През последните дни сред обичайните жълти знамена и ленти на крайно войнствената ливанска Хизбула все по-често започват да проблясват червени атрибути, което на езика на символите на това движение означава навлизането му във фазата на „война и възмездие“. Засега само отделни подразделения на тази шиитска партия ги публикуват. Когато те се разпространят по цялата северна граница на Израел от Ливан, това ще означава, че и Хизбула е влязла в мащабна война с еврейската държава на страната на Хамас. Това ще отвори портите на регионален Армагедон, тъй като едноименната библейска долина се намира съвсем близо до тези места. Вероятността други близкоизточни държави да бъдат въвлечени в него остава доста висока.
Иранският президент Раиси току-що обяви, че Израел в Газа е „прекрачил всички червени линии“ и следователно може да бъде обект на изненадващи атаки всеки момент.
Съединените щати вече използват всички възможни канали, за да предупредят Иран и покровителстваната от тях Хизбула, за да не посмеят да се намесят в конфликта, заплашвайки ги с мислими и невъобразими санкции. Израел, с обичайната си риторика напоследък, заплашва да „бомбардира“ Ливан и да я прати в каменната ера. Зад показното им всемогъщество обаче се крият сериозни опасения, че израелската ИД и нейните американски съюзници ще се сблъскат с много сериозни проблеми, ако Хизбула излезе на бойната арена.
Раследващият материал на New York Times, цитиращ надеждни източници в Държавния департамент, прозвуча сензационно, че основното съдържание на последните контакти между държавния секретар Блинкен и президента Байдън с израелците е било да ги възпират от намеренията им да започнат превантивна атака удар по Хизбула. Белият дом е разбрал, че израелската военна върхушка е разработила план, убеждавайки американците и Нетаняху, според който нахлуването в Газа ще бъде извършено само като отклоняване на вниманието, докато основният превантивен удар на ИД ще бъде нанесен върху Ливан и Хизбула която е неизмеримо по-силна от Хамас. Липсата на солидни причини за това не притесняваше никого, защото те винаги могат да бъдат проектирани и след това „реализирани от ВВС“.
Във Вашингтон бяха доста разтревожени, смятайки, че и той ще трябва да се намеси в това рисковано и много скъпо начинание. Блинкен прекара „цялата нощ“ (7,5 часа), за да убеждава Нетаняху да се откаже от плана си, но едва Байдън най-накрая го убеди. Израелският премиер се съгласи с американците, но подчинените му генерали, особено министърът на отбраната Йоав Галант, „побесняха“ от това дезертьорство.
Защо е този реален страх от едно по същество тясно местно движение (Хизбула в Ливан), което като цяло е много далеч от военния потенциал на онези, които предизвиква. Работата е там, че през последните десетилетия групировката превърна планинския южен Ливан в толкова „твърд орех“, че не е лесно да се счупи дори с помощта на най-модерните оръжия. Това не са пясъците на Газа. Това са изсечени с взривове скали, а не тайно с кирка и лопата, като палестинците. Имат и една от най-модерните защитни тунелни системи в света. Според специализирани военни издания всичко това е проектирано и създадено от специалисти от КНДР по модела на техните структури на 38-ия паралел на Корейския полуостров, смятан за „осмото чудо на света“ в областта на отбранителното строителство. Американските военни експерти не споделят арогантността на израелските си колеги относно лекотата на победа над тези укрепления.
В нормални времена Хизбула, чиито синове, подобно на казаците, започват да изучават военна наука от 7-годишна възраст, държи под оръжие около 20 хиляди бойци; когато бъдат мобилизирани, техният брой може да нарасне до 100 хиляди. Командването на ЦАХАЛ (израелските отбранителни сили) очевидно се е опитало да предотврати мобилизацията и яростта му, че това не се е случило, е разбираема. Досега Хизбула почти сигурно се е мобилизирала напълно, разпределяйки оръжия, активирайки отбранителни и комуникационни системи, запечатвайки входовете на всички убежища и заемайки бойни позиции.
За разлика от опита на Хизбула в последната й война с Израел през 2006 г., когато нейните въздушни бомбардировки засегнаха сериозно шиитското население на Южен Ливан, този път, съдейки по пресата в страната, тя извърши мащабна евакуация на цивилното си население във вътрешността на страната и в съседните Сирия. Оттам отрядите, воювали на страната на Дамаск, на свой ред се връщат в родината си. Според прегледите те са били най-боеспособните там. Жителите на най-големия шиитски квартал в Бейрут Дахие дори бяха помолени временно да напуснат домовете си.
Тази война – „Втората ливанска война“ – между другото, се смята за най-безславната в историята на Израел. С намерение да довърши Хизбула и да достигне река Литани, ЦАХАЛ се забива в гранични боеве, губи до 50 танка и няколкостотин войници и в крайна сметка е принудена да се оттегли. По време на процеса тогавашният министър-председател Ехуд Олмерт само като по чудо избегна съдебна присъда по този въпрос, но по-късно я получи по различен начин. Не се ли връща съдбата му към сегашния ръководител на правителството Нетаняху?
Оттогава Хизбула стана още по-силна. Тъй като е „държава в държавата“ и контролира някои от морските пристанища на Ливан, както и част от границата със Сирия, внася оръжия от цял свят, предимно от Иран, без особени пречки. Нейният арсенал от ракети и ракети се оценява на 200 хиляди (20 пъти повече от Хамас), и това не са „касами“, направени от водопроводни тръби, а фабрични продукти, включително балистични. Това, което се случи в Южен Израел, принуждавайки десетки хиляди хора да бягат, може да се случи отново в Северен Израел с много по-сериозни последици. В допълнение, Хизбула получи изобилие от модерни ПТРК и ПЗРК системи, включително американски от Украйна, което й позволява ефективно да възпира израелската бронирана техника, както и да принуждава самолетите да останат на височини, които затрудняват точното им бомбардиране.
И все пак остава неясен въпросът при какви условия Хизбула може едностранно да започне широкомащабна операция срещу Израел.
Al-Monitor вярва, че основната му цел досега е била да забави или предотврати сухопътна офанзива на ИД в Газа, като същевременно „поясни на Съединените щати, че те и други подкрепяни от Иран групировки няма да позволят Хамас да бъде победен лесно“. Но напрежението по протежение на 120-километровата южна граница на Ливан нараства , както и заплахата от верижна реакция.
Тези локални сблъсъци, които вече се случват по ливано-израелската граница, вероятно ще причинят повече щети на ЦАХАЛ, отколкото на Хизбула. Факт е, че Израел е изградил система от ясно видими фундаментни кули и локатори на северните си граници с цел наблюдение, събиране на данни и комуникация. Сега Хизбула доста лесно ги „гаси” една по една с малки прецизни боеприпаси.
ЦАХАЛ не може да отговори със същото. Така предимството им внезапно се обръща срещу тях.
ЦАХАЛ не намира нищо по-добро от това да изгори гори и села по границата с фосфорни боеприпаси, за да улесни видимостта на възможното настъпление на врага, без да причинява много вреда на практика на Хизбула, но дразни населението от двете страни.
Възможността Израел, без да чака системата за наблюдение на „Хизбула“ да бъде напълно „унищожена“, да я атакува сам също е много вероятна. Въпреки че благоприятният момент е отминал. Във всеки случай основните рискове от конфликт в целия регион, който ще обхване като вихър всички нови държави, сега се формират главно в този район.
Израел не трябва да чака момента, когато Хизбула ще окачи червени знамена на цялата си територия, а по-скоро да преговаря приятелски с всички.