След началото на войната в Украйна мощният гръцки корабен сектор продължава да печели добри пари от превоза на руски петрол. Изглежда гръцките собственици на кораби очевидно са намерили още по-доходоносен източник на приходи: продават самите кораби на мистериозни купувачи, свързани с Русия. Едно издание обяви, че се провежда „голяма разпродажба на гръцка танкери“ и че никоя цена не изглежда твърде висока за танкер втора ръка. Но бившите гръцки кораби навлизат в сенчестата икономика, пише авторитетното американско списание за политически анализи Foreign Policy.
Гръцките компании не управляват много сектори на глобализираната икономика, но със сигурност доминират в корабоплаването. Миналата година страната отново беше най-големият собственик на кораби в света по дедуейт тонаж. Дедуейт тонаж е сумата от масите на плавателния съд, измервана в тонове – на полезния товар (превозван от съда), горивото, маслата, техническата и питейната вода, пътниците с багажа им, екипажа и продоволствието. След това на 24 февруари започна войната в Украйна и западните правителства засилиха санкциите си спрямо Русия. Това не се хареса на гръцките корабособственици. „Санкциите никога не са давали резултат„, заяви гръцкият корабен магнат Джордж Прокопиу през юни миналата година.
Но санкциите са по-ефективни от бездействието и през декември миналата година страните от Г-7, Европейският съюз и Австралия въведоха ценови таван, който забрани на компаниите, базирани в санкционираните държави, да търгуват или превозват руски суров петрол по море на цени над 60 долара за барел. Търсенето на петрол продължава да е голямо, но руските танкери, които доскоро превозваха голяма част от него, бяха подложени на санкции и изпитваха затруднения да го транспортират. Но ето, че на помощ се притекоха гръцките корабособственици.
Според главния икономист на Института за международни финанси Робин Брукс понастоящем гръцките кораби представляват почти 50% от капацитета на танкерите от руските пристанища, в сравнение с 33% преди началото на Специалната военна операция. На компаниите, базирани в държави, които са наложили ценови ограничения на руския петрол, се разрешава да доставят петрол, ако цената му е под ограничението. В ключовите за Русия пристанища на Балтийско и Черно море 7 гръцки компании са доставили общо 50% повече руски петрол, отколкото руската държавна компания „Совкомфлот“, пише Wall Street Journal.
Сега обаче много гръцки корабособственици са решили, че могат да спечелят още повече, като продадат корабите. Продажбите на кораби започнаха да се активизират през февруари 2022 г. и има „търсене на танкери, но също и на по-стари танкери в целия свят, особено в юрисдикциите, които не са обременени от санкциите срещу Руската федерация“, обяснява търговското издание Trade Winds. За 12-те месеца оттогава гръцките собственици са продали около 125 кораба за превоз на суров петрол и плавателни съдове на стойност 4 милиарда долара. През юни Hellenic Shipping News съобщи, че гръцките компании са продали 97 танкера досега през тази година, което представлява 25% от общия брой в света.
Това поставя Гърция на първо място, следвана на втора позиция от Китай. Според данни, предоставени от консултантската компания Vessels Value, която следи продажбите на кораби, гръцките компании са продали 290 кораба от началото на войната. Китайските фирми са на второ място с 221 кораба. Руските компании са продали 57 кораба, но предимно на други руски фирми или на неизвестни купувачи.
През 2022 г. броят на танкерите Suezmax (кораби, способни да преминат през Суецкия канал в натоварено състояние), които сменят собствениците си, се удвоява в сравнение с 2021 г., достигайки 103, докато продажбите на Aframax (танкери с дедуейт между 80 и 120 хил. тона) се увеличават с 30%, достигайки 121. Танкерите Suezmax и Aframax са съответно третият и четвъртият по големина тип танкери за превоз на суров петрол. Тези кораби са „най-предпочитаният размер за превоз на руски товари“, заяви ръководител на корабна компания пред S&P Global Commodities Insight, тъй като „не всички пристанища в Русия могат да приемат по-големи кораби“.
Продажбите след началото на войната включват танкера Aframax Seatrust, който гръцката фирма Thenamaris продава за 35 млн. долара – повече от 3 пъти повече, отколкото Thenamaris е платила за него 8 години по-рано. Друга гръцка фирма, Kyklades Maritime, продаде танкер размер VLCC (Very Large Crude Carrier, един размер по-голям от Suezmax) за 62 милиона долара – почти два пъти повече от 38-те милиона долара, които беше платила за него. Друга гръцка фирма продаде четирите си най-стари танкера за суров петрол за общо 140 млн. долара, което накара ръководител на корабна компания да отбележи, че „никога не е имало такъв пазар на танкери“.
Въпреки добрите новини за продавачите, самоличността на щедрите купувачи в повечето случаи не е обявена. Купувачите, които сега бързат да платят сериозни пари за танкери втора ръка, всъщност са доста загадъчни. Компаниите, базирани в Обединените арабски емирства, са закупили най-много гръцки танкери, следвани от купувачи от Китай, Турция и Индия. S&P Global Market Intelligence съобщава, че през 2022 г. са създадени 864 морски компании, свързани с Русия. Научната сътрудничка на автора на този анализ Катрин Камбърг е проследила повече от две дузини плавателни съдове, които са били гръцка собственост, до новите им собственици, които често пъти са толкова неясни, че дори нямат пощенски адрес.
Въпреки че ОАЕ не са известни като световен морски център, главната роля на ОАЕ в покупките на танкери не е изненадваща. След началото на военните действия Дубай се утвърди като „новата Женева“ – с други думи, като столица на компаниите, търгуващи с руски петрол. След февруари 2022 г. Китай увеличи вноса си на руски петрол, а Хонконг се присъедини към ОАЕ като нов център за търговия с петрол. Турция също е увеличила вноса си на руски петрол, а един от известните купувачи на гръцките танкери е турската компания BEKS Ship Management & Trading. През последните седмици придобитите наскоро бивши гръцки танкери бяха показани на сайта MarineTraffic.com, когато пътуваха до и от пристанища, включително руските Висоцк, Кавказ и Новоросийск, алжирския Арзев и турския Тузла.
Индия също така е увеличила значително вноса си на руски петрол, а в страната се намира Gatik Ship Management – една от внезапно появилите се активни компании, които в момента извършват мащабна дейност, свързана с руския петрол. Миналата година компанията започна да купува употребявани плавателни съдове, като придоби 5 Suezmax и 16 Aframax, както и няколко по-малки танкера за рафинирано гориво, но и един VLCC. Общо от началото на войната Gatik са придобили 60 кораба, включително Suezmax за 42 млн. долара, Aframax за 39,5 млн. долара и по 30 млн. долара за поне 19 други кораба, показват данните на Vessels Value. Но от края на пролетта насам Gatik прехвърля танкерите си на „мрежа от свързани компании“, съобщи Indian Express миналия месец – „опит на благодетелите на Gatik да затруднят проследяването на цялата операция и да запазят дейността непрозрачна“.
Всъщност целта е постигането на неяснота. Тъй като Русия постепенно излиза от официалната световна икономика, което означава загуба на достъп до различни услуги – от капиталови до застрахователни – транспортирането на нейния доходоносен петрол не е толкова лесно, колкото беше преди. Бившите гръцки танкери се присъединяват към сенчестия флот от употребявани кораби, които вече превозват стоки до и от Русия при неясни застрахователни условия и често използват маневри за избягване, за да не бъдат забелязани.
Гръцките корабособственици можеха да дадат своя принос за мира в Украйна, като ограничат износа на руски петрол. Вместо това те печелят добри пари от петрол, а сега и от продажбата на кораби…
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: Foreign Policy