Време е да призная, че подцених Ники Хейли. Когато започна кандидат-президентската си кампания, тя изглеждаше като нещо между другото – твърде голяма възвръщенка на консерватизма отпреди Доналд Тръмп, за да предизвика Рон ДеСантис за лидерството на една тръмпифицирана партия, но и твърде обвързана с Тръмп след службата си в неговата администрация, за да предложи новото начало, което биха търсили републиканците, които са против Тръмп. Анализ на Рос Дутат за New York Times.
Ако искахте някой, който да атакува Тръмп челно и с удоволствие, Крис Кристи вероятно беше вашият човек. Ако искахте някой, който да е с републиканска политика отпреди Тръмп, но без много багаж от ерата на Тръмп, Тим Скот изглеждаше като по-свежото лице.
Но сега Скот вече го няма, Кристи има скромен електорат в Ню Хемпшир и не много повече, а Хейли изживява своя момент. Тя е на второ място в Ню Хемпшир, има равна подкрепа с ДеСантис в последното проучване в Айова, и води на Джо Байдън с повече от ДеСантис или Тръмп в националните проучвания. Големи дарители са на нейна страна, а в медиите се появява разказ за това как тя доказва, че теорията на кампанията на ДеСантис е погрешна, и показва, че можеш да процъфтяваш като републиканец, без да следваш пътеката на Тръмп.
За да бъда ясен: не смятам, че Хейли е доказала, че теорията на ДеСантис е погрешна. Тя не се доближава до върховете, които ДеСантис достигна изживявайки се като „убиец на Тръмп“, и ако използвате анкетите, за да си поиграете на прогнози, ще видите, че собствените ѝ избиратели ще отидат предимно при ДеСантис, ако тя се откаже, но ако ДеСантис се откаже, много от неговите избиратели ще отидат при Тръмп.
Докато нещата стоят по този начин, Хейли може да успее да консолидира 30 или 35 процента от партията, но пътят към реална победа ще бъде затворен. Което може да превърне нейното издигане за сметка на ДеСантис в поредното изследване на политическата безперспективност на анти-Тръмп консерватизма, на неговата неспособност да се пребори успешно с популизма, който може да направи Тръмп отново кандидат и президент.
Но трябва да се отдаде заслуженото: Хейли отстрани Скот, мина покрай Кристи и предизвика ДеСантис, като успя в един основен аспект на президентската политика – да се представиш като привлекателен и харизматичен лидер, който може да води публични битки и да излезе победител. Така че в духа на това да не я подценяваме, нека се опитаме да си представим сценарий, при който Хейли действително печели номинацията.
Първо, приемете, че идеологическият анализ на партийната политика се надценява и че условният успех на кандидата може да даде неустоим импулс, да препъне избирателите по начин, който само социологическите проучвания не могат да предвидят.
За Хейли сценарият с „наплива“ изисква категорична победа в Ню Хемпшир. Трудността е в това, че дори и в условията на подем, тя все още изостава от Тръмп с 46:19 в текущата средна стойност на RealClearPolitics. Но да приемем, че Кристи се откаже и подкрепата му се разколебае в нейна посока, да приемем, че сегашните проучвания подценяват колко независими гласоподаватели гласуват в първичните избори на Републиканската партия да приемем леко увисване за Тръмп в последния момент, и можете да си представите пътя към крещящо разтърсване – Хейли 42, Тръмп 40.
След това приемете, че поражението принуждава Тръмп действително да дебатира в дългото февруарско затишие между Ню Хемпшир и първичните избори в собствената на Хейли Южна Каролина. Да предположим, че лидерът се представя не особено добре, Хейли се справя хладнокръвно с него и след това печели първичните избори в родния си щат. Да предположим, че социологическите проучвания все още показват, че тя побеждава Байдън, Fox News се е обединила изцяло около нея, заваляли са одобрения – и най-накрая, най-накрая, достатъчно избиратели, които харесват Тръмп, защото е победител, се насочват към нея, за да ѝ разчистят пътя към номинацията.
Ще забележите обаче, че в тази история се пропуска Айова. Това е така, защото не съм сигурен от какво се нуждае Хейли там. Победата изглежда неправдоподобна, но дали тя иска да се изстреля толкова впечатляващо, че да изхвърли ДеСантис от надпреварата? Дали фактът, че избирателите на ДеСантис имат Тръмп предимно като втори избор, означава, че Хейли всъщност се нуждае ДеСантис да остане в надпреварата през първите щати, за да не може Тръмп да консолидира собствената си потенциална подкрепа? В такъв случай може би Хейли се нуждае от резултат в Айова, при който и тя, и ДеСантис да надминат сегашните си резултати, което да я подготви за Ню Хемпшир, но и да даде на губернатора на Флорида причина да се задържи.
Тази дилема се свързва с по-ранния ми аргумент, че победата над Тръмп изисква обединение на фракциите на Хейли и ДеСантис – съюз, какъвто беше обмислян от опонентите на Тръмп през 2016 г., но така и не беше осъществен. Но се съмнявам, че Хейли е заинтересована от такъв съюз в момента – в края на краищата, хората говорят за нейния път към победата, а ето че аз самият го правя!
Рос Дутат е колумнист на New York Times от 2009 г. насам. Автор е на книгата „Дълбоките места: мемоари за болестта и откритията“.