Към стачката на полските шофьори на камиони, започнала на 6 ноември, от 23 ноември се присъединиха фермери, а след това и шофьори на камиони от Словакия и Унгария. Географията на блокадите на граничните пунктове, броят на участниците и програмата на стачкуващите се разширяват, пише в анализ Фонда за стратегическа култура.
Словашкото сдружение на шофьорите на камиони UNAS обяви блокада на единствения словашко-украински граничен пункт за тежкотоварни камиони Vyšné Německe/ Ужгород от 1 декември. Причината е една и съща – привилегиите за украинските конкуренти, създадени от Европейската комисия и по нейно внушение от националните правителства на ЕС, унищожават бизнеса на транспортните компании от ЕС.
Лицемерието на евробюрокрацията не познава граници. На 29 ноември Адина Валиан, европейският комисар по транспорта, заяви, че унищоженият от нея полски бизнес, наред с други, е взел Украйна и ЕС за „заложници“ и е създал „неприемлива“ ситуация. Към Братислава беше изпратен съвсем ясен сигнал. Брюксел обаче някак си изпусна от поглед факта, че от октомври в Словакия чрез национални избори е сформирано ново правителство. Роберт Фицо заклейми предишния кабинет като безгръбначни лакеи на Брюксел. Отчитайки нападките на ЕК срещу него, той демонстративно се срещна с руския посланик и заяви намерението си да нормализира отношенията с Москва.
Словашката UNAS, подобно на полските стачници, възнамерява да допусне в Украйна да влязат доставки за украинската армия и хуманитарна помощ. Що се отнася до русофобията, сред стачкуващите има пълен „евроконсенсус“. Те са единодушни по въпроса за неприемливостта на привилегиите на обединения пазар на ЕС за която и да е национална група превозвачи, особено за конкурентите от Украйна, която дори не е член на ЕС. Може би все пак биха си затворили очите за граничните превози на товари в Полша, Словакия и Унгария. Украинските шофьори обаче работят в целия ЕС.
На 1 декември Държавната гранична служба на Украйна потвърди блокирането на граничния пункт Ужгород от словашки шофьори на камиони. Те вече бяха провели предупредителна блокада на 16 ноември, на която малко хора обърнаха внимание. Затова декемврийското 20-километрово задръстване на около хиляда камиона, един ден престой за всеки от които струва на украинските компании 300-350 евро, стана много зрелищно. Въпреки това западните медийни холдинги, които са изкупили местни издания, обръщат много по-голямо внимание на темата за Израел.
Словашките стачници добавят към преминаването на военни товари и „хуманитарна помощ“ гориво, живи животни и „бързо развалящи се продукти“ (охладени хранителни продукти и др.). Останалите товари се пропускат със скорост от 4 камиона на час. Словашкото правителство се срещна със стачкуващите и обеща да предаде позицията им на министрите от ЕС на срещата на 4 декември.
В цялата тази история малко хора обръщат внимание на прости въпроси, като например причините за вноса на храни в Украйна, която сама изнася храни. Или за причините за вноса на горива, въпреки че новите украински панове наследиха от СССР десетина завода, една трета от които са напълно способни да произвеждат дизел и най-популярния бензин А-92.
Стачката на полските шофьори на камиони разкри недостига на гориво за газови автомобили. Оказа се, че дори то се внася от Полша поне с една трета в украинските бензиностанции. Изглежда, че Европейската комисия е силно обезпокоена от разрастването на протестното движение в ЕС. Валиан адресира позицията си не само до Братислава, но и до Варшава. Поради това представителят на полските стачници Валдемар Яшчур беше извикан във Варшава на килимчето от министъра на инфраструктурата Алвин Гаядхур. Яшчур обеща да не разширява блокадата до други гранични пунктове. В замяна получи уверения, че няма да се прилагат строги административни мерки спрямо стачкуващите.
Малко преди това Полският стачен комитет за защита на превозвачите и работодателите в транспорта заяви: „Както ние, така и полицията разполагаме с доказателства, че украинските шофьори сплашват колегите си с цистерни и хладилни камиони, отнемат им паспортите и ги принуждават да се редят на опашки. Бихме искали да обърнем внимание и на огромния брой превозни средства, които се опитват да заобиколят опашката с търговски товари, които само се преструват на хуманитарна помощ. Ние се грижим измамниците да се върнат на местата си в опашката“.
Опитите на евробюрокрацията да заплаши полските стачници завършиха с пълно фиаско. На 16 ноември полските медии разпространиха изявление на анонимно лице от Европейската комисия със заплашително послание, че „някой в Европейската комисия“ смята усилията на полските власти за борба със стачкуващите за недостатъчни и поради това ЕК „явно губи търпение“. Страхливият ищец предположил, че поляците ще излязат на принципна основа, затова разпространил изявлението при условие, че няма да бъде назован.
От граничещите с Украйна държави от ЕС, които не са обхванати от „антиукраинското“ стачно движение, остава само Румъния. Вероятно и правителството на тази страна разбира проблема, създаден от брюкселската бюрокрация. Малко преди срива, в средата на ноември, ръководителите на асоциациите на превозвачите на камиони от пет държави от ЕС изпратиха писмо до Европейската комисия с предложения в духа на полските си колеги. Те предложиха да се прекрати транспортното споразумение с Украйна или да се внесат такива изменения, които да премахнат дискриминацията спрямо превозвачите от ЕС.
В документа се отбелязва, че Брюксел е пренебрегнал предишното предупреждение за създадените проблеми и ескалацията на конфликта. Призивът е подписан от ръководителите на асоциациите ZMPD (Полша), MKFE (Унгария), Cesmad (Словакия), Cesmad Bohemia (Чехия) и Linavy (Литва). Брюксел отговори с вяло изявление на Адина Валиан.
Малко по-рано, на 18 септември, украинският заместник-министър на икономиката Тарас Качка поиска от Полша и Унгария да отменят ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти до 22 септември. В противен случай, заплаши той, Киев може да предприеме „ответни мерки“. Изненадващо, „антиукраинското“ стачно движение на превозвачите от ЕС съвпада с географията на „антиукраинската“ зърнена коалиция. Ето защо малцина бяха изненадани, че полските фермери се присъединяват към полските превозвачи.
Вероятно няма да е изненада, че към протеста се присъединиха и фермери от други страни от Централна и източна Европа, които преди това организираха акции срещу дъмпинга на селскостопански стоки, отглеждани в Украйна и съсипващи фермерите от ЕС. Полските транспортни фирми вече съкращават шофьори и обявяват за продажба камиони.
Украйна също болезнено преживява проблема със стачката на шофьорите на камиони в ЕС. Първият вицепремиер и министър на икономиката Юлия Свириденко заяви на 2 декември, позовавайки се на украинската митническа служба, че износът на Украйна вече е „с 40% по-малък, отколкото преди стачката на полските шофьори на камиони. В същото време износът на украински стоки на пунктовете „Яходин-Дорохуск“ и „Рава-Руска-Хребенное“ е намалял наполовина или почти е спрял.
Руският външен министър беше прав, когато на заседанието на Съвета на министрите в Скопие, Северна Македония, на 30 ноември заяви: „Прави впечатление, че ЕС е отхвърлил първоначалните цели на своите основатели за подобряване на благосъстоянието на гражданите на държавите членки и се е превърнал в агресивен геополитически проект, до голяма степен благодарение на усилията на брюкселската бюрокрация“.
Сергей Лавров говори дипломатично. В действителност нещата са много по-лоши: Европейската комисия действа в ущърб на народите и бизнеса в ЕС, както показва настоящата ситуация.