Кандидатът на Местна коалиция „БСП за България и Левицата” Огнян Стоянов е на 45 години, но има повече политически опит от почти всички останали конкуренти в изборите за кмет на Община Горна Оряховица. Влиза за първи път в Общинския съвет едва на 25 години. Има четири мандата, започна и пети, но той бе прекъснат, за да стане заместник областен управител. От 7 години е председател на общинската организация на БСП.
Решавайки да се бори за кметското място, не заложи само на своята партия, а създаде местна коалиция, в която намериха място представители на „Левицата” и дори по-центристки ориентирани местни общественици. Семеен, баща на двама сина.
-„Трябва да си търпелив и да извървиш всички стъпала в партийната йерархия, за да ти дойде времето”, каза един от доайените на БСП в Горна Оряховица навремето. На 45 години сте извървял този път, научихте ли всички уроци?
-Политиката си я представете като стълба. Трябва да изкачваш стъпало по стъпало, за да трупаш опит. Може и много да ти се иска да прескачаш, но така не става. Примери за това много.
Започнах от най-ниското стъпало в политиката преди повече от 20 години. Ако някой ви каже, че е научил всички уроци, ще излъже. Цял живот се учим. През всичкото това време обаче човек трупа опит, който е най-важен за взимането на точните решения, защото в политиката те имат отношение към живота и благоденствието на всички хора.
На 45 години не мисля, че съм научил абсолютно всичко, но съм уверен, че съм в силата си да взимам правилните решения. Благодаря и за доверието на хората. Може да го разчетете в имената и авторитетите в листата за общински съветници, която твърдя, че е най-силна от всички партии и коалиции, както и в листата на кандидатите за кметове по населените места.
-Вие се от поколението, което съзря в първите години на прехода. Не ви ли изкушиха модерните тогава нови партии?
-Ще бъда честен с вас. След 90-та година хората имаха огромни очаквания от новите политически формации да не носят изкривяванията, натрупани в края на управлението на БКП. Но останаха разочаровани. Днес, много от тях са убедени, че първите партии на прехода, вместо да вкарат нов морал в политиката, направиха точно обратното – развиха най-порочните практики на бившата комунистическа партия.
Още преди промените имах възможност да посетя Западна Германия, Австрия, Франция и Швейцария. И аз, като повечето млади хора, мечтаех да стане така, че и ние да заприличаме на тях, но не след 30 или 40 години, а в по-близко време. Вместо това, днес повече приличаме на страните от Третия свят. Е, как да се изкуша тогава от модерните, както казахте, партии? Още в първите години след промените, започнаха да гърмят грозни корупционни скандали с тях. То не беше приватизацията, то не беше съсипия. И на всичкото отгоре не спряха да се оправдават с БКП. Колко години минаха от тогава? Нормално ли е да се оправдават с друг за собствените си неуспехи?
Ще ви кажа и още нещо. Не всички хора преди промените, които участваха в управлението на местно и държавно ниво може да бъдат упреквани за лоши решения. Давам пример с баща ми, светла му памет. Първите няколко години след началото на Прехода всеки ден живееше под стрес, заради хайката на десните партии, които си бяха наумили, че всеки, който е на ръководен пост, трябва да бъде унижен и изчистен. Те не гледаха резултатите от работата и постигнатото, а се водиха от реваншизъм. Голяма част от тогавашните стопански ръководители бяха честни и почтени хора, но си изпатиха несправедливо. Много от тях са можели да се облагодетелстват, но моралът и принципите са ги възпирали. Това не беше отчетено. И е едно от нещата, които ме отблъснаха от новите партии.
Огнян Стоянов
-На 25 години станахте общински съветник. Имате четири мандата зад гърба си. Щяхте ли да имате самочувствие сега, че можете да управлявате Община, ако не беше този опит?
-Естествено, че нямаше да имам самочувствие. Вижте, на 25 години човек, ако влезе в управлението, започва тепърва да се учи. В края на първия си мандат, един нов общински съветник ще е добил опит и познания, какво значи местно самоуправление и ще има потенциал да е пълноценен за следващия си мандат. Но, зад всичко това стои много подготовка, четене и познаване на закони, контакти с хората.
През втория си мандат, всеки общински съветник вече има базата от опит и познания да иде на мястото при проблема и да предложи решение. Дотук са вече осем години. Но и те може да са безсмислени, ако той не работи с желание и сърце за града. Да си общински съветник е кауза. Кауза за хората. Често лишаваш и семейството си от внимание, защото градът трябва да е също част от твоето семейство.
Когато преди 20 години станах за първи път общински съветник имах щастието да работя с много експерти и специалисти във всички области. Хора с кауза. Тогава управляваше БСП също в коалиция със сродна гражданска платформа. Ще ви призная, докато бях в Комисията по бюджет и финанси по това време, е имало случаи, когато общинските съветници са обръщали наопаки предложения на кмета за капиталови разходи. В името на хората и по-ефективно разходване. Но го правеха именно заради онази кауза, за която ви казах преди малко.
Днес това много липсва. Имам в себе си един въпрос, дали всички общински съветници отиват на работа с мисълта, че трябва да работят с каузата – добруването на хората? Отиват ли на работа, за да развият нужния потенциал да определят съдбата на града? Имат ли тази отговорност? Отговорът оставям на моите съграждани. Нека те да решат.
-Преди 4 години общинската организация ви номинира, но вие отстъпихте и дадохте възможност партията да се пробва с Явор Божанков. Това само заради партийната дисциплина ли беше?
-Този въпрос е важен, защото най-сетне трябва да отговоря на него. Задаван ми е много пъти. Обърнах се към Явор Божанков, защото винаги съм вярвал, че трябва да се развиват нови кадри с потенциал. Нито една партийна и политическа битка не се води от сам човек. Явор показа, че има потенциал. Вече шест години е депутат в Народното събрание. Това не може да се случи, ако нямаш способности. Но във въпроса си към мен, хората отправят упрек, защото той реши да напусне редиците на БСП, които застанаха зад него. И работиха за него. На този упрек не съм аз човекът, който трябва да отговаря, а той. Решението му е въпрос на съвест.
Връщам се в началото. Търсенето и откриването на кадри е забравено, умишлено или не, от много политически лидери на всички нива. Това доведе до вождистки партии, което убеден съм, че изкривява демокрацията. И не мисля, че е правилно. Не съжалявам за избора си тогава, разочарован съм от изборите на Божанков след това.
-Самият вие наложихте Божанков като представител на горнооряховските социалисти за предишните парламентарни избори. Обвиниха ли ви вашите съпартийци, след като той напусна парламентарната група?
-Част от тях да. И си признавам, те имаха право. Но как можех да знам, че ще ни обърне гръб? И до днес не е дошъл да ни каже с какви мотиви го направи.
-След това и Николай Рашков използва БСП като трамплин, за да се включи в настоящата кампания, но като ваш конкурент. Това разцепление сред критиците на сегашното управление няма ли да доведе до запазване на статуквото в крайна сметка?
-Първо искам да уточня, че Николай Рашков никога не е бил от редиците на БСП. Онова, което ни е обединявало двамата, са критиките към решенията на настоящия кмет Добромир Добрев. И мисля, че това е било правилно.
Нямам обяснение защо Николай Рашков реши да се кандидатира за кмет на общината точно сега. Аз го направих, след напълно осъзнат избор. И ще кажа защо – избиран съм четири пъти за общински съветник, и още един пети мандат, макар и не цял. Благодаря и за доверието, което ме издигна до зам.-областен управител на Област Велико Търново. Това е дълъг път. И много опит. Е, никога не е достатъчен. Но ще добавя, че вече седем години съм председател на БСП – Горна Оряховица. И едва сега реших да се кандидатирам за кмет с този опит зад гърба си.
Желая успех и на Николай Рашков. Само се надявам, че решението му да се включи в надпреварата е осъзнато и лично. А на въпроса ви, дали това ще разцепи гласовете против настоящия кмет ще кажа, че се надявам той да привлече нови, на хора, които досега не са гласували и които са против статуквото.
-Двамата разделяте и феновете на „Локомотив”. Всъщност редно ли е да се използва спортът за предизборна агитация?
-Няма и не мисля, че ще има разцепление в нашия отбор. Политическото пристрастие не е разцепление. Уникалното е, че във всички спортни агитки водещото е любовта към отбора. Това са хора с различни пристрастия, професии, възрасти, социален статус и пр. Те преживяват и успехите и загубите на своите любимци заедно.
Всички сме на трибуните на стадиона, за да подкрепяме нашия „Локомотив“. А за кого ще гласуват феновете на идващите избори е тяхно решение. Знам, че и след изборите ще сме отново заедно.
-Успяхте да направите силна лява коалиция, в която включихте и хора, с които сте имали политически пререкания доскоро. Как балансирате между немалко силни характери в листата?
-Всички са силни характери. Че как се прави силен отбор със слаби характери? Нали всяка политическа битка има нужда от бойци? Как се отстояват каузи? Ще ви кажа – със силен дух. Имам самочувствието, че винаги съм можел да загърбя личните спорове. Колко политически лидери изчистиха силните от отбора си? Нали знаем защо – само и само да изпъкнат те. Не мисля, че е правилно и градивно.
Но аз се водих в съставянето на листата от качествата на всеки един от кандидатите, а не от его. Исках силен екип и ето, имам го. Времето в политиката ме научи да обединявам положителните умения на всеки в името на каузата.
-Обявихте, че се обединявате, за да спасите Горна Оряховица. Това послание не е ли малко пресилено?
-И на хората на срещите го казвам и те ме разбират и се съгласяват, и сега пред вас ще го споделя – всеки, който помни прекрасния ни град отпреди 20 – 30 години ще признае, че днес той тъне в разруха. И от това наистина ме боли. Не е мръднал и на метър напред, а устремено върви назад.
Правеха се козметични ремонти, санирани са училища, детски градини, кърпят се дупки по пътищата. Но това решава ли проблема? Не! Пълно преасфалтиране на улици и булеварди беше направено преди над 10 години. Има цели райони, в които все едно не живеят хора.
Хората ми споделят на срещите, че ги е страх вечер след работа да се прибират. Не само, заради липсата на градско осветление, а и заради зейналите ями по тротоари и пътища. Като след война. И това е резултат, не защото те не поддържат чисто, или не се опитват да пазят изграденото. Е, има и такива, които рушат, но основният виновник за тази разруха е безхаберието и непукизма на този, който управлява града.
Оценката за това как е управляван града може да я разчетете от хилядите, които напуснаха Горна Оряховица и не искат повече да се върнат. С всеки един от тях ни напуска малко по малко и надеждата и животът.
Отворете вратите и прозорците си и вижте на какво прилича градът и общината. Ето защо кампанията я кръстихме: Да спасим Горна Оряховица заедно. Просто сме честни пред себе си и пред хората.
-Погледнато отвън, правите забелязваща се кампания и то без да влизате в грозни словесни престрелки. Вие самият как оценявате своите шансове?
-Аз не съм конфликтен човек и това го знаят всички. Реализирането на добрите идеи и от там на решенията не стават с конфликти и караници. Те стават с позитивно отношение. И с единение. Благодаря ви, че сте забелязали и го казвате.
Ако съм се съмнявал в себе си, че нямам шанс на изборите, нямаше да се кандидатирам. От там насетне имам всички шансове да спечеля, ако успея да преборя апатията и липсата на вяра в хората, че могат да имат по-добър живот. Че Горна Оряховица има перспектива и по-добро бъдеще, ако се работи честно и почтено.
-Имате свои битки от времето, когато бяхте общински съветник. Като настояването Общината да си поеме сама сметопочистването. Има ли нещо общо с това, че баща ви беше последният шеф на общинската „Чистота” преди да бъде ликвидирана?
-Аз съм син на баща си. Няма как да нямам отношение. Ще ви дам един пример. През 2006 г., когато татко, светла му памет, все още беше директор на общинската „Чистота“, бюджетът на предприятието беше около 650 000 лева. По новия договор предстои да стане 3,1 милиона лева. Значи – пет пъти повече. Пет пъти ли е по-чиста Горна Оряховица? Аз виждам, че не е.
И още нещо, помня, че в една люта зима валя сняг 3-4 дни непрекъснато. Не го виждах да се прибира с дни и нощи, защото машините не спираха – работеха постоянно, за да чистят снега. И имаше недоволството. Тогава Общинският съвет заседава извънредно, за да се вземат мерки и да се види има ли проблем. Така се носи отговорност. Сега се подписват нови договори за тази дейност без да се уведоми Общинския съвет, без дебат, без обществено допитване… Ей така на тъмно. А, какво остава да се носи отговорност, ако има недоволни от качеството на услугата. Сега, като са недоволни хората на кого да се оплачат?
-Извадете само 5 акцента от нещата, които ще промените в управлението на Общината, когато станете кмет.
–Ще ги степенувам по неотложност и важност. Първият акцент е с инфраструктурата. В това влизат пътища, тротоари и водопровод. Но тъй като често след преасфалтиране, започват ВиК ремонти, което съсипва свършената работа, първи по важност в този приоритет е проблемът с водопроводът, който в 80% е от 60-те и 70-те години.
Горна Оряховица и с. Драганово имат нужда от подмяна на водния цикъл. Тръбите на града са амортизирани. Какво чакаме? Да се срине водната мрежа ли?
На следващо място е преасфалтирането. Справедливо към гражданите е да се започне от тези улици, които са в най-тежко и окаяно състояние, където не говорим за дупки, а за малко останал асфалт между тях. Паралелно трябва да се работи в кварталите, а не един по един. Освен пълното преасфалтиране е нужна и подмяна на тротоари и бордюри. Те не са пипани отпреди 1989 година. Същото се отнася и за селата. Вече съм поел ангажимент пред хората.
Вторият приоритет е свързан с чистотата и озеленяването. Убеден съм, че Горна Оряховица трябва да поеме комунално битовата дейност в свои ръце и да прекрати отдаването й на частни фирми.
Съгласно анализите, които сме правили едно общинско предприятие би се справило с 1,8 млн. лв. на година, което с 1,3 млн. по-малко от новия договор с частната фирма. Ако дейността се извършва от общината, ще има строга отчетност на разходите и пряко отговорност за качеството на услугата. Ще е трудно в началото, ще трябва да се закупят сметосъбиращи коли, нови контейнери, да се изгради временна площадка за строителни и за биологични отпадъци, но ще се справим. Щом по-малки общини като Полски Тръмбеш, Павликени, Елена, Стражица го правят, защо ние да не можем?
По отношение на озеленяването – градът тъне в бурени, храсти, клоните на дърветата падат до нивото на автомобилите. Видях, че сега, преди изборите, са почистени тук там крайпътните терени. Така беше и на предните местни избори. И същевременно все по-малко цветя в алеите и парковете на града, за да изглежда по-приветлив и красив. Но това е решим проблем при добра организация.
На трето място – поех ангажимент пред хората в капиталовата програма на Общината да залегне изграждане или ремонт на поне един основен обект в селата, за да може да живнат. Не искам повече да чувам да ми казват, че са забравени. В това число съм казал, че ще бъде преразгледана транспортна свързаност между населените места, за да е наистина удобен транспорта за хората.
Като четвърти акцент е този свързан със здравеопазването. Има села в общината, които нямат нито лекар, нито фелдшер. Този проблем е решим с мобилен лекарски екип, който всяка седмица да е на разположение там. Но първо трябва да се направи ремонт на здравните пунктове. И това може да се организира за наистина кратки срокове.
На пето място са бездомните кучета. Хората ги е страх. И има защо. Крайно време е да се изгради общински приют за кучета. Кастриране на всички безстопанствени животни с цел намаляване на популацията им, ваксиниране и обезпаразитяване.
Казахте само пет, но как да пропусна спорта? Всички знаят, че ми е слабост. Голямата ми мечта е да видя спортен интернат в общежитието на Хранително-вкусовия техникум, който ще бъде ремонтиран за 5,2 милиона лева и детско-юношеска школа, която да формира таланти, с които да сме горди. Мога да говоря много и за промените, които планираме в образованието, културата, транспортната свързаност на града, отношение и подкрепа на бизнеса и пр. и пр.
-В Горна Оряховица изборите се решават с балотаж. Ако вие стигнете до финал, ще можете ли да разчитате на подкрепа от тези, които отпаднат?
-Пак ще съм честен, няма да моля никой лидер или кандидат за подкрепа. Ще ви кажа и защо. Подкрепата е осъзнато, а не просено или изтъргувано нещо. Ако аз съм убедил сега и през годините хората, че мога да се справя с проблемите на града ще ме подкрепят. Иначе с молби не става. Хората имат глави на раменете си и не чакат някой да им каже за кого да гласуват.
-Седмица преди вота, повечето избиратели вече знаят за кого ще гласуват. Сега е борбата за малкото колебаещи се, които могат да наклонят везните. Как ще мотивирате тези, които още се чудят дали и заради какво си струва да отидат до урните на 29 октомври?
-Хората трябва да разберат, че всичко зависи от тях. Наистина е така. Отказвайки да идат да гласуват ще оставят другите да вземат решение вместо тях. Един път на четири години е това, толкова ли е трудно да се решат да идат и да гласуват? Изборът е в техните ръце.
Знам, че ако гласуват с бюлетина №68 ще гласуват за спасението на града и общината.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!