Обединените арабски емирства, водещ производител на петрол ще са домакин на тазгодишните преговори на ООН за климата разгневи активистите за опазване на околната среда. Но за емирствата и други страни, които са силно зависими от петрола и силно уязвими от повишаването на температурите, борбата с изменението на климата е спешна дилема и за тях, посочва в свой материал New York Times.
Ако светът се откаже от петрола твърде бързо, мощната авторитарна държава, която владетелите на Емирствата изградиха за 50 години, може да се разпадне, тъй като приходите, с които се финансира по-голямата част от бюджета им, ще намалеят. Ако обаче светът се откаже от петрола твърде бавно, парчето земя, което те наричат свой дом, може да се превърне в пустош, докато внуците им остареят. Учените предупреждават, че необузданото изгаряне на изкопаеми горива в крайна сметка може да доведе до покачване на температурите в Емирствата отвъд границите, на които хората могат да оцелеят.
Това е екстремен пример за избора, пред който са изправени и много други страни в свят, пристрастен към изкопаемите горива. „Нашите ръководители са много ориентирани към бъдещето и още преди много години разбраха колко е важно за нас да диверсифицираме“, заяви в интервю миналата седмица Мариам Алмейри, министър на изменението на климата и околната среда на Емирствата.
Емирствата са една от първите държави в региона на Персийския залив, които инвестират във възобновяема енергия и развиват отрасли извън петролния сектор, включително авиация, пристанища и туризъм. „Времето не е на наша страна“, каза Алмейри. „Не можем да чакаме още две или три години, за да направим някакви големи промени.“
От четвъртък дипломати и световни лидери от близо 200 държави се събират през следващите две седмици в Дубай за последния кръг от преговори, целящи да ограничат повишаването на средните глобални температури до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива – цел, която много учени се опасяват, че е непостижима, тъй като планетата вече се е затоплила с 1,2 градуса по Целзий. Според учените това е прагът, отвъд който хората ще имат проблеми с адаптацията към засилващите се горски пожари, горещи вълни, суши и бури.
Основна част от стратегията за постигане на тази цел е драстичното намаляване на емисиите от изкопаеми горива в световен мащаб. „Доскоро производителите на петрол от Персийския залив като Емирствата и съседната Саудитска Арабия подхождаха към преговорите за климата, като се опитваха да забавят глобалния преход от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници“, казва Карим Елгенди, консултант по въпросите на климата и сътрудник на базираната в Лондон изследователска организация Chatham House. „Сега обаче те се опитват да „хванат кормилото“ и да поемат водеща роля в борбата с изменението на климата – да повлияят на траекторията на този енергиен преход в посока, която е „по-благоприятна за техните интереси“, добави той.
Активистите за климата твърдят, че домакинството на Емирствата на тазгодишните преговори за климата подкопава доверието в преговорите и дава на индустрията за изкопаеми горива неоправдано влияние върху отговора на глобалната криза.
Фактът, че срещата на върха, известна като COP28, ще бъде ръководена от Султан ал-Джабер, ръководител на държавната петролна компания на Емирствата и лидер на стремежа ѝ към възобновяема енергия, само подхрани опасенията, че личните интереси на петролните компании ще вземат връх над преговорите. Емирствата обаче отвърнаха на критиките.
Тази седмица изтече документ с точки за разговори на Ал-Джабер, в който се предполага, че той може да е използвал срещите, свързани със срещата на върха, за да постигне напредък в сделките с нефт и газ – твърдение, което той категорично отрече, наричайки го „опит да се подкопае работата на председателството на COP28“.
Зимната секция на мола в Дубай позволява целогодишно да се карат ски на закрито
„Никой не ни е хванал за гърлото“, каза Ал-Джабер пред The New York Times по-рано тази година, обяснявайки защо страната иска да бъде домакин на COP28. „Това беше наше собствено решение. Ние решихме, че искаме да отидем и да покажем на света какво можем да направим, за да помогнем за справянето с такова глобално предизвикателство.“
В сценария, на който се надяват представителите на Емиратите – и който много експерти по климата наричат нереалистичен – светът ще премине към възобновяема енергия с постепенни темпове. Емирствата ще използват печалбите от продължаващата продажба на петрол, за да се подготвят за живота след петрола, като инвестират в индустрии като изкуствения интелект и преструктурират бюджетите и икономиките си.
„Междувременно преминаването към възобновяема енергия у дома ще им позволи да потребяват по-малко и да продават повече в чужбина, докато това все още е възможно“, каза Карим Елгенди.
Емирствата, които са седмият по големина производител на петрол в света, ще произвеждат петрол „докато пазарът го изисква“, заяви Ал-Джабер пред New York Times. Ръководената от него енергийна компания ADNOC инвестира десетки милиарди долари за разширяване на капацитета за добив на петрол. Като част от този подход представителите на Емирствата и Саудитска Арабия твърдят, че светът ще трябва да разчита отчасти на нови технологии, които понастоящем не са търговски приложими, за да се намалят въглеродните емисии от продължаващото изгаряне на изкопаеми горива чрез тяхното улавяне и поглъщане.
Climate Action Tracker, който оценява ангажиментите на държавите за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии, нарича ангажимента на страната за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. „слаб“ и заяви, че планираното развитие на производството на изкопаеми горива ще направи целите ѝ „недостижими“. Според учените светът трябва да намали емисиите с 43% до края на това десетилетие.
До откриването на петрол в емирствата през 1958 г., отделните територии, които по-късно се обединяват във федерация, са предимно рядко населени пустини. По-възрастните емирци си спомнят епохата преди електричеството и течащата вода. Без климатик те са спели на покривите на домовете си през задушните лета. Много от тях са били отчайващо бедни – около 20% от децата са умирали преди да навършат 5 години.
Петролът промени всичко това, като в рамките на едно поколение се стигна до индустриализацията и урбанизацията, продължили векове в голяма част от света. Чужденци пристигат, за да търсят късмета си. Небостъргачите се издигнаха от земята.
Днес емиратските държавни инвестиционни фондове контролират активи на стойност около 1,5 трилиона долара. Въпреки това над градове като Дубай и Абу Даби, столицата на Емирствата, винаги е витаело усещането за ефимерна уязвимост.
В неотдавнашен икономически доклад на Международния валутен фонд се посочват рисковете, които климатичните промени и енергийният преход представляват за емирствата, като се предупреждава, че ако светът се откаже от изкопаемите горива по-бързо от очакваното, това ще натовари финансите на държавата, ще ерозира спестяванията ѝ и ще попречи на собствения ѝ път към чиста енергия.
Въпреки че икономиката на Емирствата е сравнително разнообразна в сравнение с тази на други петролни държави – петролът съставлява около 16% от общия износ – Международният валутен фонд наскоро изчисли, че приходите от изкопаеми горива възлизат на повече от 60% от общите държавни приходи в страната. И, което е от решаващо значение за политическата стабилност, петролното богатство спомага за доходите на домакинствата и държавните помощи за гражданите на пазара на труда, където работните места в публичния сектор преобладават, въпреки усилията на правителството да промени тази динамика.
Автомагистрала в Дубай
В Персийския залив дори стратегиите за адаптиране към екологичните последици от изменението на климата се въртят около приходите от петрол, казва Айша Ал-Сарихи, изследовател в Института за Близкия изток към Националния университет на Сингапур. Богатството на петрола е част от това, което позволява на страните от Персийския залив да поддържат по-висок стандарт на живот в сравнение със съседни страни като Йемен – от климатизацията за справяне с горещините до обезсоляването за производство на прясна вода.
Но ако планетата се затопли с 3 градуса по Целзий, Дубай ще се сблъска с приблизително 384 часа годишно, в които температурите ще надвишават границите на топлинния стрес, които човешкият организъм може да компенсира, пишат изследователите в проучване от миналия месец. „Дори ако охлаждането на помещенията е достъпно, ще настъпи промяна в качеството на живот, тъй като по-голямата част от времето си човека ще трябва да се прекарва на закрито в името на неговото здраве“, пишат авторите.
В Емирствата, една от най-авторитарните държави в Персийския залив, много от гласовете, които биха могли да алармират за такова мрачно бъдеще, са заглушени от правителството, казва Джоуи Ши, който изследва страната за Human Rights Watch. „Няма никакъв контрол върху тези утвърдени енергийни и икономически интереси в държавата“, казва тя.
В този контекст емиратският национален проект се определя от „неумолим оптимизъм“, каза Джим Крейн, който изследва енергийната геополитика в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета „Райс“.
Външен изглед на Музея на бъдещето в Дубай
Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум, владетелят на Дубай, заяви, че планира да превърне града-държава в най-приятния за живеене в света до 2040 г. В Музея на бъдещето – сграда, която гледа към 12-лентовата магистрала, пресичаща Дубай, емирството си представя живота през 2071 г. чрез серия от симулации, разграничени от днешната научна реалност. В един от експонатите модел на соларни панели обикаля Луната, като изпраща енергия обратно към Земята.
В друга визия дъждовната гора на Амазонка се срива през 2040 г. и се възпроизвежда в цифров вид – с надеждата, че това ще помогне за възстановяването на екосистемите в бъдеще. Накрая посетителите излизат през врата в кухия център на сградата и снимат блестящия силует на Дубай, докато ревът на трафика и миризмата на изгорели газове се носят от магистралата долу.