Забележка на редактора: Материалът съдържа описани сцени на брутално сексуално посегателство над жени в Европа от афганистански бежанци! Макар и със съкращения публикуваме текста водени от мисълта, че за решението на един проблем е нужно най-напред той да не бъде прикриван!
През 2014 г., когато вълни от бежанци започнаха да заливат Западна Европа, както гражданите, така и официалните лица реагираха с щедрост и откритост. Изтощените бежанци се изсипваха от влаковете и автобусите, за да бъдат посрещнати от тълпи, носещи подаръци от дрехи и храна и държащи плакати с надпис „Добре дошли бежанци“.
Това беше меден месец, който не можеше да продължи дълго. Някои от предстоящите трудности бяха предвидени: новодошлите не говореха местните езици, можеха да бъдат травмирани, вероятно щеше да им отнеме много време, за да стъпят на краката си, и бяха донесли със себе си своите етнически, религиозни и сектантски конфликти, което ги караше да влизат в битки помежду си. Всички тези неща се случиха, но – както обеща Ангела Меркел – бяха управляеми. „Wir schaffen das.“
Но имаше едно развитие, което не беше очаквано и не беше поносимо: големите и нарастващи случаи на сексуални посегателства, извършени от бежанци срещу местни жени. Те не бяха от рода на изнасилванията, свързани с културни недоразумения, а представляваха жестоки, безпрекословни нападения над случайни момичета и жени, често извършвани от банди или групи от млади мъже. Първоначално инцидентите бяха омаловажавани или премълчавани – никой не искаше да дава храна на десницата за националистическа агитация и надеждата беше, че става дума за изолирани случаи, причинени от малка проблемна група изключения. С увеличаването на броя на инцидентите и поради факта, че много от тях са се случили на публични места или че обществеността се е включила в спирането на нападението или в оказването на помощ на жертвата след това, както и поради факта, че съдилищата започнаха да издават присъди в хода на разглеждането на делата, въпросът вече не можеше да бъде замитан под килима на политическата коректност. Повечето от нападенията са извършени от бежанци от една конкретна националност: афганистанци.
Всъщност афганистанците дори не би трябвало да са част от бежанската вълна, поне не в значителен брой. Очакваше се това да са сирийците. Афганистан, място на продължителен и хроничен конфликт, вече не е в официалния списък на бежанците – това е запазено за остри политически и военни извънредни ситуации. Въпреки това европейските власти и обществеността проявяваха съчувствие и можеха да разберат защо афганистанците искат да напуснат страна, изобилстваща от самоубийствени атентати и лишена от възможности.
Европейците са били предразположени да се отнасят положително към афганистанските бежанци. Но бързо стана ясно, че нещо не е наред, много не е наред, с тези млади афганистански мъже: те извършваха сексуални престъпления в много по-голяма степен, отколкото други бежанци, дори и тези от страни, които бяха също толкова или повече изостанали, също толкова ислямски и консервативни и вероятно също толкова женомразки настроени.
През по-голямата част от професионалния си живот съм работил по въпроси, свързани с бежанците – от пакистанските лагери по време на съветската окупация на Афганистан до Йемен, Судан, Тайланд, Етиопия, Джибути, Ливан, Босна, Никарагуа и Ирак, и изпитвам дълбоко съчувствие към тежкото им положение. Но никъде не съм се сблъсквал с феномен като този. Бях виждал бежанци, попаднали в обстоятелства, които ги правеха уязвими за изнасилване от охраната на лагера или от войници. Но бежанците да станат извършители на това престъпление на мястото, което им е дало убежище? Това беше нещо ново.
Преди няколко седмици австрийският град Тулн обяви, че спира приема на бежанци. Както уточни кметът, това решение беше насочено към афганистанците, но по правни и административни причини то можеше да бъде обявено само в световен мащаб. Точните му думи: „Стига вече.“ Преломният момент, след поредица от тревожни инциденти, всички произхождащи от афганистанци, беше бруталното групово изнасилване на петнадесетгодишно момиче, грабнато от улицата на път за вкъщи, отвлечено и тежко насилвано от афганистански бежанци.
И това беше само едно от поредицата възмутителни събития, всички от които са дело на афганистанци.
Малко преди това във Виена трима афганистански бежанци преследват млада турска студентка до обществена тоалетна. Затварят вратата и я нападат жестоко. Хванали я за шията и ударили главата ѝ многократно в порцелановата тоалетна чиния, за да сломят отчаяната ѝ съпротива. След това се редуват да я държат на земята и да я изнасилват. Младата жена трябвало да остане в болница, след което – твърде травмирана, за да продължи обучението си – избягала у дома в Турция, където продължава да е депресирана и нещастна, неспособна да преживее случилото се и неспособна в консервативното мюсюлманско общество да говори за преживяното с никого, освен с един най-добър приятел и довереник.
Отне известно време, докато моделът бъде разпознат, тъй като доскоро западноевропейските медии умишлено се въздържаха да посочват бежанския статут или статута на убежище на нападателя, както и страната му на произход. Едва когато връзката стана толкова драматична, че сама по себе си заслужаваше внимание, тази политика се промени. Тогава стана ясно, че властите са знаели и по политически причини умишлено са прикривали мащабни случаи на сексуални посегателства от страна на мигранти. Така например банда от петдесет афганистанци, която тероризирала жените в района на гарата в Линц, била отминавана от правителствен служител със забележката, че това е злощастна последица от лошото време и че щом дойде лятото, младите мъже ще се разпръснат в обществените паркове и повече няма да се движат в такава голяма, заплашителна група. Но обществеността не се забавляваше!
Бих могъл да напиша същия доклад за Швеция, Германия или която и да е друга страна на убежище в Европа, но се спирам на примери от Австрия, защото това е европейската страна, от която идвам и която познавам най-добре. Затова нека разгледаме австрийската преса. Österreich, първа страница: Афганистанец (осемнадесетгодишен) напада млада жена на фестивала на река Дунав. „Отново е имало опит за изнасилване от афганистанец. Двадесет и една годишна словашка туристка е била нападната и опипвана от група мъже. Тя успяла да се измъкне, но била преследвана от един от тях, афганистанец, търсещ убежище, който я хванал и я завлякъл в храстите. Близки полицаи в цивилно облекло забелязали борбата и се намесили, за да предотвратят изнасилването в последния момент.“ Десета страница: „Двадесет и пет годишен афганистанец се опита да изнасили млада жена, която седеше на слънце в парка. Четирима смели минувачи издърпали мъжа от жертвата и го задържали, докато пристигне полицията.“ Дванадесета страница: „Двама афганистанци бяха осъдени за опит да изнасилят жена във влак в Грац. Мъжете, които живеят в общежитие за търсещи убежище, първо обидили младата жена с неприлични словесни забележки, след което я нападнали. Когато тя изкрещяла за помощ, пътници от други части на влака й се притекли на помощ.“
Наистина ли си мислят, че ще успеят да изнасилят жена на главната улица на града посред бял ден? Във влак, пълен с други пътници? В често посещаван обществен парк в ранния следобед? Нима са неспособни на логическа мисъл – или това дори не е целта им? Искат ли просто да предизвикат моментна женска истерия и да докоснат някои забранени места от тялото на непозната? Толкова ли им доставя удоволствие, че си струва да застрашат бъдещето си и да бъдат вкарани в затвора от презрени и отвратени европейци? Какво се случва тук? И защо, защо, защо афганистанците? Според статистиката на австрийската полиция сирийските бежанци са причина за по-малко от 10 процента от случаите на сексуално насилие. Афганистанците, чийто брой е сравним, са отговорни за зашеметяващата половина от всички случаи!
Защо се случва това? И защо афганистанците? В обращение са няколко конкурентни теории.
Първата: „Те се напиват“. Един от моите събеседници, афганистанец от диаспората, който от десетилетия живее във Виена и работи като дипломиран съдебен преводач и консултант, поради което е запознат отблизо с тези случаи и участващите в тях лица, отхвърля това обяснение с лека ръка. Той казва, че по-скоро се е разчуло, че твърдението за психическа неспособност по време на извършване на престъплението – включително от алкохол или наркотици – се счита за смекчаващо вината обстоятелство. Често, разказва той, обвиняемите не са били достатъчно добре информирани и изтъкват това извинение неумело.
Втората теория предполага объркване, причинено от сблъсък на културни ценности. Според тази теория тези млади мъже идват от страна, в която жените са само тъмни силуети, напълно скрити под плисирани бурки. Сблъсквайки се с момичета по потници и къси панталонки, те губят здравия си разум и хормоните им се разбягват. Тази теория, освен че е на границата на обидното обвиняване на жертвата, не е и основателна. И как се обясняват случаи като този на седемдесет и две годишната пенсионерка, която разхождала кучето си, когато била нападната, пребита и изнасилена от млад афганистанец? Или ученичка, отвлечена и групово изнасилен в Швеция от група афганистанци?
Всъщност, ако разгледаме модела на нападенията, скоро можем да отхвърлим тази теория. Обикновено предпочитаните мишени не са това, което стереотипът може да си представи – провокативно облечени млади жени, които обърканият мюсюлманин от ултраконсервативния хинтерланд погрешно тълкува като разпуснати. Не, често жертвите са майки с малки деца.
В един скорошен случай, който предизвика огромен обществен отзвук, жена се разхождала в парк на възвишение над Дунав. Със себе си тя имала двете си деца, едно малко дете плюс бебе в детска количка. Изведнъж върху нея скочил афганистански бежанец, повалил я на земята, ухапал я, душил я и се опитал да я изнасили. В борбата бебешката количка се засилила към насипа и бебето едва не паднало в реката долу. С второто си дете, което я гледало ужасено, жената храбро отблъснала нападателя, като скъсала качулката на якето му, което по-късно позволило на австрийско полицейско куче да го проследи.
Така стигаме до трета, по-убедителна и доста обезпокоителна теория – тази, която изтъква моят афганистански приятел, преводачът от съда. Въз основа на стотиците си контакти с тези млади мъже в професионалното си качество през последните няколко години той смята, че е открил, че те са мотивирани от дълбоко и трайно презрение към западната цивилизация. За тях европейците са врагове, а жените им са законна плячка, както и всички останали неща, които могат да им бъдат отнети: жилища, пари, паспорти. Техните закони нямат значение, културата им е безинтересна и в крайна сметка цивилизацията им така или иначе ще падне под ударите на ордата, чийто предводител са те. Няма нужда да се асимилираш, да работиш здраво или да се опитваш да изградиш достоен живот тук за себе си – тези европейци са твърде меки, за да те накажат сериозно за прегрешение, и дните им са преброени.
И не става дума само за сексуални престъпления, отбелязва моят приятел. Те може и да вълнуват най-много общественото мнение, но умишлената, коварна злоупотреба със социалната система е също толкова сериозна.
Западните правни системи са педантични и процедурни, основават се на правила, права, формуляри и документи и те смятат за невинен до доказване на противното. На бежанците не им трябваше много време, за да разберат как да използват това в своя полза. „Те ще застанат точно там, оплешивяващи, посивели в слепоочията, и ще настояват, че са на осемнадесет години“ – каза ми един раздразнен австрийски прокурор. След като са „изгубили“ документите си, единственият начин да опровергаят дори най-очевидно абсурдното такова твърдение е чрез скъпи лабораторни изследвания. Ако нямаш документи и срам, можеш да твърдиш почти всичко, а след това да се облегнеш назад и да чакаш системата да се опита да докаже обратното. Ако получите отказ, няма проблем: можете да обжалвате многократно. След като веднъж сте стъпили в Европа, ще бъде почти невъзможно да се отърват от вас; наистина, можете буквално да извършите убийство. Ако съдът ви признае за виновен в изнасилване, трябва само да твърдите, че ако ви изпратят у дома, консервативното ви общество ще ви убие за непочтеното деяние – тогава не можете да бъдете изпратен, защото правото на ЕС забранява екстрадицията, ако това излага на риск живота на лицето. А убийците не могат да бъдат изпращани обратно в страни, в които има смъртно наказание или съдебна система, известна като сурова.
От 2001 г. насам (САЩ) похарчихме милиарди за афганистанската училищна система, която обичаме да посочваме като едно от най-големите си постижения. Тези млади мъже или са посещавали тези училища, в който случай инвестицията в тяхното образование е била по-лоша от безполезна, или не са имали достъп до училище, в който случай парите трябва да са били отклонени с измама. И ето че сега нашите „възпитаници“ вилнеят из Европа като най-лоши диви зверове.
Насочвам се към последната теория, която се разпространява в Австрия: че тези деструктивни, луди млади мъже са умишлено внедрени в Западна Европа, за да сеят хаос: да отнемат свободата и сигурността на жените; да променят моделите на поведение; да задълбочат разрива между либералите, които продължават да се защитават и да намират оправдания, и десницата, която призовава за строги мерки и насилствени отговори; да причинят големи разходи и утежнения на съдилищата и съдебните системи и като цяло да объркат нещата.
В интерес на истината не съм убеден, че зад това стои преднамерен план, но съм съгласен, че разгневените и нестабилни млади мъже са податливи на разрушителни пътища. Тези пътища могат да доведат до идеологически екстремизъм и тероризъм или до създаването на банди и групировки, които нападат, нараняват и унищожават. Както видяхме, в момента много от техните нападения са неумели и лесно се блокират от случайни цивилни минувачи. Но с течение на времето те ще стават все по-умели и за Европа е най-добре да разработи защита срещу тях.
Какво да правим? Мисля, че необходимите мерки са очевидни.
Всеки, който е осъден за тежко престъпление или за каквото и да е сексуално престъпление, трябва да бъде незабавно депортиран и това трябва да бъде съобщено на новопристигналите като част от първоначалната им ориентация. Това е единственият начин да се спре ускоряването на проблема. (Разбира се, това ще изисква промени в европейското законодателство.)
Всеки пристигащ бежанец или търсещ убежище трябва да бъде подложен на строга проверка на фактите, включително потвърждаване на твърдяната от него възраст чрез лабораторни изследвания, ако има някакви съмнения. Европейските държави трябва да споделят получените данни помежду си, а самоличността трябва да се свързва с пръстови отпечатъци, а не с документи със съмнителна автентичност или без документи изобщо.
Членовете на съответните диаспори трябва ясно да заявят на бежанците, че не одобряват и няма да им помагат в техните фалшиви искания, измами, лошо поведение или престъпления.
И накрая, левицата трябва да се замисли. Хубаво е да се отнасяме с топлина и сантименталност към чужденците, пристигащи на вашия бряг, но нека също така да се погрижим за собствените си ценности, свободи и начин на живот. Момичетата и жените трябва да продължат да се чувстват в безопасност на обществени места, да могат да посещават фестивали, да носят дрехи, съобразени с времето и собствените им предпочитания, да пътуват с влакове, да ходят в парка, да разхождат кучетата си и да живеят своя живот. Това е едно прекрасно постижение на Запада, което си заслужава да бъде защитено.
Д-р Черил Бенард е програмен директор на Инициативата за младежта от Близкия изток и на Инициативата за алтернативни стратегии в рамките на Отдела за изследване на националната сигурност на корпорация RAND. Сред публикациите ѝ са „Граждански демократичен ислям“, „Изграждане на умерени мюсюлмански мрежи“, „Мюсюлманският свят след 11 септември“, „Битката зад телеграфа – операции на САЩ със затворници и задържани лица“ и „Евроджихад – модели на ислямистка радикализация и тероризъм в Европа“. „Граждански демократичен ислям“ е една от книгите, открити в библиотеката на Осама бин Ладен по време на обиска на комплекса му.
Източник: Nationalinterest