В контекста на международния дневен ред въпросът за разширяването на Европейския съюз стана толкова актуален, че вече засяга много по-широк кръг от теми, отколкото влизането на Украйна и Молдова в съюза, убеден е Марк Леонард, директор на Европейския съвет за външна политика. В новата си статия, публикувана от мозъчния тръст, Леонард анализира новите подходи към реформата на ЕС и призовава европейските служители да „преоткрият себе си“. КритичноБГ ви предлага превода на неговия анализ.
„Дебатът около потенциалното разширяване на ЕС вече не е свързан с Украйна и Западните Балкани. Разширяването сега е екзистенциален въпрос с далечни последици за ЕС и неговата способност да остане значим играч в бързо променящата се глобална среда.
Къде ще свършат границите на Европа? На 6 октомври лидерите на ЕС се събраха в Гранада, Испания, за да обсъдят въпроса, който вълнува еврократите, мозъчните тръстове и журналистите в целия блок от началото на войната в Украйна.
Въпреки че Европейският съюз вече предостави на Украйна статут на страна кандидатка през юни 2022 г., на 15 декември се очаква Европейският съвет да гласува за започване на официални преговори за присъединяване. Но дебатът в Испания показва, че въпросът вече не е наистина за Украйна и Западните Балкани; сега това е екзистенциален въпрос с далечни последици за ЕС и неговата роля в бързо променящата се глобална среда.
Изглежда, че ЕС се насочва към радикално преосмисляне, към „преосноваване“, изградено върху три стълба, всеки от които е предмет на ожесточени дебати. Той търси голяма сделка между геополитическите императиви и либералните ценности.
Първият стълб е сигурността. Тъй като ЕС преминава от мирен към военен проект, той е принуден да преразгледа някои от основните си допускания. Най-очевидно е, че европейските лидери трябва да се откажат от отвращението си към твърдата сила. Но все още не е ясно как ще протече този процес: могат ли европейските правителства да се обединят и да развият собствен военен потенциал, или ще прахосат парите си за готово оборудване от САЩ и Южна Корея?
Националните граници, които някога лидерите на ЕС считаха за гъвкави, придобиха ново значение след началото на войната между Русия и Украйна. В същността си дебатът за разширяването е свързан с определянето на границите на сферата на влияние на блока, като се гарантира, че страни като Украйна и Молдова могат да се стремят към европейско бъдеще, а не да бъдат третирани като буферни държави между ЕС и Русия.
Променящото се разбиране на ЕС за сигурността подчертава значението на разширяването. Като се има предвид стратегическото използване на имиграцията, енергията и критичните суровини, както и нарастващата национализация на технологичните иновации и регулации, държавите членки не могат да разчитат само на НАТО, за да посрещнат всичките си отбранителни нужди. Само чрез разширяване и укрепване на ЕС може да се гарантира сигурността на европейските граждани.
Така стигаме до втория стълб: икономиката. Европейците, вероятно повече от всяка друга група, вярват в преобразуващата сила на икономическата взаимозависимост и способността ѝ да превръща някогашните противници в съюзници. Но като се има предвид въоръжаването на износа на енергия от страна на Русия и заплахите на Китай да ограничи медицинските доставки по време на пандемията от Ковид-19, сега ЕС се стреми към по-голяма самодостатъчност, за да намали потенциалните рискове.
Но Европа никога не може да постигне пълна самодостатъчност. Вместо да се стремят към „стратегическа автономия“, европейските лидери трябва да се съсредоточат върху насърчаването на разнообразни отношения с множество партньори, като гарантират, че имаме алтернативи, ако някоя държава се опита да ни изнудва. Например Украйна и Балканите биха могли да предложат важни ресурси и работна ръка, като по този начин допринесат за укрепването на глобалната позиция на Европа.
Но именно тук стремежът към разширяване може да срещне сериозна съпротива. При неотдавнашно посещение във Варшава станах свидетел на последиците от зърнената криза, предизвикана от войната в Украйна. Въпреки че Полша е твърд защитник на влизането на Украйна в НАТО и разбира геополитическата обосновка на разширяването по-добре от повечето страни, тя има и силни резерви. Една от основните причини за безпокойство е потенциалът за икономически сътресения, които биха се отразили неблагоприятно на полския селскостопански сектор. Освен това има и по-малко привлекателната перспектива Полша да се превърне в нетен платец в бюджета на ЕС, ако Украйна стане държава-членка.
Третият стълб са ценностите. В миналото Европа беше разделена на либерални космополитни държави-членки на ЕС и на тези извън блока, които изискваха постепенна интеграция и трансформация, по една глава от acquis communautaire (съвкупността от закони на ЕС) наведнъж. Сега обаче тази дихотомия е очевидна в самия ЕС, като страни като Унгария и Полша прегръщат нелибералния национализъм.
Разширяването предлага потенциално решение и за двата лагера. За европейските либерали то представлява възможност за осъществяване на вътрешни реформи чрез поставяне на условия за върховенство на закона и гласуване с квалифицирано мнозинство. Може да се надяваме, че този подход ще смекчи националистическите тенденции, които често са възпрепятствали усилията за създаване на единна външна политика. За разлика от тях нелибералните в Европа вярват, че с приемането на Сърбия с автократичен президент като Александър Вучич и евентуално на по-националистическа Украйна, колективната сила на нелибералния блок ще бъде достатъчно голяма, за да предизвика Германия и Франция, фактическите лидери на ЕС.
Победата на либерализма далеч не е гарантирана. Политическите наследници на Бенито Мусолини вече са на власт в Италия, а Франция може да последва примера им, ако Марин льо Пен спечели президентските избори през 2027 г.
Въпреки това Европа е на прага на нова ера. Сегашната ситуация напомня на годините след Студената война, когато европейските лидери спореха дали да разширят блока или да задълбочат интеграцията му. Надявайки се да получат и изядат тортата, те се опитват да направят и двете. Но когато Балканите изпаднаха в хаос, коментаторите направиха паралел между ръководството на ЕС и Нерон, който се занимаваше с това как Рим гори. Днес ЕС е изправен пред подобна опасност, тъй като дълбоките екзистенциални дилеми се свеждат до бюрократични дебати за бюджети, процеси и институции.
За да просперира в бързо променящата се геополитическа среда, ЕС трябва да разшири и задълбочи интеграцията си. Но постигането на тази цел може да се окаже по-голямо предизвикателство през 2023 г., отколкото през 2004 г. Вместо да води Украйна, Молдова и Балканите през същия процес на присъединяване, през който преминаха Полша и Унгария, ЕС трябва да създаде нови, иновативни рамки. Това може да доведе до по-объркана структура от припокриващи се кръгове, а не до Европа на „концентричните кръгове“, предвидена от лидерите на блока. Но за да оцелее европейският проект, той трябва да се преосмисли и да намери голяма сделка, а не просто да разшири границите си.“
Източник: European Council on Foreign Relations