Според The Guardian Иран чрез посредници е предал на САЩ съобщение, че ще отвърне на американските бази в Близкия изток, ако Вашингтон реши да атакува територията на страната, пише в свой анализ РИА Новости.
КритичноБГ представя превод без редакторска намеса:
Постоянният представител на Техеран в ООН Амир Саид Иравани официално отрече това съобщение – според него не е имало контакти между двете държави след атаката срещу американската база. Вярно, по-късно той добави, че всяка атака срещу Иран няма да остане ненаказана. И това явно не е опровержение, след което Белият дом може да си отдъхне спокойно.
Как Вашингтон се озова на невероятно тънката линия, която го разделя от следващия конфликт?
Формалната причина беше нападението срещу американска база в Близкия изток, което доведе до смъртта на трима американски войници, както вече писа КритичноБГ. Подобни атаки се превърнаха в обичайно явление в региона – през последните месеци имаше множество подобни случаи с повече от сто ранени американци. Въпреки това до миналата неделя нямаше жертви.
Но тъй като се проливаше кръв, много политици във Вашингтон поискаха отмъщение, вариращо от удари за конфронтация до пълномащабно нахлуване. И Белият дом реагира бавно, принуждавайки прессекретаря Карин Жан-Пиер да измъкне нещо от рода на – „нашите съболезнования към семействата на тези, които са се сражавали за нашата администрация“, което предизвика нов скандал.
Тогава друг „изключителен майстор на думите“, самият Джо Байдън, трябваше да се оправдава. И президентът на САЩ доста показателно намекна на всички „ястреби“, че стремежите им са напразни. „Не мисля, че се нуждаем от широкомащабна война в Близкия изток. Това не е това, което търся“ Но той обеща да се разплати с нападателите.
Причините за тази сдържаност са разбираеми. На първо място, все още има въпроси относно това коя американска база е била атакувана: Вашингтон настоява, че това е била Кула 22 в Йордания, докато самата Йордания твърди, че ударът е бил нанесен по близката, но вече намираща се на сирийска територия, база Ал-Танф. И тук, разбира се, има съществена разлика: в Йордания американските съоръжения са разположени по силата на двустранен договор, така че от гледна точка на международното право САЩ имат пълното право да се защитават. Американците са в Сирия по собствена прищявка, така че е проблематично да се представят атаките от която и да е страна (Техеран твърди, че не е замесен) като агресия.
И това е само върхът на айсберга. Вашингтон се страхува да признае, че не е готов за война с Иран. През последните 80 години САЩ не са имали пряк военен противник от такъв калибър: 90-милионна държава, която за 45 години под санкции е успяла да развие собствено производство на оръжия в най-модерните области (напр. безпилотни летателни апарати и хиперзвукови технологии), да изгради развита военна мрежа от проксита в целия регион и мощна армия, е наистина противник, от който трябва да се страхуват. Нито Афганистан, нито Ирак разполагаха с такива възможности, но дори и в тези страни нещата не се развиха толкова розово за Съединените щати, колкото Белият дом планираше.
Общата ситуация в Близкия изток добавя допълнителни проблеми на американците: в допълнение към почти ежедневните атаки срещу военни цели, търговските и военните кораби в Червено море са застрашени – този път от йеменските хуси. „Ансар Аллах“, въпреки продължаващия обстрел на Йемен, не спира да настоява за прекратяване на войната в Ивицата Газа. Показателно е, че САЩ, които обстрелват същия този Йемен, също настояват за прекратяване на войната в ивицата Газа и се опитват да окажат натиск върху израелския премиер Нетаняху. А той от своя страна продължава да заявява, че операция „Железни мечове“ ще се провежда до победа.
Тук е важно да се отбележи, че Нетаняху изрази позицията си почти веднага след като шефът на ЦРУ Уилям Бърнс проведе в Париж разговори с представители на Израел, Египет и Катар, след което медиите започнаха да съобщават за възможността за примирие между Тел Авив и Хамас.
Точно след демонстрацията на инат от Нетаняху в американското списание Foreign Affairs се появява статия на Бърнс, в която, наред с други неща, се твърди, че ключът към сигурността на Израел и региона са отношенията с Иран. Трудно е да си представим по-прозрачен намек към Тел Авив.
Забележително е, че Иран изглежда също е обърнал внимание на тази статия. „Катаиб Хизбула“, една от най-активните проирански групировки, които организират нападения срещу американски бази, заяви, че засега си взима временна почивка.
Сега на ход е Вашингтон, който, от една страна, е длъжен да покаже в самите САЩ, че убийците на американски войници няма да избегнат разплата, а от друга страна се опитва да не провокира война, която може да стане непоносимо бреме.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
