Понякога политическите пози са толкова лицемерни, а корпоративните медии не се и опитват да ги прикрият.
В Полша се вдигна шум заради приемането на комисия в американски стил, която да разследва руската намеса в управлението на страната. Само че тук управляващото правителство стои вдясно. Предполагаемият обект на разследването е полският Доналд Тръмп – Туск. Той е главният опозиционен лидер, дългогодишен еврократ, любимец на западния естаблишмънт и със значителен политически опит (По ирония на съдбата миналата година той поиска разследване на политическите си опоненти за руски сговор; Европейската народна партия, която оглавяваше до 2021 г., е обект на европейска наказателна проверка за корупция). Поддръжниците на опозицията се опасяват, че замесването на Туск в сделки с Русия може да му попречи да заема поста, което е още един паралел с настоящото състояние на американските политически борби.
Времето, в което се случва всичко това, не е случайно: Полша е пред парламентарни избори тази есен. Туск нарече създаването на комисията „един от най-драматичните моменти на полската демокрация след 1989 г.“, а партията му веднага обяви протестно шествие. Западните медии възхваляваха демонстрантите – или половин милион защитници на демокрацията, или 100 000 предимно политически активисти, в зависимост от това на коя медия се доверявате – и обвиняваха в „автокрация“ и „демократично отстъпление“.
Кореспондентите на американските рупори, можеха надеждно да обяснят защо машинациите, насочени към Москва са жизненоважни за оцеляването на Америка, след като са планирани и реализирани от политици от Демократическата партия и от полуавторитарни от страна на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ (PiS). Явно нямат нужда от такава обективност. Те се радват на почти пълен монопол върху познанията на американците за една средно голяма страна като Полша.
Тези, които искат да разберат случващото се региона, трябва да пренебрегнат тези медийни разкази. Под реториката за върховенство на закона, руска намеса и умиращата в тъмнина демокрация е скрита една неизказана истина: Отклонението от глобалистичния консенсус няма да бъде толерирано! Тогава ще ви стане ясно, че истинското престъпление на полското правителство за Запада се състои в това, че Полша отхвърли (заедно с Унгария) най-новата схема на Европейския съюз за преразпределение на мигранти – концепция, която е дълбоко непопулярна сред полските избиратели.
Този въпрос бе основната причина PiS да дойде на власт през 2015 г. След като правителството спечели убедително тогавашните избори незабавно се присъедини към четири други държави, които изразиха несъгласие със схемата за разселване.
Осем години по-късно брюкселските бюрократи отново настояват, че трябва да решават кой да пребивава в суверенни европейски държави. Отказът им ще струва по 20 000 евро на мигрант. Демокрацията, ако все още има някаква връзка с волята на народа, в този случай не се взема под внимание.
По време на войната в Украйна западните сили демонстрираха забележително приятелско отношение към полското правителство, но политическият климат се променя с продължаването на войната и наближаването на полските избори. Западът охотно използваше Варшава, за да води война.
Социологическите проучвания сочат, че ПиС ще получи най-много гласове, но може да се затрудни да направи коалиция за мнозинство. Регионалните резултати показват различни тенденции. Чехия отхвърли своя евроскептичен популистки министър-председател Андрей Бабиш с неочакван резултат в края на 2021 г.; Унгария не се подчини на западния политически елит и преизбра видния евроскептик Виктор Орбан със съкрушителен резултат миналата година. Полша е много по-голяма от двете и привлича по-голямо международно внимание. Усилията на международните медии да убедят поляците, че светът стои срещу тяхното правителство, само ще се засилят през следващите месеци.
По този начин поляците ще изпитат онзи феномен, с който американците се сблъскват от няколко години: „Демокрацията“ все повече се превръща в реторичен инструмент, използван за налагане на удари на защитниците на националните интереси.
От избора на полските гласоподаватели, ще бъде определено в голяма степен близкото бъдеще на Европа.
Източник: The American Conservative