„Големият брат ви наблюдава.“
– Джордж Оруел, 1984 г
2024 г. е новата 1984 г.
Четиридесет години след времето, когато Джордж Оруел си представяше ботуша на Големия брат, полицейската държава е на път да предаде щафетата на държавата на надблюдението.
Подхранван от сливането на правителствената и корпоративната власт – възхода на индустриалния комплекс за сигурност – този преломен момент звучи като смъртоносен удар за нашите права на неприкосновеност на личния живот.
Неофициален четвърти клон на властта, „Държавата за наблюдение“ се появи без никакъв изборен мандат или конституционен референдум, но въпреки това притежава суперсили, надхвърлящи тези на всяка друга правителствена агенция освен армията.
Тя действа извън обсега на президента, Конгреса и съдилищата и върви в синхрон с корпоративния елит, който наистина командва във Вашингтон.
Това е новото лице на тиранията в Америка: всезнаеща, всевиждаща и всемогъща.
Овластена от напредъка на технологиите за наблюдение и подпомогната от бързо разширяващите се публично-частни партньорства между правоприлагащите органи, разузнавателната общност и частния сектор, Държавата на наблюдението превръща измисления свят от 1984 г., антиутопичния кошмар на Оруел, в наближаваща реалност.
1984 описва глобално общество на пълен контрол, в което на хората не е позволено да имат мисли, които по някакъв начин са несъгласни с корпоративната държава. Няма лична свобода и напредналите технологии са се превърнали в движещата сила на обществото, управлявано чрез наблюдение. Доносници и камери са навсякъде. Хората са обект на Мисловната полиция, която се занимава с всеки, виновен в мислопрестъпления. Правителството или „партията“ се оглавява от Големия брат, който се появява на плакати навсякъде с думите: „Големият брат ви наблюдава“.
Наистина, в днешната епоха на повсеместно наблюдение, няма личен живот. Всичко става все по-публично.
Това, на което ставаме свидетели в името на сигурността и ефективността, е създаването на нова класова система, състояща се от наблюдавани (обикновени американци като вас и мен) и наблюдатели (държавни бюрократи, техници и частни корпорации).
Сега се намираме в незавидното положение да бъдем наблюдавани, управлявани и контролирани от нашата технология, която не отговаря пред нас, а пред нашето правителство и корпоративни управници.
По този начин „1984“, която описва зловещия възход на вездесъщата технология, фашизма и тоталитаризма, се превръща в наръчник за работа на вездесъщата съвременна държава на наблюдението.
В света има около един милиард камери за видеонаблюдение и броят им продължава да расте, благодарение на безрезервното им внедряване от правителствата (особено от правоприлагащите и военните органи), предприятията и отделните потребители.
Камери за наблюдение, монтирани на електрически стълбове, светофари, предприятия и домове. Звънеца на вратата. GPS устройства. Камери за управление на автомобила. Дронове. Камери за сигурност в магазини. Географско очертаване и геопроследяване. FitBits. Alexa. Свързани с интернет устройства.
С всяко ново устройство за наблюдение, което приемаме в живота си, правителството получава още една възможност да навлезе в личния ни свят.
Тъй като цената на тези технологии става по-достъпна за средния потребител – нещо, гарантирано от технологичната индустрия и насърчавано от правоприлагащите агенции и местните управителни съвети, които от своя страна се възползват от достъпа до наблюдение, което не е необходимо да включват в бюджетите си- големите градове, малките градове, градските, крайградските и селските общности се свързват към взаимосвързаната мрежа на държавата за наблюдение.
За правителствените агенции (т.е. ФБР, АНС, агенти на DHS и т.н., както и местната полиция) това означава карта за наблюдение, която им позволява да проследяват движенията на някого във времето и пространството, преминавайки от камерите на звънеца на вратата и камерите за сигурност на бизнеса към обществените камери на стълбовете за комунални услуги, четците на регистрационни номера, камерите за движение, дроновете и т.н.
Това почти елиминира понятието за неприкосновеност на личния живот, залегнало в Четвъртата поправка, и радикално преначертава границата между публичната и личната ни същност.
Полицейската държава стана особено умела в заобикалянето на Четвъртата поправка, овластена от напредъка в технологиите за наблюдение и насърчавана от бързо разширяващите се публично-частни партньорства между правоприлагащите органи, разузнавателната общност и частния сектор.
През последните 50 и повече години наблюдението доведе до поредица от революции в начина, по който правителствата управляват и населението е контролирано в ущърб на всички ни. Експертът по киберсигурност Адам Скот Уанд определи три такива революции.
Първата революция в наблюдението се случи в резултат на инсталирането на правителствени видеокамери в обществени зони. Съобщава се за 51 милиона камери за наблюдение във всички щати през 2022 г. Изчислено е, че американците биват заснети от камери средно 238 пъти всяка седмица (160 пъти седмично, докато шофират; 40 пъти седмично на работа; 24 пъти седмично, докато изпълняват поръчки или пазаруват и 14 пъти седмично в различни други дейности).
Втората революция настъпи, когато правоприлагащите органи започнаха да създават публично-частни партньорства с търговски обекти като банки, аптеки и паркинги, за да получат достъп до тяхното излъчване за наблюдение на живо. Използването на автоматични четци за регистрационни табели (произведени и разпространявани от подобни на Flock Safety), използвани някога изключително от полицията и сега разпространяващи се сред асоциациите на собствениците на жилища и затворените комплекси, разширява драстично обхвата на държавата на наблюдение. За полицейските бюджети и местните законодателни органи това е изгодно, защото те могат да убедят предприятията и жилищните общности да поемат разходите за оборудване и да споделят заснетия материал, както и да призоват гражданите да се шпионират един другиго чрез групово наблюдение.
Третата революция започна с нарастващата популярност на камерите на звънеца, като Ring, звънеца за видеонаблюдение на Amazon и Nest Cam на Google.
Четвъртата революционна промяна може да бъде използването на софтуер за лицево разпознаване и програми, базирани на изкуствен интелект, които могат да проследяват хората по техните биометрични данни, облекло, поведение и кола, като по този начин синтезират многото нишки от видеозаписи за наблюдение в един сплотен разказ, което защитниците на неприкосновеността на личния живот наричат 360-градусово наблюдение.
Докато гаранцията за безопасност, осигурена от тези центрове за наблюдение, остава съмнителна, в най-добрия случай не може да се прикрие техният принос в осъществяването на коренна промяна към пълен авторитаризъм.
Например, както заключава задълбочен разследващ доклад на Associated Press, същите технологии за масово наблюдение, които се предполагаше, че са били страшно необходими за борба с разпространението на Ковид-19, сега се използват за задушаване на несъгласие, преследване на активисти, тормоз на маргинализирани общности, и свързаната със здравето на хората информация с други инструменти за наблюдение и правоприлагане.
Както съобщава AP, федералните служители също така проучват как да добавят „идентификационни данни за пациенти“ като психично здраве, употреба на вещества и поведенческа здравна информация от групови домове, приюти, затвори, съоръжения за детоксикация и училища, към своя инструментариум за наблюдение.
Тези камери – и обществено-частните очи, които ни гледат през тях – реконструират едно общество, структурирано около естетиката на страха, а този процес дават възможност на „хората не просто да наблюдават квартала си, но и да се организират като наблюдателници“ – създават се не само на цифрови квартални патрули, но и на цифрови затворени общности.
И накрая, наблюдението има репресивен, потискащ ефект, който не само действа като потенциално незначителен възпиращ фактор за престъпленията, но и служи за наблюдение и потискане на законната дейност по Първата поправка.
Както предупреждава Матю Фини в „Ню Йорк Таймс“: „В миналото комунисти, лидери за граждански права, феминистки, квакери, народни певци, протестиращи срещу войната и други са били обект на наблюдение от страна на правоприлагащите органи. Никой не знае коя ще е следващата мишена.“
Никой не знае, но може да се предположи, че държавата на наблюдението ще следи отблизо всеки, който се смята за заплаха за задушаващата власт на правителството.
В края на краищата, както изяснявам в моята книга Battlefield America: The War on the American People и в нейния измислен аналог Дневниците на Ерик Блеър, Държавата за наблюдение никога не спи.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски