекта мерки са насочени към преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити, посредством развитие на стабилен вторичен пазар, позволяващ усвояване на излишъка от необслужвани кредити от кредитните институции, създаване на по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити, както и осигуряване на високи нива на защита на интересите на кредитополучателите.
Законопроектът предвижда лицензионен режим за извършването на дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити. С последния са въведени в националното законодателство минималните общоевропейски стандарти и изисквания към дейността, гарантиращи ефективното управление от страна на купувачите, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар.
По този начин широк кръг международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, ще могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките, при наличието на установени предпазни механизми за гарантиране защита правата на кредитополучателите.
В законопроекта е въведена правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания. С предложените с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изменения, дейността по придобиване на вземания по необслужвани кредити от кредитни институции е изключена от регистрационния режим по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ).
С оглед осигуряване на максимална защита за правата и интересите на кредитополучателите е предвидено задължение за купувачите да възлагат дейностите по обслужване на придобитите вземания на специализирани лица, обслужващи кредити, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността. С въвеждането на това задължение се преодолява съществуващата в действащото законодателство липса на ясни и надеждни механизми за проследяване на дейностите по последващото обслужване на кредитите след придобиването им от купувачите.
Предвидено е и задължение за уведомяване на компетентния национален орган както за самоличността и адреса на лицето, на което е възложено обслужването, така и за всички последващи промени в тези обстоятелства в законоустановен срок след датата на придобиване на вземанията. По този начин компетентните органи ще могат да упражняват ефективно своите надзорните правомощия за спазване на установените правила във връзка както с придобиването, така и с обслужването на вземанията по необслужвани кредити.
Малко по-рано медията алармира, че ръстът на ипотечния кредит става все по-обезпокоителен. За последните 12 месеца до края на декември 2023 г. общият размер на отпуснатите от банките ипотечни кредити за домакинствата нараства с 20,5%.
Темпът на нарастване продължава да се ускорява в последните месеци – противоположно на случващото се в Европа, се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
Ръстът при ипотечния кредит на годишна база преминава 10% за пръв път през април 2018 г., шокът от пандемията минимално и за няколко месеца забавя процеса, следва ново ускорение и през август 2021 г. растежът надхвърля 15%, а от началото на 2022 г. – вече и 18%. За сравнение – в еврозоната като цяло общият размер на отпуснатите жилищни кредити остава непроменен за 12-те месеца до края на ноември 2023 г.
С кредитната си политика търговските банки оказват силно въздействие върху пазара на жилища, с всички произтичащи ефекти върху строителството и свързаните с него и сделките с имоти икономически дейности.
Само за последните два месеца на 2023 г. нетното увеличение на ипотечния кредит е 823 милиона лева, за цялата 2023 г. банките са „инжектирали“ допълнително 3,4 милиарда лева на пазара, а за последните 3 години – над 7,9 милиарда. Ако активността от последните месеци се запази, това ще означава нови 5 милиарда лева в увеличение на търсенето на жилища през 2024 г., посочват от ИПИ.
Средната лихва по жилищните кредити за домакинствата остава на исторически рекордно ниска стойност от 2,58% – дори по-ниско отпреди година. В същото време, за 24 месеца средната лихва в еврозоната се увеличава с над 2,7 процентни пункта до над 4%, като в четири страни е над 5%, в Италия е над 4,6%, в Германия е над 4,2%.
Такова състояние на пазара не може да е устойчиво в дългосрочен план.
Най-малко, у нас повечето кредити са практически с плаваща лихва, като длъжникът се съгласява да плаща определена надбавка над текущата лихва по депозитите. Резонно е да се запитаме дали реалистично очакваме лихвата по банков депозит да остане 0% до 2044 или 2054 година, смятат икономистите.
Според тях ограничаването на мащабите и скоростта на тази кредитна експанзия изглежда ще наложи допълнителни мерки от страна на централната банка. Управителят на БНБ вече даде сигнал, че може да се въведат „…на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата“. Освен, разбира се, ако самите търговски банки не променят сами стратегиите си. Алтернативата е този кредитен бум да бъде охладен рязко и болезнено от външни, и вероятно – изненадващи – фактори, с всички неизбежни макроикономически последици за българската икономика.