Миналата седмица германската агенция за вътрешно разузнаване предприе драматичната стъпка да класифицира клона на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) в провинция Саксония като заплаха за демокрацията – потенциална първа стъпка към пълната ѝ забрана като противоконституционна. „Не може да има никакво съмнение относно крайнодясната ориентация на тази партия“, заяви Дирк-Мартин Кристиан, председател на Държавната служба за защита на конституцията в Саксония, пише Пол Хокенос в анализ за авторитетното американско списание Foreign Policy.
Въпреки че в миналото Германия е упражнявала конституционни правомощия в името на вътрешната сигурност, за да обуздае твърдите крайно десни (и радикално леви) сили, обект на порицание са били маргинални неонацистки партии и сдружения, които не са имали никакъв шанс да дойдат на власт – дори на общинско ниво или в коалиционни правителства. АзГ е различна история. Проучванията на общественото мнение показват, че днес АзГ е най-силната партия в Източна Германия.
Яхнала мощна вълна от антиимигрантски настроения, тя отбеляза рекордни резултати дори на изборите в западните провинции на Германия и е на път да спечели най-много гласове догодина в източната част на страната. Тя би могла да упражнява изпълнителна власт, ако консерваторите – като Християндемократическия съюз (ХДС) или подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия (СвДП) – преценят, че е в техен интерес да третират дясната партия като легитимен израз на народната воля.
Въпреки че и двете партии твърдят, че го изключват, вариантът не е толкова далечен. В целия ЕС консервативните партии превърнаха смятаните за крайно десни партии в управляващи коалиционни партньори, включително в Австрия, Хърватия, Дания, Финландия, Италия, Словакия и други страни. В германската провинция Тюрингия ХДС, СвДП и АзГ, които са в опозиция, но имат мнозинство помежду си, сега от време на време се обединяват, за да заобиколят лявото правителство на малцинството.
Изведнъж пред очите на германците изплуват картини от политическия хаос на междувоенната Ваймарска република – републиката, която завършва безславно с победата на нацистката партия и завземането на властта от Адолф Хитлер през 1933 г.
Ето защо решението на агенцията и евентуалната съдебна забрана срещу АзГ – последното е изключително противоречив и рисков вариант, който обаче печели поддръжници в целия политически спектър на Германия – кара наблюдателите да се питат дали общоевропейският подем на десницата може да бъде спрян или забавен с правни мерки.
Стратегиите, прилагани от политическата класа, досега не са свършили работа – напротив, АзГ е в подем, а в Европа, не на последно място в Германия, има дълга история на забрана на екстремистки партии и сдружения. От средата на 2022 г. както Германия, така и Франция арестуваха членове на крайно десни екстремистки организации, участвали в планирането на терористични нападения.
Под ръководството на Виктор Орбан Унгария, както и Полша, са лишени от средства от Европейския съюз, а през 2019 г. партията на Орбан, Фидес, беше изключена от основното течение на консервативната Европейска народна партия.
Но изключването на Фидес не беше забрана, а екстремистите във Франция и Германия не принадлежаха към партии с представители в националния парламент. Всъщност АзГ е втората по големина опозиционна партия в германския Бундестаг след християндемократите (и баварския им аналог) и заявява, че иска да дойде на власт – по демократичен път, чрез гласуване.
С това решение Саксония става третият клон на АзГ, който е подложен на това ниво на наблюдение, което може да включва мерки като тайно наблюдение от страна на германските шпионски служби и дори проникване в партията. И трите провинциални клона – Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия – са източни германски провинции, в които изборите са насрочени за следващата година. (В средата на април общонационалната младежка организация на АзГ също беше счетена за заплаха за демократичния ред и поради това беше поставена под наблюдение).
Освен това след победата на дясната Партия на свободата на Герт Вилдерс в Нидерландия през ноември се очаква съмишленици в цяла Европа, включително АзГ, да се представят по-добре от всякога на изборите за Европейски парламент през юни – събитие, което би имало зловещи последици за Европейския съюз – и извън него.
През тази година за първи път представители на АзГ бяха избрани на официални постове като областен управител и кмет (в Саксония-Анхалт). Вероятно неотдавнашното представяне на АзГ на изборите в Бавария и Хесен (съответно 15% и 18%, което я превръща в най-силната опозиционна партия в регионалните законодателни органи) и два пъти по-високият брой на гласоподавателите в Източна Германия ѝ придават размер, достатъчно голям, за да представлява легитимна заплаха. Това поне твърдят все повече гласове от всички основни партии в Германия. Тези гласове събират поддръжници в Бундестага, където е необходимо мнозинство, за да се сезира Конституционният съд.
Един от тях е юристът и депутат от ХДС от Саксония Марко Вандервиц, който твърди, че „има основателна причина, поради която германската конституция ни дава възможност да забраним една партия“, както той казва пред ежедневника Die Tageszeitung, „защото отбранителната демокрация трябва да разполага с много остри мечове срещу най-големите си врагове. Стигнах до заключението, че АзГ вече несъмнено е радикална десница. Те са замислили нещо добро и го мислят сериозно. Трябва да използваме всички възможности, с които разполагаме, за да ги победим. Опасявам се, че без съдебна забрана няма да се отървем от тях“.
Живеейки в Саксония, казва Вандервиц, той наблюдава как АзГ и нейните още по-войнствени колеги привличат разочаровани хора и задават конфронтационен, агресивен тон. „В парламентите АзГ е на наш гръб всеки ден“, казва той. „Тя разполага с хиляди служители, които 24 часа в денонощието заливат интернет и парламентите със съдържание. На събития в Саксония редовно се сблъсквам с това, че ни посрещат с изгаряща омраза; крещят по нас и ни заплашват. Радвам се, че между нас и тях пред вратата застават много хора. Това е нещо, което се усеща донякъде като това, което си представям, че е било в началото на 30-те години на миналия век“.
Вандервиц добавя, че според него е възможно АзГ да събере 40% на изборите в източната част на страната през септември. „Това, от което демокрацията тук се нуждае, е малко пространство за дишане“, каза той.
„Не можем да създаваме впечатлението, че избираме по-лесния път с процедурата за забрана, защото не можем да се справим по друг начин“, отвръща социалдемократическият депутат Себастиан Фидлер, който е член на подкомисията за вътрешна сигурност на Бундестага. „Добре функциониращите конституционни държави не могат да отхвърлят начина, по който гласува собственото им население. Ние трябва да предложим концепции, които са убедителни: тук и сега. Разбира се, АзГ се опитва да атакува държавата отвътре, но конституционната държава е устойчива“.
Фидлер и неговите парламентарни колеги – не всички от които са против изправянето на АзГ пред съда – твърдят, че държавата разполага с други средства за смекчаване на крайнодесните партии. През ноември всички демократични партии в Бундестага приеха закон, който лишава АзГ от публични средства, които другите партии използват за финансиране на фондации, занимаващи се с обществено образование. Те също така твърдят, че трябва да има повече средства за граждански програми, които укрепват гражданското общество и се борят с фалшивите новини в интернет. Вандервиц и Фидлер – както и почти всички техни колеги – са съгласни, че да се изправи АзГ пред съда и след това да загуби, би било катастрофа за тях.
Един от най-силните аргументи срещу подобни забрани е, че обявяването на една партия извън закона не анулира нейните поддръжници, а понякога дори ги зарежда с енергия. Германците трябва само да погледнат към Гърция, за да видят как забраната на една крайнодясна партия, „Златна зора“, не намали с нищо броя на гласовете на гръцката крайна десница, която се реорганизира под нови партии. Самата „Златна зора“ беше дисквалифицирана от участие в изборите тази година не защото беше бич, който отричаше имигрантите и Холокоста, а защото лидерите ѝ се занимаваха с престъпна стопанска дейност.
Въпреки това партията, която през 2015 г., когато страната беше обхваната от икономическа парализа, събра над 6% от гласовете, отпадна от надпреварата. Вместо това през юни в националния законодателен орган влязоха три крайно десни партии: „Спартанците“, подкрепяна от лидера на затворената „Златна зора“ Илиас Касидиарис, проруската партия „Гръцко решение“ и ултрахристиянската православна „Ники“ (Победа). Те спечелиха 34 места от общо 300 и получиха повече от 12% от гласовете.
Изглежда, че Германия и Гърция – а всъщност почти цяла Европа – ще трябва да се разровят още по-дълбоко в съответните си правни писания и политически култури, за да стигнат до токсините, които заплашват да застрашат демокрациите им.