Страните, които изключват спортисти от състезания по политически причини, рискуват да навредят на плановете си за домакинство на олимпийски игри, заяви Международния олимпийски комитет в неделя, 15 октомври.
Бившата президентка на Хърватия и в момента представител на балканската страна в Международния олимпийски комитет Колинда Грабар-Китарович посочи „нарастващата политизация на спорта“ като проблем за страните, които искат да бъдат домакини на Олимпийските игри в бъдеще, съобщава Al Arabiya.
Въпреки че тя не посочи конкретни държави, Полша, Индия, Мексико, Турция, Индонезия, Египет, Южна Корея, Китай, Катар, Унгария, Италия, Германия, Дания и Канада до момента са заявили интерес към домакинството на летните Олимпийски игри през 2036 г.
Полша отказа да допусне руски спортисти да се състезават на Европейските игри тази година, а Индонезия беше лишена от ръководния орган на футбола ФИФА от домакинството на Световната купа за младежи до 20 години през май, тъй като страната с преобладаващо мюсюлманско население не искаше да организира игри с участието на Израел.
„Свидетели сме на все повече правителствени ограничения, които се налагат на достъпа на спортистите до международни спортни състезания“, заяви Грабар-Китарович в Мумбай на годишната среща на МОК. Тя бе открита в събота, като министър-председателят на Индия Нарендра Моди заяви, че страната му иска да бъде домакин на игрите през 2036 г. Комисията на МОК, която поддържа връзка с потенциалните кандидати и която Грабар-Китарович председателства, „трябва да вземе предвид всяко нарушение на Олимпийската харта на всички етапи от диалога“, каза тя.
„Важно е всички заинтересовани страни и предпочитани домакини да се ангажират да спазват етичния кодекс и правилата за поведение на МОК“, каза тя. Президентът на индонезийската футболна федерация Ерик Тохир също е член на МОК, въпреки че в неделя в началото на заседанието беше обявено, че отсъства.
Решението за домакинството на Олимпийските игри през 2036 г. трябва да бъде взето „не по-рано от 2026 или 2027 г.“. Грабар-Китарович заяви, че това е нов процес, при който се избягват публичните кампании и оспорваното гласуване. Домакините на Олимпийските игри традиционно се избираха, когато пред 100-членния състав на МОК се представяше списък с кандидати. Вместо това сега потенциалните домакини работят зад кулисите на МОК, което води до това, че предпочитаният кандидат получава ексклузивен период за преговори, за да доуточни плановете си.
Домакинът на Олимпийските игри през 2032 г. Бризбейн беше първият избран по този начин преди две години, когато членовете на МОК просто одобриха препоръка от изпълнителния съвет, председателстван от президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах.
Грабар-Китарович добави, че изборът за 2036 г. трябва да бъде направен при „ново ръководство на МОК“ – защото 12-годишният президентски мандат на Бах изтича през 2025 г.
По-рано в неделя няколко членове на МОК попитаха дали Бах може да остане като президент за допълнителен 4-годишен мандат до 2029 г. Това би изисквало промяна на олимпийските правила, които биха могли да се направят през юли следващото лято или в навечерието на Игрите в Париж през 2024 г. През 2028 година домакин на летните Олимпийски игри ще бъде Лос Анджелис (САЩ), а следващите зимни игри ще се проведат в Милано и Кортина Д`Ампецо (Италия) през 2026 г.
Политизирането на Олимпийските игри обаче ще продължи да стои на дневен ред, след като на този етап МОК отказва да допусне до участие на летните игри догодина в Париж състезателите на Русия и Беларус да участват под знамената на своите страни, а ги принуждава да се състезават като независими, индивидуални състезатели.