Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
С продължаването на израелските настъпателни действия в Газа за първи път изглежда, че те идват от повече от една посока. Все още не е ясно дали това са разузнавателни операции или Израел е решил да превърне наземната инвазия в „подвижна операция“, която постепенно увеличава числеността на силите с течение на времето, пише в свой анализ Al Jazeera.
За израелските военни такъв внимателен подход може да се окаже по-практичен от тотална офанзива. Ако тактиките се адаптират ежедневно към ситуацията на място, успешните от тях могат да бъдат възпроизведени на други места. От политическа гледна точка това дава време на генералите да видят как ще се развие ситуацията с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
В предишни конфликти повечето евреи се държаха заедно, избягвайки да поставят под съмнение твърде много своето правителство. Сега мнозина обвиняват Нетаняху, че е отговорен за атаките от 7 октомври. Той категорично отвърна, че „сега е време за война“. Но въпреки че почти сигурно е имал предвид израелския южен фронт в Газа, неговата неотстъпчивост може да доведе до откриването на друг такъв – на север.
Регионалните държави никак не искат да се присъединят. Те обаче не са единствените субекти, които имат армии. В северната съседка на Израел, Ливан, една такава недържавната Хизбула, е по-силна от националната им армия. А тя не е и под контрола на централното правителство.
Хизбула, което означава „Партия на Бога“, е създадена през 80-те години на миналия век, по време на гражданската война в Ливан, за да обедини различните фракции на мюсюлманското малцинство шиити и да осигури социални услуги, тъй като държавата се беше разпаднала. Окуражена от първоначалния успех и от подкрепата на Иран, Хизбула развива въоръжено крило, което бързо се превръща в страховита бойна сила. Толкова е могъща, че може да се каже, че е единствената арабска сила, която някога е побеждавала Израел в битка. През 2000 г. съпротивата на Хизбула принуждава Израел да прекрати окупацията на Южен Ливан.
Израелците гневно отказват да нарекат изтеглянето си след 15-годишен престой поражение, но признават, че Хизбула е била основен фактор за решението им. През 2006 г., по време на едномесечна война с Израел, Хизбула демонстрира безпрецедентна и неочаквана степен на сложност на действия и възможности, когато атакува израелската корвета „Ханит“с китайска ракета земя-море, тогава един от трите най-модерните и способни кораби.
Хасан Насрала, главният лидер на „Хизбула“, се похвали, че под негово командване има 100 хиляди бойци. Вероятно преувеличава: повечето експерти смятат, че броят им е приблизително 60 хиляди, но чистите числа не са основното предимство на ливанската милиция.
Нейните силни страни са правилната военна организация, дисциплината и отдадеността, които несъмнено превъзхождат повечето държавни армии. Освен това разполага с арсенал от оръжия, добре пригодени за способните да проникват малки отряди лека пехота, които научи в боевете с Израел.
Поради превъзходството на противника във военновъздушните сили и бронетехниката, Хизбула не разполага с пилотирани самолети, нито с танкове, въпреки че по време на войната в Сирия разполага с бронирано подразделение с размер на батальон, за да натрупа опит. Но разполага с мощни ракети и снаряди, по-тежки и с по-голям обсег от тези, които използва Хамас, както и с боеспособна полева артилерия. Смята се, че повечето оръжия първоначално са били доставени от и чрез Иран. Техният обсег и численост се увеличиха по време на войната в Сирия, където „Хизбула“ подпомагаше официалните сирийски сили на президента Башар Асад.
Всеотдайността и решителността на бойците на Хизбула, които се противопоставиха на израелските атаки в Бейрут през 2006 г., накараха Израел да формулира много критикуваната „доктрина Дахия“ за пълно въздушно унищожение, която сега виждаме всеки ден в Газа.
Като враг, когото познава и уважава, Хизбула принуждава Израел да разположи масирани подкрепления на границата с Ливан, увеличавайки бригадата „Голани“ до 100 хиляди или повече войници. Тя знае, че за разлика от Хамас, която може само да изстрелва ракети, Хизбула има реална възможност да навлезе в Израел и да задържи превзетите територии.
Но не е необходимо „Хизбула“ да атакува през Синята линия, която разграничава двете държави. Със самото си съществуване тя е това, което военните наричат „армия в очакване“. Израел трябва да запази активите си в северната част на страната, за да противодейства и възпира всеки потенциален голям натиск, който би бил сериозен военен и още по-голям политически проблем за Израел.
Настоящата ситуация и повечето възможни развития изглеждат благоприятни за „Хизбула“. Ако просто поддържа сегашното ниско ниво на ангажираност, тя блокира значителни израелски военни средства.
Тя може да избере да отговори на продължаващото разрушаване на Газа, като започне сравнително умерена серия от ракетни атаки срещу Израел без значителен риск да провокира израелска офанзива в Ливан. Координираните ракетни атаки срещу цели, които Хамас може да достигне, например в Тел Авив, ще поставят защитата на „Железния купол“ под огромно напрежение. А „Хизбула“ може да бомбардира и безопасни за „Хамас“ градове в северната част на страната като Хайфа или Кирят Шмона.
Такива скромни нива на ескалация биха спечелили на Хизбула популярност в арабския и мюсюлманския свят като единствената непалестинска сила, която се присъединява към борбата на палестинците в Газа. Но всичко това е валидно само ако събитията на място следват някаква логика. Рационалното поведение е крехко и не е от полза в ситуации, в които властват страхът, разочарованието, омразата или други силни колективни емоции.
Сегашното напрегнато, но стабилно противопоставяне с много ниска интензивност на северната граница на Израел изглежда е най-удобната ситуация и за двете страни, и те го знаят. Но и двете страни трябва да се притесняват от възможността малък непредвидим изблик да предизвика голям пожар, който никоя от тях не може да овладее.