Мина почти месец от ужасяващото наводнение по Черноморието ни. И май започнахме да позабравяме трагедията. Тогава хората спонтанно кръстиха 31-годишният полицай от Царево Румен Колев – ангел в униформа, заради всеотдайността му да помага на хората. Не само по време на водната стихия.
Затова го потърсихме. Да разкаже за онези мигове, за трагедията, но и за професията.
Какво си спомняте от онзи ден? Как започна и как се разви?
За мен, както и за колегите ми 5-ти септември си беше един нормален работен ден. Дъждовен. Още от сутринта още със започване на работния процес се бяхме събрали при нашия началник на група Охранителна полиция в РУ-Царево, където всички районни инспектори да изяснят обстановката в обслужваните от тях територии и райони и аз като представител на Пътна полиция, където от 01.06.2023г. временно изпълнявам задълженията на старши по пътен контрол, за да може да вземем адекватни мерки по обезопасяване на пътната мрежа в уязвими части от нея на обслужваната ни територия при по-интензивни места.
Целта на тези оперативки при нас е всеки да допринесе с информация или разстановка за най-адекватния начин за действие, като село Кости и устието на река Велека по Третокласен път ///9901 преди село Синеморец са най-уязвумите ни точки и най-наблюдавани при интензивни валежи или топене на снеговете.
Искам да кажа само, че такъв дъжд, като количество и големина на капките, аз лично никога не съм виждал, а и по-възрастни хора от района споделиха същото.
След приключване на оперативката ни всички колеги бяха насочени по райони, както и всички налични сили и средства (полицаи и служебни автомобили). Аз получих обаждане от представител на АПИ, тъй като с тях работим доста често съвместно и си съдействаме при служебна необходимост, че по пътя между гр. Царево-с.Варвара-гр.Ахтопол-с.Синеморец до с. Резово около км.3 до бившия корабостроителен завод Пасат преминаващото дере е повишило нивото си до такава степен, че се очаква всеки момент да прелее над пътя. Същата ситуация беше и в местността Падналите мостове преди село Варвара по същия път.
С колегата ми Стефан Диханов, човек с голямо сърце и дългогодишен стаж в системата, се насочихме към мястото. В момента в който стигнахме до завод Пасат, водата вече беше поне половин метър над пътя и с разлив около 30-40 м. ширина. По средата имаше заседнал автомобил, а шофьорът, местен жител на село Синеморец, се опитваше да си вземе документите. В този момент водата вече прииждаше все повече и с по-голяма сила. Нагазихме навътре, за да го изкараме. Беше изпаднал в състояние на някаква паника и въпреки, че му викахме да се маха той дори не трепваше.
Успяхме да го изведем, въпреки че течението вече беше много силно. След няма и минута водата поде колата и я стовари на мантинелата. След още няколко минути заливаше целия автомобил.
През това време моя брат, който също е полицай и е районен инспектор на района на село Варвара, град Ахтопол, село Синеморец и село Резово дойде, за да опита да си иде в района. Беше вече невъзможно. Веднага се свърза с кмета на село Варвара, като тя незабавно по наша молба организира с лични автомобили да спрат движението и да блокират пътя на изхода на село Варвара в посока гр. Царево, за да не влязат хора във водния капан.
В това време, докато той осъществи връзка с кмета на гр. Ахтопол и с. Синеморец, ние направихме с нашия дежурен организация и колеги от гранична полиция бяха насочени да наблюдават моста на река Велека преди Синеморец и при необходимост да спрат движението, като своевременно да докладват обстановката.
През всичкото това време ние бяхме във водата. Викахме и махахме на идващите коли да спират и да се връщат. В такъв момент много от хората не мислят трезво било от паника, адреналин или нещо друго.
Моя брат с колегата, който беше с него бяха извикани в Царево да помагат на бедстваща жена в района на местното ВиК, като по-късно разбрахме, че през целия ден са вадили хора от наводнени хотели и сгради. Където не са могли са успокоявали хората до идване на пожарната със специализирана техника.
А кога дъждът намаля?
След час и нещо. И при нас водата спадна, след като се уверихме, че пътя е здрав и не е подкопан пуснахме движението и повикахме репатрак, с който премахнахме авариралия под вода лек автомобил и докладвахме на дежурния, след което се насочихме на юг, за да видим какво е състоянието на пътя и на мостовете.
Имаше две паднали дървета, които обезопасихме с пътни конуси и помолихме кметицата на Варвара да организира премахването им и продължихме към гр. Ахтопол. Изведнъж дъждът стана отново адски силен. Стигнахме преди гр. Ахтопол и докладвахме на дежурния за обстановката. Казахме му, че е добре да се върнем към мястото където бяхме по-рано за да го обезопасим пак. Оказа се отново залято. Озовахме се в капан, защото зад нас отново се беше получило същото на Падналите мостове /местността/ и отново по същия ред в с. Варвара – блокиране на пътя.
С колегата започнахме да махаме на хората, да викаме и да връщаме колите идващи от Царево. Тъй като вече нямаше обхват на телефоните, през тетра (радиостанция) се свързахме с дежурния да насочи някой да спре движението на разклона за с. Бродилово, защото водата ставаше все повече и беше въпрос на време да не успеем да спрем някой и да стане фатален инцидент.
Колите зад нас станаха доста и с колегата се разбрахме той да стои при колата и да пуска звуковия сигнал.
Тръгнах кола по кола и с всеки водач и пътник говорих. Казвах им, че ни е нужно търпение, че не може да се върнат, че трябва всички да сме заедно, да сме търпеливи и да чакаме.Питах ги дали имат нужда от медицинска помощ, вода или някакви лекарства. Помолих всички да не се престрояват, за да е свободно едното платно в случай, че се наложи да дойде техника.
Така минаха нашите 5-6 часа под дъжда. Аз не спирах да обикалям по колите, защото при нас го има притеснението от това на някой да не му стане лошо, да не изпадне в паника и пр. В един момент започнаха да пропадат мостове да затварят пътища. Вървяха по станцията купища сигнали за бедстващи хора в Арапя, Нестинарка, Царево, Лозенец, Оазис…
Искам да изкажа искрени благодарности и възхищение към всички участващи в щаба организиран в общината, в който ръководството на всички институции – общината, пожарната, полицията, жандармерията, гранична полиция, може и да пропускам някого, за миг не трепнаха в паника и се справиха блестящо. Бяха разпределени и повикани много служители от пожарната от Бургас и всички градове наоколо, пожарни от Стара Загора и мисля, че и Варна да източват язовирите. Всички правеха и невъзможното и за радост им се получи.
Какво е да си полицай днес, според Вас?
Да си полицай в днешно време не е никак лесно, но за моя радост е интересно предизвикателство, защото за никой не е тайна колко е зле материално обезпечена полицията, как в годините от всички телевизии се насажда в обществото омраза към полицията. Хората си мислят, че ние полицаите глобяваме, бием и чоплим семки.
Но това няма нищо общо с реалността. Глобяваме само, когато трябва.
Оказваме съдействие на граждани, на институции, грижим се за обществения ред, превенция против битовата престъпност, както и нейното противодействие. Посещаваме подалите сигнали, пожари, тежки пътнотранспортни произшествия и куп други служебни задължения.
Вярвам, че ние младите трябва да допринесем за подобряване на всичко в тази система, от материалното/състояние/ до отношението към гражданите. Със сигурност и при нас има гнили ябълки, но има и доста завишен контрол.
Изключително много се радвам, че има доста млади ръководни кадри в системата, които са работили в различни звена на службата и знаят на практика как се работи и искат реални резултати.
Да си полицай е призвание за повечето от нас, а не просто работа.
Смелост или дълг е за Вас да бъдете до хората в подобни критични ситуации?
За да си добър полицай трябва да си смел, но не и безразсъден. Защото в много от ситуациите нямаш и секунда, а стотна от секундата, в която трябва да решиш какво точно да направиш. И то под стрес или напрежение. Често от това зависи нечий живот, сигурност или имущество.
В такива ситуации ние мислим само как можем да сме максимално полезни. Искаш да си навсякъде и да помогнеш на всички, като не делиш хората на близки, познати непознати или по-скоро всички са ти близки в такъв момент.
За тези от нас, които са намерили своето в тази професия, не е нито смелост, нито дълг, а удоволствие да почувстваш удовлетворение от това, че си направил нещо добро, че си помогнал на някой.
Хората Ви наричат „ангел“… как приемате това сравнение?
Не съм ангел. Просто вярвам в доброто и че то ще направи света добро място. Че всеки от нас е добър човек. Просто трябва да споделя доброто с другите. В онзи ден всички, които бяха на терен, включително и хора от населението, които са помагали са били ангели.
По време на бедствието видяхме проява на солидарност между хората. Но като че ли само в такива драматични моменти се случва. Вашето обяснение, защо?
Да, по време на бедствието всички бяха солидарни и добри, имаше изключения от изнервени и арогантни хора. Но винаги има и такива, точно затова казах, че аз вярвам в доброто. Мисля, че всеки от нас носи нещо добро в себе си. Голяма роля в това хората да са добри и да си помагат само в такива ситуации е във възпитанието. Особено при младите хора.
Многократно съм бил свидетел на това родители да учат децата си, че полицаите са едва ли не чудовища, че трябва да ги е страх от тях, някои са даже и по-крайни.
Когато аз бях малък моите родители са ме възпитавали така, че да уважаваме полицията. Да имаме респект, да потърсим помощ, ако се наложи за каквото и да е от тях. Учителите ни учиха, че ако се загубим някъде трябва да се обърнем към полицията, а не към непознати.
Сега това мислене липсва при хората, което според мен е голяма грешка. Ние излизаме на улицата да работим, за да сме полезни на хората. Когато успеем да помогнем на някого с нещо ни прави щастливи.
В какво вярвате?
Вярвам в доброто.
Правела ли Ви е впечатление през годините такава масова сеч, която много медии посочват като една от причините за трагедията, която се случи в Царево?
Темата за масовата сеч ми е твърде далечна, мога да изкажа мнение само като човек, който обича да се разхожда в гората.
Лично мое мнение е, че никой, който не е бил в онзи ден на терен и не е наблюдавал случващото се не може да има реална преценка за трагедията, в която загинаха хора.
Познавах повечето от жертвите. Прекрасни хора, жалко, че не са сред нас вече, съболезнования на близките им.
Има обаче нещо върху което не се акцентира, а трябва. И то е, че бяха евакуирани и спасени десетки, а може би и стотици хора, които, ако не бяха взети навременни и адекватни мерки от всички институции съвместно щяха да са сред жертвите на бедствието.
